Студенти в Холандия/Нидерландия - 3

Кандидатстването беше с помощта на Интеграл, но реално можехме напълно спокойно да минем без тях и определено препоръчвам вариант без агент. След регистрацията в studielink оттам се получава непрекъснато всичката информация стъпка по стъпка, която е необходима и постоянно може да видите прогреса. Реално ползвахме Интеграл единствено за превода и легализацията на дипломата накрая, което беше сигурно в пъти по-скъпо, отколкото да се направи в обикновена агенция, така че определено не препоръчвам. Иначе – за разлика от доста хора – ние нямаме никакви оплаквания от тях, вероятно точно защото синът ми си следеше нещата в studielink и така вървяха гладко. Реално кандидатства на още 2 места – Фонтис (Айндховен) и Грьонинген, които са трите приложни университета на прилични цени, в които имаше единствената специалност, към която той имаше интерес.
Трите университета имаха тотално различен подход към самото кандидатстване – документите са еднакви, но това, което се случва при самия прием, нямаше нищо общо.
Напр. от Фонтис не чухме абсолютно нищо от изпращането на документите чак докато ни изпратиха одобрение някъде началото на май – далеч след като в другите два беше приет и вече бяхме направили избора си. Даже смятахме, че по някаква причина въобще не им е влязъл в класациите и много се изненадахме накрая, че му пращат одобрение.
От Грьонинген му бяха изпратили за попълване един въпросник с около 40 въпроса като ориентир дали е подходящ за такава специалност – бяха по-скоро психологически тип, от сорта Разкажете за ситуация, в която е трябвало да проявите емпатия и каква е била вашата роля в нея (той кандидатства за медицинска специалност, за другите със сигурност са различни нещата), Опишете ситуация, в която е трябвало да се сблъсквате с различно от вашето мнение и да работите в група и как сте се справили и т.н. След това му назначиха и интервю на скайп.
От Саксион имаше както въпросник, така и нещо като IQ тест – прави се на компютъра, отнема около 2 часа и трябва да се направи без прекъсване, като за всяка задачка има изтичащо време, често много кратко – 20 секунди. Силно препоръчвам да се запознаете с такъв формат тестове, тъй като без такава подготовка резултатите никак не са добри. Ние нямахме никаква представа и реално синът ми за първи път се сблъска с такъв вид тестове направо в изпитна обстановка, което не е най-доброто и определено създава нервно напрежение. За щастие, резултатът от този тест не е единственото, по което се преценява – реално неговите резултати (според справката, която се дава след това, за да видиш къде се намираш), бяха като тези на 80 % от хората, т.е. average. Не знам с предварителен тренинг дали щяха да са по-добри – вероятно, но в крайна сметка пак казвам, че това очевидно не беше решаващо, както бяха написали и те. Отделно от този тест имаше и задача – дадени бяха три обяви за работа и той трябваше да избере едната и да опише как ще премине един цял работен ден. Според мен това е разкошен вариант да се прецени доколко бъдещият студент има представа какво ще работи и много ми хареса. Третият компонент отново беше интервю по скайп.
По повод интервютата най-банално ще подчертая още веднъж важността на това да се напише прекрасно мотивационно писмо. Ние не сме ползвали чужди услуги – синът ми и аз го писахме заедно. Идеята е проста – да успееш да обвържеш каквото си правил досега, опита, който имаш и всичките ти предимства с бъдещата професия, която си избрал. По-сложно е да съумееш да извъртиш нещата, които иначе биха те представили в по-негативна светлина като нещо положително. Давам само пример – специалността на сина ми е свързана много със спорт. И макар че той не е преставал да спортува, всъщност непрекъснато сменяше различни неща, опитваше това-онова за по година и после нещо друго. Изглежда като недостатък, нали? Обаче ако се върже с това, че така има представа от различните видове натоварвания и травми, които различните спортове могат да причинят, веднага става предимство.
И в двете интервюта му бяха казали, че мотивационното му писмо е голям плюс – а също така и откровеността, с която отговаря на въпросите (напр. бяха го питали дали е добър по биология и математика – и той беше отговорил съвсем честно, че биологията му е любим предмет, а по математика се справя, но с полагането на повече усилия, отколкото с другите предмети).
Реално и след двете интервюта беше ясно, че е приет и пристигането на admission letter беше облекчение, но не и изненада.
Оттам нататък голямата драма беше основно намирането на квартира. Тъй като бях гледала тук темите, ми беше ясно, че изобщо не е добра идея да се чака последния момент и че е по-добре да платим 1-2 летни наема и да има осигурена квартира, отколкото да опитваме да търсим нещо от края на август с несигурен успех. Ползвахме няколко пътища:
- във ФБ има множество групи на студенти, намират се лесно, като в търсачката на ФБ напишете student room (housing, rent…) и името на града. По този път стигна до интервю с потенциални съквартиранти, но те все пак предпочетоха някого, когото бяха видели на място.
- kamernet.nl – платихме за един месец (нещо от сорта на 70 лв), но нямаше никакъв резултат. Явно не отговарят изобщо на мейли – моят съвет е ако искате да действате с тях, да звъните по телефони. И да не забравяте, че регистрацията е подло направена така, че урежда автоматично месечно плащане от кредитната ви карта – ако не я прекратите ръчно, ще ви взима всеки месец пари, докато се усетите!
- търсене чрез познати и чрез форума – за нас това беше печелившия вариант. И си мисля, че ако синът ми реши да си сменя квартирата догодина, определено бих писала тук, за да може да улесним следващите кандидат-студенти, тъй като за тези на място е далеч по-лесно да си намерят квартира.
В крайна сметка, още от 1. Юли имахме договор за квартира. За него ни изпратиха една табличка какви данни искат, повечето бяха стандартни неща от сорта на имена, айбан и т.н., но искаха и справка за доходите – пратихме само справка от работодател на съпруга ми, без да я превеждаме и това беше достатъчно. Оттам нататък те ни изпратиха договора, синът ми го подписа, сканирахме и им пратихме сканираното копие. Вече като отидохме на място в края на август, се направи истински договор (много е важен, трябва за банката и за BSN-номера). Наемът плащаме по интернет, като ни искаха първоначално един наем и един депозит с големината на наема (на други места депозитът е по-малък от сумата на наема).
Цените на квартирите варират от 300 до 500 евро. Общежитието е около 420 евро (не сме кандидатствали, видя ми се скъпо – запознахме се с едно азиатско семейство, чийто син е в общежитието и бащата беше ужасен колко е мръсно… така че явно не се различава особено от обикновените студентски квартири). Стаята, която наехме, е 360 евро на месец с включени режийни – много е важно да гледате дали договора включва режийните, защото има стаи, които изглеждат много изгодно, но… са без 90 евро режийни. Другото важно е броя на тоалетните и баните спрямо броя на живеещите – в нашия случай две тоалетни и две бани за някъде 6 човека, което е много добре. Един път седмично би следвало да идва чистачка, но аз съм скептична дали се появява, предвид колко мърлява беше кухнята и пералното помещение (кухнята не пипнах, но поне пералнята изчистих, защото бях в потрес).
Квартирата дори беше обзаведена, което е по-рядко срещано – не успях съвсем да разбера кои неща бяха от самите даващи квартирата и кои ни бяха оставени от предишния наемател (освен хладилника и колелото, за които се бяхме уговорили с него и му бяхме платили – и етажерките по стените, които той ни остави, без да иска нещо за тях). Има легло с матрак и завивка и две възглавници, маса, бюро и шкаф тип офисен и умивалник. На пода ужасен мокет тип heavy duty, черен. Стените са с тапети. Стаята е малка, 8-9 квадрата според мен. Повечето стаи в Холандия се дават без обзавеждане и това трябва да се има предвид, за да не се получи студентът да спи на пода в първите седмици. Варианти за обзавеждане са marketplaas.nl, което е като нашето olx, Икеа и разни магазини за втора ръка стоки. Една девойка ни разказа, че си е поръчала необходимите неща онлайн от тамошната Икеа (има Икея в Хенгело, което е на десетина минути път с влака от Енсхеде) и чакаше да й ги доставят след няколко дни – дотогава спи на пода със спален чувал. Синът ми носеше надуваем дюшек (защото ще го ползва, като някой му отива на гости, а и отиват на палатки като част от introduction week) и спален чувал по същите причини, като той може да се ползва и за завивка за гости. Няма нужда да се купува от тук, в Декатлон там спалният чувал е на същата цена като тук – десетина евро.
Набавянето на необходимите неща – спални комплекти, прибори и т.н. - лесно може да се направи в магазините Action и POCO. Това са евтини вериги магазини, малко тип магазин за един лев, само че с големината на супермаркет и в тях има всичко необходимо на съвсем добри цени. Купете им каквото искат като декорации, дори да ви изглежда безсмислено да се харчат пари за такива неща на фона на всичките разходи – не струва скъпо, а всеки малък комфорт им действа добре психологически.
Административната част:
Плащането на сумата към университета е най-добре да я направите с директен превод на сметката на университета. Studielink дава възможност да попълните сметка, от която ще се плаща – но това е само един вид потвърждение за тях от какъв айбан ще им дойде плащането за този студент, доколкото разбрах от обясненията на дамата в International Office, когато се озовахме на място в университета и я разпитах. Университетът не си тегли парите от тази сметка и е много важно да се знае, защото ако не са преведени до посочения краен срок, изгаряте. Така че най-добре не си играйте с други варианти – директен превод и толкова. Proof of Enrollment се издава чак след като те са получили (и обработили!) плащането – а той ви трябва за BSN-номера, за някои банки и за нашенския НАП за здравните осигуровки.
Саксион съдейства за регистрацията в общината и за банковите сметки САМО на студентите, които ще ползват обшежитието! Това ни го обясни същата дама в офиса им за чуждестранните студенти. Така че ако сте на свободен наем, с всичко останало ще трябва да се оправяте сами.
В общината, в банката и навсякъде се работи само с предварително записан час – дори да отидете на място, най-любезно ще ви запишат час (обикновено за след около седмица). Можете да си спестите това, като просто си запишете час онлайн още няколко седмици преди да заминете. Не е никак трудно – пишете в гугъл „municipality – име на града - make an appointment“ и като тръгнете да записвате час, от опциите избирате тази – Vestigung vannuit binnen EU (ако сте пуснали гугъл преводача, ще ви излезе като Създаване от ЕС, което звучи напълно безсмислено и няма да познаете за какво става въпрос, но това е вярното). Тъй като много студенти трябва да минат през процедурата, ако чакате като нас да отидете на място, ще има часове чак за след две седмици! (записахме час на 23. Август, най-ранния вариант беше 13. Септември!), така че си предвидете поне 3 седмици по-рано да запишете час, за да сте сигурни.
Без въпросния BSN номер е трудно издаването на банкова карта, която е абсолютно наложително студентът да има. Ние избрахме ING като банка, защото като разгледах изискванията, те искаха най-малко документи и може още да нямаш въпросния номер. Реално искат синът ми да има просто лична карта и договор за наем, за да задействат издаването на карта, което става в рамките на 3-5 работни дни. Дотогава човекът ще се оправя с моята дебитна карта, която му оставих – обикновена дебитна карта Маестро на Пощенска банка.
След известни перипетии установихме, че в супермаркетите има каси, които са само за плащане с карта и други, където може да се плаща и кеш. Най-евтиният вариант е Алди, Лидл е като при нас (само че с доста по-голям избор на неща), най-скъпо е Алберт Хайн, но и с най-голям избор. В крайна сметка обаче дечурлигата пазаруват, където им е най-близо. Важно е да ги научите как да внимават за намаления и какво е нормална цена – примерно моят син няма никаква представа за това кое е скъпо (килограм картофи за почти 3 евро му изглежда ок…) и не прави разлика между био продукти и нормални, така че това трябваше внимателно да се обясни и да се покаже. Не очаквайте, че ще искат краш курс за пазаруване и т.н. още от България – тийновете обичайно започват да проявяват интерес чак когато вече им е на главата въпросната практична част. Моят син по-отрано се научи единствено да си готви каквото иска (основно ориз с месо и зеленчуци).
Малко за готвенето – в неговата къща, както и на повечето места, има обща кухня. Доколкото успях да се ориентирам, всеки съквартирант има собствен шкаф в нея. Има газова печка и най-необходимите пособия за общо ползване – тигани, тави и т.н. Има малък хладилник – но май всеки си купува малко хладилниче за собствената си стая, защото в общия не може да се побере буквално нищо. Нашето го взехме за 30 евро от предишния наемател и е определено добро вложение. Тъй като кухнята беше невъобразимо мръсна и отделно няма прозорци, а е само на лампа, младежът твърдо отказа да стъпва там. Съответно намерихме добро решение за готвенето – купихме уред за готвене на пара. В него може както да си готви, така и да си притопля нещата, може и да си вари яйца и за неговите нужди му е идеално и му спестява 90 % от посещенията в кухнята (той е маниак на тема фитнес хранене и яде в общи линии месо, ориз и по-рядко картофи, зеленчуци, банани и други плодове, фъстъчено масло, овесени ядки и кашкавал и филе за закуска – толкоз!). Наложи се да купим сушилник за съдове за стаята му – и сушилка за пране, понеже няма сушилня, а само пералня (на която, като гледах съквартирантите му, всички ползват единствено бързия цикъл за 30 мин).
Водата – в Холандия очевидно хората си пият просто вода от водопровода и за моя изненада тя е хубава дори на вкус. Постоянното купуване на минерална вода би било разорително мероприятие! Синът ми наследи една кана Брита от предишното момче, но не успяхме да намерим филтри за нея – ще му пратя оттук, но ми се вижда излишно, защото докато стане това, съвсем ще е свикнал да си пие водата от чешмата.

Пътуването до там и обратно

Недостатъци – докъдето и да вземете самолет, все ще ще имате поне 2 ч пътуване с влак. Влаковите билети често са по-скъпи от самолетните.
Предимства – можете да избирате между различни летища и да ползвате няколко дестинации от евтините полети на Уиз, което помага да намалите разходите и да избегнете неприятния момент, в който билетът за отиване е евтин, но този за връщане е скъп, което често се получава.
Нашият избор беше да летим до Дортмунд с Уиз, защото полетът е рано сутринта, но не прекомерно рано (в различни месеци е 6.30 или 7 ч сутринта от София). Няколко месеца наблюдавах цените, за да видя колко време преди полет са най-изгодни – оказа се, че е около месец преди това, а не 2-3 месеца по-рано. Взех билети само в едната посока, обратният полет от Дортмунд е в 8 ч сутринта, а няма как от Енсхеде да се стигне дотам толкова рано, без да прекараш цяла нощ по гарите, което е убийствено. На местна почва ни обясниха, че самите енсхедейци предпочитали да летят до Дюселдорф, откъдето също имало директен влак до Енсхеде и било по-близо, но такъв вариант не съм проучвала досега.
Летището в Дортмунд е много малко и е лесно да се ориентирате. От него до гарата в Дортмунд на всеки час има Airport Express, който струва 8.50 евро на човек, билетите се купуват от шофьора на автобуса (за предпочитане е да имате точна сума).
Като слезете от автобуса, влизате на гарата и веднага вляво има червена зона с гишета, на които можете да си купите билет за влака до Енсхеде, който върви на всеки час (ако не сте го направили предварително онлайн, в който случай трябва да имате разпечатан билета). Трябва да си изтеглите номерче от машината и да изчакате да видите на кое гише ще ви излезе номера (както в някои наши банки и учреждения). Цената е към 23 евро на човек. Влакчето реално е като тези до Банкя – малък пътнически влак от 2 вагончета, върви с 10 км в час и спира на всяка керемидка, заради което пътуването трае 2 часа. По този начин някъде около 12 ч местно време ще се доберете до Енсхеде. Интересно ми беше, че нито мина някой да ни провери билетите, нито пък да ни провери паспортите при преминаване от Германия в Холандия. Много местни пътуват непрекъснато между двете страни и явно затова няма никакъв контрол. Малка практична подробност – куфарите могат да се съхраняват в междината между гърбовете на две седалки (те са гръб до гръб), за да не ви се пречкат в краката.

За връщане аз си избрах да се върна от Айндховен до София, защото полетът на Уиз там е следобеден и имах още време да постоя до около обяд с младежа. Билетите пак могат да се взимат онлайн или да се купят на гарата – има автомат, от който се купува билет (с карта!) и важи за целия ден, т.е. дори да си пропуснете свръзката при прекачването, можете да си продължите необезпокоявано и без да се налага да купувате нов билет.
Влакът е в посока Den Haag, пътува се около 2 часа до Утрехт, където се прехвърляте на друг влак в посока Маастрихт и пътувате още около час до Айндховен. Между двата влака имате около 8 минути за прехвърляне от един перон на друг (и още по-малко, ако влакът закъснее с няколко минути!). На билета не ги пише тези подробности, нито кои са пероните!!! Трябва да си ги проверите предварително в някой от холандските сайтове за планиране на пътуване – Goeuro не ги показва също!

Трансферът от гарата в Айндховен към летището става с автобус 400 или 401 – аз лично си купих електронен билет (трябваше да се разпечата – съвсем близо, на 100 м от гарата в Енсхеде има център за принтиране, питайте или погледнете в Гугъл мапс). Галимациите с електронен билет бяха просто защото не исках да купувам тяхната OV chipcard и да се занимавам със зареждане и прочее, а си оставих моята карта на детето и нямаше как да си плащам с нея, което също е опция. Минах напълно без OV-карта, но не съм ползвала изобщо градски транспорт – Енсхеде е малък и ходехме пеша, а по-далечните места синът ми си ходеше сам с колелото.

Като стигнете в Айндховен и излезете от перона на гарата, тръгвате не в посока Център, а в обратната – и излизате точно на нещо като автогара, което е последна спирка на множество автобуси, сред тях и тези за летището. Пътуването е около 25 мин с много спирки, летището е последната, така че си пътувате спокойно.

Полетите на Уиз от Айндховен до София закъсняват много често с излитането, имайте го предвид и опитайте да не се ядосвате.

Вижте сега, вече две пълни години е там синът ми. Минал е на два пъти през кандидатствания за заеми. Първата година кандидатсва за първия заем за таксата за обучение - Tution fee loan. Доходи на родители не са му искали. Всъщност даже не помня нещо да са му искали. Това, че е студент там, те си го "видяха" в техните си системи. Той вече си беше направил DigiD и.т.н. До ден днешен този заем го получава, без да е прекъсвал. Това е заем, който задължително се връща. Схемата за връщане е тема на друга дискусия.

Втората година, едва след като започна работа кандидатсва за тази субсидия, която се води студентска помощ за подпомагане разходите за живот или т.нар. Supplementary grant. Този заем може да бъде опростен, ако студентът завърши в рамките на 10 години. Подаде документите през декември миналата година (2017). Там вече доста го поизмъчиха - и с нашите бележки и с неговата заплата. Той отиде само с трудовия си договор, не им беше достатъчен, трябваше да им носи допълнително фишовете от всичките си заплати, които беше взел до този момент плюс банковите извлечения. Чак през април-май получи първите си пари оттам, но за сметка на това, те бяха накуп от септември  (т.е. от момента в който беше започнал работа) до март включително. Получава ги до юли като поне два пъти по мейл им изпраща пак фишове и банкови извлечения. Сега, през м.август му го спират, защото той си е в България. Като се върне, ще трябва да изчака октомври - т.е. когато ще си получи заплатата за септември, за да им изпрати наново фиш и извлечение и чак тогава ще започнат наново да му превеждат парите по заема. Изключително стриктни....

Не е кандидатствал за най-големия им заем - Regular loan. Там с връщането има доста по-обвързващи условия и не намери смисъл. Но е разпитал служителите при които ходи в DUO-то. Единствената разлика със Supplementary grant било, че не се искат доходи. И връщането/опрощаването му е по-друг начин. Всичко останало е абсолютно същото. Може да са искали и доходи, а служителят нещо да го е объркал или той да не е разбрал. Както казах, не го е теглил този заем, няма как да е 100% сигурен.

В първи курс между другото по същия начин него пък го бяха заблудили за заема за пътуване (Student travel product), че може да се подаде заедно с Tution fee loan. Да, опита. Служителя там даже леко се е подхилвал като му е обяснявал, че няма как да му отпуснат заем за пътуване без да е изпълнил всички условия ... Поне не ходи за него допълнително... Чак тази година му изпратиха мейл, че вече му е разрешен.

Сега, в Бреда какво са ви казали, не знам. Предполагам, че са говорили само за Tution fee loan, защото това е заема, който почти всеки първокурсник едва ли не с пристигането си иска. Почти съм сигурна, че или той не ги е разбрал или те него... Защото на сина ми му се е случвало да му говорят и неверни неща. Един служител в DUO-то го беше объркал, че ако през юли и септември работи почти двойно повече часове, ще му ги минат към август. В последствие пък друг друго му каза. В крайна сметка практиката говори друго - спряха му заема за август. Въпреки, че през юли направи 107 часа.

Няма как да са променили условията си по всичките тези заеми, защото щеше да се разчуе веднага. Както се разчу с намалената наполовина такса за обучение на първокурсниците. Че и официално го публикуваха навсякъде. А и сега влизах в сайта на DUO-то, никакви промени не виждам да има.

Почетете и по старите теми, това не е нещо, което аз си измислям. И не един и двама са минали по този път. И няма нужда да пълним само форумно време, след като октомври-ноември (точно когато са първите напъни да се теглят заемите) тея разисквания ще придобият невъобразими размери...
Но, както вече казах - ваше право е да се поблъскате и да опитате да подавате документи, пък да видим какво ще стане. Тамън ще научим нещо ново за холандската система, което не сме знаели.