Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 8

  • 47 496
  • 777
# 585
Ние ходихме на терапевт, но вече беше прекалено късно. Бившият си искаше свободата и хотелът с редовен секс, а тия деца - кучетата ги яли. Не терапевт, а Господ да беше дошъл, такова отношение няма как да приема и търпя.
Другото е, че го влачих по психолози и психиатри месеци наред, заради проблемите на големия, говориха му хората какво е да си баща и как неговото държание е от ключово значение, той се съгласяваше с всичко и после си кара, както знае...
Ние с децата сме си вкъщи до сряда. Днес ходихме в парка, но голяма калнотия беше.
Виж целия пост
# 586
Точно в такива случаи терапевт няма как да помогне. Затова писах, че е важно и двете страни да са готови на отстъпки и да са узрели за идеята да съхранят семейството. Ако само единият прави крачки в правилната посока, а другият тегли количката назад, няма смисъл.
То и при нас беше така. Терапевтът не беше качествен, това е ясно, но и БНД или не искаше да направи компромисите, които бяха нужни, или не виждаше проблемът (както твърдеше). Така и не разбрах кое от двете беше, но накрая стигнахме до раздяла. И при най-добрия терапевт да бяхме отишли, нямаше да се получи.
Виж целия пост
# 587
Панди,не ме питай какво е да си е цял месец вкъщи.Само си мислеше каква простотия да направи последните дни.
Виж целия пост
# 588
Говорите за терапевти. Е и аз го молех и му обяснявах да отидем, ама той грам не ме чуваше....Накрая като вече бях непреклонна за раздялата ме молеше да отидем, но аз му казах, че вече е прекалено късно за това.
При нас нещата се счупиха след като забременях и се наложи да си остана вкъщи, а само той да ходи на работа. Отдалечи се от мен..спря да си комуникира. Аз също и така лека по лека започна да се чупи връзката. Детето след като се роди още повече. Като се разболееше започна да мрънка, че за всяко едно разболяване аз съм виновна. Секса съвсем липсваше и започнах малко по малко да се отдалечавам. Да ме отблъсква с постъпките си.
С времето го приех като най добър приятел/съквартирант. В един момента започнахме почти всяка вечер да се караме, да си позволява да ме обижда пред детето.....и така започнах да обмислям една евентуална сериозна раздяла. А и след като няколко пъти си е позволявай да ме гони.
Сега след като сме разделени и премислям нещата съжалявам, че не го направих още първият път в който си позволи да ме изгони.....ами седях и търпях. Защото дори и в пристъп на гняв да си го казал, значи си го мислел.....но аз тъпата ж
седях и търпях... защото ме беше страх как ще се справя, къде ще отида и т.н. А и той много успяваше да ми психира и по този начин ме хващаше страх и оставах.


Ние сме си вкъщи. От събота започна да понакашля, а от снощи още повече. Днес ходихме до педиатърката и на слушалка чу хрипове. За сега сме на сироп и инхалации с физиологичен, а ако вдигне Т ще се чуем и ще каже как да действам.
Виж целия пост
# 589
Да, изглежда трябва и двамата да го искат,за да положат и някакви усилия,само да се налива с фуния не става...
Аман от тези болести Disappointed В сряда моето ще е първи ден на градина след болестта,мисля го!
Бъдете здрави! Nature Sunny
Виж целия пост
# 590
Алекс,да се оправя скоро Ели.Дано успеете да се разминете без АБ щом е с хрипове.
Белийве,моя днеска му беше първи ден на градина след разболяването.И аз така като теб днеска го мислихс,а те били 11 деца само и ми каза,че уж нямали болни.Да се надяваме наистина да е така.
Виж целия пост
# 591
А,дано Hands Pray ...Утре ще видя нашите колко са,ако са малко сигурно пак ще ги смесят ,при нас това става с по-големи Rage
Виж целия пост
# 592
Белийве,те и нашите са така днеска Но той моя е последна година и по големи от тях няма.
Виж целия пост
# 593
Ииии ето,тази седмица съм втори смени,предупредила съм го ,че ще трябва да взема детето от градина и да го гледа,каза няма проблем...Преди малко ме пита,дали щяло да има някой да го смени за събота(сестра ми или майка ми) ,че имал работа...Казах,му че са ми пуснали почивка за събота и все пак попитах за какво става дума и няма да може да е с детето,и че ако не ми бяха променили графика все пак трябваше той да го гледа....Ами той хубостникът щял да ходи до село с майкини си и щял да рита след това...А аз патката викам ок,веднага ще вляза в положение,сигурно има нещо неотложно за вършене...Откакто сме всеки у тях си ,веднъж не е взел детето там да спи... Два пъти за по два часа...Първо бяха болни,после втори път бяха болни,че ми държи и сметка,защо грейка не съм пратила,нз си к'во друго не съм пратила...Те нямат време за детето,ама иначе аз,майката съм виновна,че работя на смени и съм избрала работата пред детето...Само глупости!!! Rage
Виж целия пост
# 594
отглеждащият родител винаги е в по-неизгодното положение. всеки да си е правил сметка при развода/раздялата. така ще бъде. и трябва да се свиква с това ... а и да не се жалва.
ако му е тежко да се откаже от детето си.
Виж целия пост
# 595
Да се откаже от детето си-really?
Аз не се жалвам,изказвам възмущението си и споделям с хора,в ситуация сходна на  моята...Нали за това е темата Blush
Виж целия пост
# 596
аз също споделям.  Laughing

пп. не е насочено специално към теб.
Виж целия пост
# 597
Белийве,такива са мъжете.Нашия също само веднъж го взе с преспиване,но и една вечер не спа там детето.Уж то не искало да остане,а той дори и не си направил труда да го задържи доколкото разбрах.
Виж целия пост
# 598
Dicewithoutnumbers това сериозно ли?-Бившият си искаше свободата и хотелът с редовен секс, а тия деца - кучетата ги яли.
Виж целия пост
# 599
отглеждащият родител винаги е в по-неизгодното положение. всеки да си е правил сметка при развода/раздялата. така ще бъде. и трябва да се свиква с това ... а и да не се жалва.
ако му е тежко да се откаже от детето си.

Подкрепям изцяло мнението.
По простата причина ,че аз обмислях месеци наред как и кога да си тръгна.Смятах сметки ,говорих със самотни родители ,четях....и накрая не бях сигурна дали аз ще изържа на натоварването.Бях наясно ,че всичко мене чака.И знаех ,че не искам нищо от него.Нито пари,нито помощ ,нито приятелство.Нищо.
Относно терапевта не би ми (ни) помогнал.Аз не го обичах вече.Не исках да правя компромиси.Не исках да опитвам отново.Нямах желанире да спасявам нищо.Исках да си тръгна.Това е.
Въпреки всичко след това съм правила компромиси спрямо него за да вижда детето.Но нищо повече като отношение.Не ми отърва поведението му -врътвам се и си заминавам.Дори не обяснявам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия