Парите в семейството

За справяне, може. Но това не значи, че при доста жени решението не се променя. И аз се бях приготвила има-няма 3 месеца до 6 максимално да съм в майчинство с първото дете. Със следващите видях рахата от дългото майчинство.

А и зависи в коя фаза на живота идва детето. Първото дете е различно от третото. То променя повече неща.

Интересите на едно дете не са свързани само с топла супа и завивка. В интерес на детето му е майка му да е удовлетворена в личен и професионален план, а не да е изнервена жертва. В интерес на детето е да има както емоционален, така и материален комфорт. В интерес на детето е майката да му дава пример и модел, който да му позволява в бъдеще да реализира мечтите си, които не се простират единствено и само до това да създаде дом и да ражда деца. Всъщност важен е балансът, но не мога да приема, че майката непременно ще е длъжна или принудена да жертва кариерата си в името на децата.

Каква бавачка. В едностайния няма място за тях какво остава за бавачка.

С нея (тя ми е първото дете) бях редовна студентка и едновременно с това превеждах учебници (за пари...).

С това съм съгласна 100 %. Само ще добавя, че е много важно дали майката има успешна кариера, която може да развива с годините - съответно и доходите й да нарастват или просто работи някъде на заплата, която й стига да си купува кремчета и да пие кафе с приятелки. Разбира се тук идва момента и за това, че може жената просто да обича работата си, да ходи с удоволствие и да не иска да я напуска. Но понякога просто трябва да се правят жертви, както стана в моя случай.

Какъв едностаен?

Изтървала си, че това е потребителката, която се жалваше, че не и преписал половината от едностайния, който си купува.

Сега се сетих. В името на маникюра, екстеншъните и цялостната красива визия и бавачка се издържа в едностаен. Обаче в малкия град няма бавачки, има баби.  Статутът е различен...

Не си ме разбрала - не съм казала, че който печели по-малко трябва да се нагърби с целия слугинаж. Напротив - смятам, че двамата трябва да работят гоере долу еднакво време (и под работа разбирам не само работенето за пари ами и домакинска работа и деца). Кой колко печели няма значение - важното е кой колко работи като време - това да е по равно за да имат съответно и двамата еднакво време за себе си, да бъдат заедно и квото си им е кеф. Това, че аз в този период върша голяма част от домакинската работа е защото нямам какво друго да правя. Ако  се наложи той ще поеме нещо за да балансираме ангажираността си. Това за мен разбира се ще означава да ям скучни манджи или купешка храна щото когато той "готви" не дава да му се меся. Ако не съм доволна отговорът е "Като не ти изнася сготви ти". Но това е естествен резултат от моето решение да НЕ си седя в къщи и съответно се налага да направя компромис с някои неща.


сестра ми е възпитавана като мен ама си взе съвсем различен мъж и всичко при нея е различно и си гледа децата по подобен начин както тя самата е била отгледана защото мисли, че така е правилно. Аз ги гледам по обратния защото смятам, че той е правилния. Не е толкова до възпитание, колкото до това как самият ти си го приел и преживял това възпитание - ако ти е било ОК може да последваш подобен модел в семейството си, ако не ти е било ОК го променяш и се стараеш да дадеш на децата си всичко, с което ти самият се чувстваш ощетен. Правила няма защото хората са различни. Освен това някои са податливи на програмиране, докато други са бунтари и новатори.

В 21 век има голямо омесване на ценности, но в БГ и по света, като гледам форума, още има някакви гнезда на традиции, в които нещата се правят по определен начин.

Примерно малки градчета; или уайт траш махленски среди, или мутро-среди. Анти-пример за съзнателен и съзидателен брак.

Има и хора от съвсем други породи, много независими като мислене, с постижения, там пък бракът е съвсем неизследвана територия, особено сред последните поколения.

За радост има хора, които имат и постижения, и щастлив брак. Дай, Боже, всекиму!

Айде да обезсмисля дискусията. На кой квото му е писано това е.

Е на хора като мен няма как да им е писано с мутра или друг типаж. Не че и в моята среда няма гадове, но там са от друго естество.

1. Имаме обща (семейна банкова сметка)сметка с 2 дебитни карти, в която всеки вкарва 50% от месечния си доход. Тези средства се използват за плащане на сметки, месечни разходи, разходи по автомобилите, пазаруване, почивки и т.н. Каквото остане ( винаги остава) го заделяме за някоя по-скъпа почивка извън страната
2. Всеки прави с останалата сума от доходите си каквото си иска
Нито аз му държа сметка какво прави с тях, нито той на мен
Ако се налага по-мащабен ремонт или закупуване на нова кола да речем, пак така всеки дава половината от общата сума. Така сме свикнали от самото начало и всичко е страхотно. Нямаме скандали и търкания относно пари.

Как кой?
Всички, за които е норма мъжът да не може, а да се вика за всичко майстор, щото той- мъжът бил заработвал достатъчно и нямало нужда от друго можене, освен от пране, простиране и бърсан на прах. А, готвене също и миене на чинии.
Това- синтезирано, но имаше в една от темите и съфорумка, която заяви, че не ѝ пукало, ако не ѝ отвори вратата и не ѝ дръпне стола, за да седне, а по- важно било да мине с прахосмукачката.......