Кой е...

  • 4 974
  • 63
# 15
Моя най-ранен спомен е от кръщенето ми Simple Smile
Била съм на годинка и няколко месеца...
Виж целия пост
# 16
3 годишна - мрънкам на мама - Мамо, стига с тоя цигански френски! говореше ми само на френски и умирах направо! сега съм й благодарна!
Виж целия пост
# 17
Как майка ми показва новородения ми брат през прозореца от третия етаж на АГ болницата - виждаше се само едно малко бяло вързопче. И веднага след това как застанала на колене на задната седалка на колата плача, гледайки към отдалечаващата се сграда на АГ-то - сигурно ми е било мъчно, че оставяме майка ми там. Била съм на 2г и 5м.
Виж целия пост
# 18
Пия домашна ракия от една керамична чаша. Баща ми ме увива с шал, за да ме води на ясла, а аз рева. Бъркам с фиба от онези едновремешните, фризьорските ( тип " щъркелче " )  в контакта, а след малко се опомням на прилично разстояние оттам и рева, къде ми е останала кърпичката. Пих къдрин от една чаена чаша. Отиваме на свиждане в някаква болница, а татко лежи там с екстензия. Мама плаче, а една връвчица от нощницата й се е закачила на рамката на очилата й и това буди у мен истеричен смях.  На около две ще да съм била.
Виж целия пост
# 19
Помня безкрайните закуски сутрин - само аз висях до последно да закусвам, но не ме оставяха да стана без да съм приключила закуската - ох, мъка! Само дядо сядаше с учудващо търпение да ме занимава докато закуся и да си говорим на "английски". На около две годинки съм била в началото на спомените.
Виж целия пост
# 20
От детската ясла.
Виж целия пост
# 21
Помня земетресението в Пловдив 1977 година,как панически бягахме от къщата..Ужасът още е жив в съзнанието ми.Много много не ми вярваха нашите като им разказвах спомена си,но описвайки одеалцето,с което бях завита,когато баща ми бягаше с мен на ръце към улицата. ..
Виж целия пост
# 22
Вчера докато гледах как си играеше детенце и сочеше мен и казваше МАма, а след това нея и казваше: КО (от Никол), се замислих, дали ще се спомня тоя момент ... и оттам се  опитах да си спомня кое е първото нещо което аз помня, но така и не успях да се сетя ... Много неща помня, но незнам кое е по- по- най- първото ...  Laughing
Едното беше: аз и другите деца сме в двора на детската градина, мама мина и аз ревнах, щото ми стана мъчно че Другарката Филипова си играеше с едно друго момиченце, а не с мен и то пред очите на мама  Laughing Laughing Laughing
Помня че стояхме под болницата, когато мама се показа с новороденото ми братче на терасата ...
След това се сетих как аз, брат ми (току що проходил) и дядо (лека му пръст), преди вечеря отивахме до мазето за винце, като играехме хорО, а той пееше ... Хубави спомени имам от детството си ... даже прекрасни  Peace

Виж целия пост
# 23
Спомените са ми от 3 годишна: как майка ми ме слага на едно стол4е, исках да помагам с миенето на 4инии; как ми влезна в носа едно хап4е- витамин / исках да го помириша, прили4аше на шоколадов бонибон /; как си цепвам 4елото на решетките в гаража; как се срина прозореца в хола, а аз бях на метър от него / живеехме в Иран и имаше бомбандировки /.
Виж целия пост
# 24
Не помня  Sad
Честно казано имам бегли спомени от 10тата ми годишнина нататък.
Виж целия пост
# 25
Как мама ме вози в количка само с 2 колела / на зелени и бели райета, навежда се назад и така се бута /, а аз толкова се страхувам, на около 2 години съм била.
Друг спомен имам от една вечер, мама се прибира от Москва и носи огромна кутия, "колкото цялата стая", а вътре ходеща кукла. Hug За мен Grinning
Виж целия пост
# 26
Първото нещо, което си спомням е ужасът, който изпитах при вида на маймуните в зоологическата градина в Павликени. Мама и татко ме викаха с тях, но аз се дърпах и гледах как те доближават клетката им. Повярвайте, много ме беше страх. Не си спомням обаче, когато малко по-късно съм се доближила до клетката на лъва и съм казала, че искам да му дръпна мустака. Те тогава ужасът е бил за мама  Joy Joy Joy Всичко се е случило, когато съм била на две години.
Виж целия пост
# 27
Не помня  Sad
Честно казано имам бегли спомени от 10тата ми годишнина нататък.
#Shocked
Виж целия пост
# 28
Помня доста моменти от погребението на пра-баба ми, когато съм била на 4г. Даже я помня преди това, как си лежеше на леглото и не можеше да си поиграем, та щъках около нея и я закачах. Може и на 3,5 да е било.  Имам доста стомени от ДГ, но никой не може да каже някоъ от тях ранен ли е, например къмто 3г..
Виж целия пост
# 29
И аз нищо не помня от детството си.Но като знам как родителите ми непрекъснато са се карали и как никой не ми е обръщал внимание едва ли има какво и да си спомням Mr. Green.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия