Парите в семейството

Възпитанието създава житейски модел дотолкова, че да разпознаваш уайт траша и да не вземеш Булгарише Мачо.

Обаче дори дъщерята на Шарки не е застрахована да й натежи и баланс, и всичко, и да види, че може да е по-рентабилно в един момент всеки да си поеме традиционните роли за пола и да не води война за 50% от памперсите.

Тя в момета още  кърми и е по майчинство (бебето няма година). След това има избор: частни ясли или бавачка за бебето и домашна помощница за чистенето (последното и в момента го ползват). А зетя тя си го възпита такъв грижовен - те са зедно от 11 клас, не ѝ е паднал от небето такъв. "Традиционните" (по-точно "средновековните") роли не са нито в моето, нито в нейното семейство. Покрай биологичния си баща се е нагледала на "традиционност", предполагам затова е избрала съвременния модел на семейство.

Имам чувството, че всяка седмица се появява подобна тема. Вече знам наизуст семейната финансова политика на половината ССФ в този форум. И всеки път спора е един и същ. Авторката можеше да си спести пускането на нова тема и да погледне старите, които всъщност изобщо не са стари

Вярно. Но за тази цел се изисква да положиш елементарно усилие и да потърсиш темите.

Абе глей - възможно е подобно нещо. Моят мъж, от който обикновено се оплаквам, ама май дойде време да го реабилитирам, за 5 часа работа на ден печели колкото някои печелят за месец. Така че му остава време и за хобита, и за дребни ремонти от рода да ми смени гумите на колата (не че не мога, ама не ми се занимава), да ремонтира колелата на децата, да направи дребен ремонт по къщата, а ако не може - да си намери човек да го свърши - на мен това ми е помощ, защото не се налага да мисля и за тия неща. Ако има проблем,  който е мъжка работа му го казвам и той намира начин да го реши. На мен не ми трябва домакиня и бавачка, защото сама се справям идеално с тия неща. Искам човек, който да върши останалото, което  често и сама мога да свърша, ама не искам щото не ме кефи и не мисля, че е моя работа.  Не е номерът мъжът и жената да си делят всичко по равно и да правят едно и също. Напълно достатъчно е така да се разпределят задълженията, че всеки да прави това, което може най-добре. Аз се радвам като ми похвали манджата, той се радва като му оценя способностите , че сам е оправил пералнята - сам се чуства по-мъжествен, че се е справил. 


В такъв случай добре, че мен домашното възпитание не е успяло да ме програмира - сега щях да съм самотна майка героиня блъскаща се сама с всичко и рухваща в един момент.  Не съм против съвременният "джендър" модел - самата аз съм мулти функционална и се оправям прекрасно и с женска и с мъжка работа. Но съм попаднала на друг типаж мъж и не ми е проблем да карам по "традиционния" модел - така дори ми е по-лесно, а и работата е свършена по-качествено.

А на мен ми е по-лесно и по-бързо работата да бъде свършена от двама, вместо от един. Но и в нас нито пералнята се разваля през ден, нито сифоните, нито ключове, гумите не сменяме през месец и така. За сметка на тях готвене, чистене, оправяне и подобни дейности са буквално ежедневни.

Ми да, стандартният отговор е "като няма хляб, яжте пасти". Тоест - ти що не си със сложна, трудна и високоплатена кариера, та да имаш бавачка. Което не решава хич проблема с баланса майчинство/работа, или го решава само повърхностно, но отваря други проблеми.

Шарки, как ще гарантираш, че дъщеря ти няма да реши, че й се остава не само година до минутата, ами да си поседи у дома до 2-3-4-5, просто защото й е интересно?

Аз затова й обясних в началото, че във всяко семейство нещата са различни и те трябва да намерят личния си финансов  баланс в семейството. Няма как някой друг да й каже как точно трябва да стават нещата при тях. Това, което ме изумява, обаче е факта, че стои, мрънка, че парите на мъжа й и нейните са малко, но през ум не им минава да сменят работата с по-високо платена. Не разбирам такъв тип хора, които не са доволни от това, което получават, но не правят и нищо по въпроса да променят нещата. За тях всичко се изчерпва с мрънкането и до там!

Аз много добре разбирам откъде идва тая борба за поделяне поравно. Ако момичето от малка е бутана по пистата на постиженията, то първото дете е тотална житейска бомба - изведнъж набива спирачки от 100 до 5 км. в час. Съответно майчинството, което би трябвало да идва някак естествено, става изкуствено, тегаво, само мислиш как да кръшнеш към предишния живот. И си намразваш мъжа, че за него няма такава промяна.

Реално търсенето на помощ е не толкова, че задачите са трудни, ами е вид...отмъщение?

Все пак си мисля, че ако една жена е решила да е майка, трябва да е психически подготвена, поне малко. Не че пак не е тегаво, но поне да знае, че е период и да не изпадне в депресия от липсата на свобода, нито да тръгне да връзва мъжа със задачи, не толкова за помощ, а за да е и той не-свободен и да му е гадно.

Изобро ще оспорвам, че мъжът и жената не трябва да делят всичко по равно. Даже обратното. Мъжът ми изкарва в момента в пъти повече от мен и в пъти повече от средно статистическия български мъж, но пък участва в домашната работа наравно с мен - т.е. като истински мъж поема по-големия дял от всичко, което би могло да ме затормози. Това разбирам аз под грижа. Защото аз също работя и, макар че приносът ми в семейния бюджет в момента е по-малък, това не означава, че трябва да се нагърбя с целия слугинаж. Впрочем разпределението на домашните ни задължения е било абсолютно същото и когато аз получавах повече от него. Това разбирам аз под любов и партньорство. Просто нещата нямат връзка - а спорът тръгна точно от тук.

Иначе - аз съм най-лютият противник на "джендър модела", даже обратното - 100% женка съм и съм далече от феминизма. Но нещата не са крайни - или си традиционалистка и мъжът ти кове пирони, ходи по планини и те издържа напълно, или си "джендър" и мъжът ти ти помага вкъщи, не броди из горите и не се дразни, ако си добре платена. Смятам, че мъжът и жената са равни, което не означава, че са еднакви.

А що се отнася до домашното възпитание и личния пример на родителите - и в твоя случай са те програмирали, но в посока да не повтаряш този модел.

Кой това? Чета, чета, не виждам някоя да е казала, че пази мъжа си да не свърши нещо мъжко.
Единственото, за което се спори, е, че така нареченото "мъжко" я излезе за вършене веднъж в месеца, я не.

В едно семейство трябва да има финансов баланс. Ако единия изкарва повечко да не натяква на другия, а двамата да търсят баланса. Но истината е, че в повечето семейства проблемите тръгват от парите.

Аз си говоря с нея, даже и по тези теми. На нея ѝ интересно да създава сложни математически модели и да работи с големи масиви от данни. На нея дори моята работа не ѝ е интересна (моделите не са достатъчно сложни и масивите са прекалено малки). Отделно, рисува за удоволствие и разтоварване.

Достатъчно интересно ли й е, та да направи компромис с интереса на детето, ако благите планове за ясла и бавачка не се окажат толкова гладки? Всичко се случва...

"Благите" планове у нас се сбъдват. Аз се върнах  на работа след третото раждане на 20 ден. Мислиш ли, че не знаем как да се справяме?

П.С. Препрочетох и силно се впечатлих от "интереса на детето". Детето може да формулира експлицитно и да преследва своя интерес, когато има достатъчно голям речников запас и е в състояние да се справя само. В яслена възраст да се вменява "интереса на детето" е чисто субективна тълкувателна категория с привкус на свекърва от 19 век.