Парите в семейството

И защо да е отвратителна истината?
Може и е неприятна за някои.
Но, това което се " начуква в канчетата", както поетично се изрази, си е точно истина- няма пункт който да може да бъде оборен с логика и факти.

Аргументи в полза на тази теза?

Ти стандартите не ги намесвай, за да се изнижеш по тъча.
Твърдението ти, че преди се е изнемогвало, защото майчинството е било неплатено извън 3- те месеца го опровергахме напълно.
Както и това на Кристина.

А, ти че обичаш финансовия и личния си комфорт повече от всичко друго, също разбрахме- декларираш го във всеки пост.
То и затова раждането не е задължително- който може да бъде родител, да бъде, а който не може- да си гледа веселбата и личните печалби.

Ми аргументът е, че детето е брошка на ревера, обществен престиж, да не кажат хората, че е ялова или нещо й има. Не личност със свои потребности за любов и общуване с родителите, и в частност с майката.

То като се почнат още неудобствата от бременността, отоци, килограми, стрии, сексът страда, някои мъже пък почват да поглеждат лакомо на чуждо...за чий им е всичко това на жени, загрижени предимно за личния си комфорт, нямам обяснение. Ако го правят само за да угодят на обществото, направо не си струва.

Всеки преценява дали и как да бъде родител. Това, че ти смяташ, че стоенето вкъщи и домакинстването те прави добра майка-ок. Това, че аз смятам, че да имаш финансова независимост и кариера не ми пречи да бъда добра майка-ок. Всеки има различни физически и ментални възможности и потребности.

Ама то "добра майка" не е само празна фраза, тя означава конкретни неща; например да го снимаш в лъскави дрешки и да го качиш във фейса не е едно от тях. За малкото бебе и прохождащо дете понятието си има съвсем конкретно изискване - присъствието на добрата майка. На него хич не му дреме за финансовата й независимост и кариерата й, то иска да усеща сърцето й до ухото си през една сериозна част от денонощието. Ако ти си "добра майка" само според твоите нужди, без да гледаш нуждите на детето, прощавай, но това няма как да е "добра майка".

Казвам го с пълното съзнание, че противоречи на съвременната тенденция за все по-ранно откъсване на майката от детето чрез намаляване на срока на майчинството и натиск от работодателите в тази посока, както и чрез ранното им вкарване в институции с целодневно отглеждане. Но това не е заради нуждите на детето, нито прави работещите от седмица 7 "добри майки".

Факт е, че всеки преценява дали и как да бъде родител. Факт е, че много хора правят грешни преценки. Факт е, че всеки има различни физически и ментални възможности и потребности, поради което е и факт, че не са малко лошите, дори отровни родители.

Все още не си написала какви аргументи имаш в полза на тезата, че детето трябва да се приспособи към родителите, а не обратното. Аз имам контра-аргументи:
1. Детето не е молило родителите си да го раждат, а е дошло на бял свят в резултат на тяхно решение. Всеки индивид трябва да поеме отговорността за собствените си решения.
2. Детето е физически и психически по-слабо от родителите, следователно с оглед на горепосочената точка 1. те му дължат съобразяване с неговите потребности, а не то на тях.

Родена съм 1980 г. и майка ми е получавала 20 лв. на месеца, за да ме гледа. Тя има полувисше медицинско образование, но ме е родила на 22г. веднага след като се е дипломирала. Не е имала трудов стаж, освен от бригади, които по онова време са били задължителни. Кърмила ме, но кърмата и е била нехранителна и до шестия месец съм ревяла почти непрестанно от глад. Сега съм 1,74 см., слаба, красива, амбициозна - тоест все някак ме е отгледала. Мъж не е имала. Аз моите деца съм си ги гледала с над 1 000,00 лв. доход, отделно имам и съпруг, но да кажем, че с тези пари мога да се разполагам както аз искам. Така, че айде да не ми правите сравнение с  майчинство и майчинство.
Доколкото съм наясно и сега май има някакво социално майчинство от 110 лв., но да не дава господ до него да стигаш.

Подкрепям. Ние със съпругът ми имаме доста скъпи хобита и ни е по-спокойно, когато работим двамата. Не обичам да има изненади или да се стискам за да има за детето. Както казва баща ми и съм израснала с тази фраза: Икономията е майка на мизерията. Защо пък да създавам дете, ако нямам достатъчно средства да си позволя това, което искам и да обричам невинен живот на лишения?!

Накратко- дори и на неработилите им отпускаха по 20 лева помощ.

Всичко, което съм написала е вярно, а ти ме обвини в лъжа.
Че си амбициозна, е хубаво, но че си юрист с възможности, силно ме съмнява с оглед поста ти, в който обясни следното:


Дано не си адвокат и дано не защитаваш сериозни интереси там, където си, защото само амбицията не е достатъчна.

Защо всички говорите само за майките? Бащите не са малоумни и също могат да си гледат децата.

Ако жената има добри доходи преди майчинството, а иска да остане с детето повече от една година без да разчита на заплатата на бащата, нищо не й пречи да спестява и след това да не разчита на парите от държавата за втората година.

Имаме близко приятелско семейство, в което бащата основно гледа децата и заедно с това ходи на работа, тъй като работата на жената е свързана с пътувания. Децата са перфектно възпитани и самостоятелни.

Да припомня, че говорим за 2-3 години след раждането.
За това, че те са платени с цел майката да бъде с детето в този отрязък от време, в който то има  само и единствено нужда от нея- на физическо и  психическо ниво, които точно тогава не могат да бъдат разделяни.

Не говорим за смяна на памперси, но пък който не иска, дори и чертеж да му направиш, няма да схване.

В началния период ролята на бащата е много необходима, но не основна. И не замества ролята на майката по никакъв начин. След третата година значението се изравнява и стават по-взаимнозаменяеми.


Хайде да не си говорим наизуст.
https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-20956159/issue/869
22б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1973 г., изм, бр. 54 от 1985 г.) (1) На самотните майки, които не работят и не са осигурени за всички осигурителни случаи, се изплаща ежемесечна помощ в размер минималната месечна заплата, установена за страната, за времето от раждането на детето до навършване на двегодишната му възраст.

Това не е 20 лв., нали?
Отделно има помощ за раждане 100 лв., която си беше една работна заплата в много сектори.

Ние разсъждаваме за майки с добро кариерно развитие преди раждането. Те получават пълната си заплата през първата година. През втората минават на минимална, която е малко над 400 лв. Едно тричленно семейство с малко бебе спокойно се оправя с 2000 лв., и то без да се ограничава в нищо съществено. Е ако таткото не успява да докара едни 1500 лв., то за какво изобщо прави деца? Ами ако майката е вземала добри пари преди раждането, защо не си е заделяла по 200-300 лв. месечно, та е по-спокойна през майчинството?

Това е връх на егоизма. Аз вече съм сигурна, че на тебе дете не ти трябва, ама мъжът ти сигурно иска, та заради него се "прежалваш". Но не си съгласна по никакъв начин да си нарушиш начина на живот в името на детето си. После не разправяй, че начинът ти на отглеждане не ти се е отразил. Ти просто не знаеш да обичаш.