Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

Ние опитвахме с терапевт, но той беше самозванец този наш терапевт, та нищо не стана. А "опитите" при терапевт бяха още в началото, преди да забременея. След терапевта си говорихме с БНД, че то е очевидно, че този терапевт няма как да ни помогне, защото говореше само общи приказки, които ще ни ги каже всеки, имащ повече опит от нас в семейния живот. Но си казахме, че щом чак до терапевт стигнахме, значи и двамата имаме желание да спасим връзката си. Известно време след това нещата потръгнаха добре и щом забременях, той си показа непозната за мен страна от характера. Явно реши, че вече съм му " в кърпа вързана" щом и дете е на път. В момента никой от общите ни познати не ми вярва какви неща е правил, защото пред хората е коренно различен. Само майка ми повярва, защото го видя с очите си когато беше при нас да помага с бебето. Но тя си ме предупреждаваше още преди да се изнеса изобщо да живея с него. Беше го прозряла по някакъв начин що за стока е. Сега естествено ми пили на главата "казах ти аз, но ти не слушаше".

Не се сещам за мои познати, които да са споделяли, че семеен терапевт им е помогнал, но си мисля, че щом я има тази професия може пък в някои случаи да помагат. Но е важно и двете страни да са готови на компромиси и да се доверят и на терапевта, и един на друг. Иначе няма как да стане и при най-великия терапевт.

При моето зверче тестът за грип излезе отрицателен. Бяхме при педи и тя каза, че понякога са фалшиво отрицателни, така че да си пие Тамифлу, но само веднъж дневно каквато е профилактичната доза. За носа изписа един крем, който много помогна. Но ще задържа детето и следващата седмица вкъщи по съвет на лекарката, за да отмине още малко грипната вълна.

готови ли са на компромиси няма да има нужда от трето лице.

Борислава,дано го израстне това боледуване и моя.
Панди,Бонго е прав,че няма нужда от трети човек,ако са готови на компромиси.

Съгласна съм с това,но понякога съвсем очевадни неща човек не вижда и проумява,заслепен и воден от емоции...Някак си,друго е човек отстрани,виждащ  нещата обективно да изкаже мнение и наблюдения...А те самите терапевти не изхождат от собствен опит все пак,че това дали са семейни да е критерий за това дали ще ни помогнат...Аз все си мисля,че един добър терапевт ще е от полза..Друг е въпроса как да го намерим и да не пропиляваме време и средства в празни приказки с някой,мислещ се за такъв.

Питай ,че да не ставам досадна за другите да се повътарям.

Хееей, здравейте, сигурно сте ме забравили. Защо съм ви изпуснала, нямам идея, но се връщам да чета. С две думи- ние сме добре, нищо ново.

Аз съм на мнението на believe_. Понякога трети човек е нужен, за да отвори очите на двете страни за неща, които не могат да видят. И тогава вече може страните да направят нужния компромис, за да потръгне отново връзката.

ама вие не сте способни да си отворите очите към вашите родители (свекърви/тъщи) които най-добре ви познават , та ще се доверите на човек не познаващ ви, а и без никакъв семеен опит.

Точно от човек, който не ме познава колкото майка ми (психотерапевт) съм получила най-добрите съвети за мен самата (след раздялата с БНД). Години след това продължавам да се придържам към тези съвети в определени ситуации и ми помагат много.

Аха,имате предвид ,родители/свекърва в  ролята на това трето лице,което обективно преценя ситуацията....Да,ама може ли те в ролята на такива да бъдат обективни?Аз мисля,че в много малко случаи е така,да не говорим,че по-често те вредят и са инициатори дори..Понякога даже техните очи се налага някой да отвори...

свекър-свекърва/тъст-тъща. за тези родители говоря.

Така,да споделя моя опит спрямо свекър/свекърва,тъст/тъща-за четвърти път моят съпруг е със събран багаж и е при маминка,очевидно има проблем ,който не можем да преодолеем на този етап...Моята майка,съвсем безпристрастно и  по всяко време може да звънне на своя зет,с който да разговаря съвсем спокойно,същевременно ,когато смята,че аз не постъпвам правилно ме укорява,а на мен скъпите ми свекър и свекърва нямат доблестта да ми звъннат да ме попитат дори какъв аджеба ми е проблема,че моля синът им да се изнесе от вкъщи...Напротив,дори след като аз ги потърсих,скъпият свекър ми казва съвсем безотговорно :"Ми аз не ви знам вътрешните работи...." Той човекът въобще не е загрижен за това какво се случва и т.н. Ми да ви кажа честно на терапевт ще се доверя,но не и на тях...За маминка винаги синът й е прав,независимо от ситуацията и фактите...От такива хора ни съвет ми трябва ни мнение искам да чуя...

На мнение съм, че щом ми се драйфа чак от мисълта за него, нито терапевт, нито ритуален огън ще ми помогнат! Всичко се случва вътре в нас и ако нямаме желание за промяна, то по-добре да инвестираме парите в интелигентен развод и адиос, май френд! Лично аз отдавна нямам изобщо нерви и сили да слушам някой как ми дава акъл или да ми изнася компетенции. Няма сила, която да ме накара да мога да го търпя!
Ето днес бяхме на първа разходка четиримата, за да разходи и види и дребната. Ами май не беше нужно. Така или иначе плащаше разни неща само на големия. На малката, че и после на двамата се наложи пак аз да плащам
 На всичкото отгоре синът ми е от вчера при него ама преди да дойде да ни вземе с дребната, се обади да пита имам ли манджа, че баткото да обядвал. Ми покрай баткото забърса и таткото! За сутринта им бях пратила солен кекс, защото общо взето няма да му приготви нищо. Та после приказва как гледал детето уикенда! Да бе! Мама да нахрани, мама да му купи четка за зъби за там, чехли....И ми се звери оня ден, че издръжката му била голяма и какво съм искала от него! Казах му, че това е минималната и не я определям аз! Ама за каки пари има чувам.....

Сандис,и при нас така се получи лятото.Поиска да вземе детето,но мама трябваше да помисли за всичко за там.И накрая и една вечер не изкара при него детето,а го върна посред нощ.
Ние вчера и днеска тука беше пролет направо и почти по цял ден бяхме по разходки.Открихме и сезона на раните,че снощи още с излизането успя да се спъне и пребие на стъпалата пред входа.От утре го пускам на градина със свито сърце и се моля да ми е здрав и да ходи,че в нас взе да пощурява вече цял месец.

И моето вече пощуря вкъщи, а не е на градина само от 2 седмици, представям си какво е при цял месец вкъщи. Тази седмица също ще се гледат с баба и дядо. Когато не съм на работа я извеждам навън. Онзи ден направихме дълга разходка. Изтощих я, тъкмо да изхаби малко енергия, но има забрана от педиатърката да я събирам с други деца в момента и затова и на детски площадки не ходихме. Ми скучно й беше, но поне смени малко обстановката. И утре ще е така - почивам и ще се разходим в парка, ако времето позволява това, но без да се отбиваме на площадките. Засега това е положението.

Да са здрави всички - и малки, и големи.