НВ-ВМХ и палео - тема за здравословното хранене част, 122

Свекърва ми е едно към едно като теб ... С диабет (вече почти не вижда, защото я окапазиха с един лазер в Търново и сега се опитваме да оправим последиците, но май няма да стане ...); 116 кг.; 160 висока; с някакво заболяване на сърцето ...; с високо кръвно ... Все те давам за пример ... Все й говоря за теб ... Днес след снимките ти я накарах да влезе и да види, доколкото може, какво си постигнала. Тя вече един месец е на този режим на хранене, свалила е много малко (2-3 кг.), днес ми се оплаква, че захарта й е пак 15-17 ... Казах й да спре всичко млечно, да кара само на прости нещица - месо, риба, яйца, зеленчуци, мазнини (зехтин, мас, масло) ... Дано да ме послуша ... То и синът й ще й "набие канчето", защото днес му казах същото и на него - а него го слуша Надявам се да започне да се храни по-стриктно, с изброените неща и да тръгне по твоя път! Голямо вдъхновение си - да знаеш! За цялото ми семейство!

Почти безобидн@, много задължаващо е да си нечий пример. Аз по-скоро можех да съм анти-пример до съвсем неотдавна. Май в първия си пост бях изредила част от болежките си (досрамя ме да опиша всичките, че то беше голяяяям списък). Сега няма нито една от тях, освен разширените вени, но и те са много по-добре, предвид  килограмите надолу. Който казва, че дебелеенето не е от ядене, да ме прощава. Виж, отслабването може и да се възпрепятства или забавя от някои заболявания, но трупането на кила си е чисто наша заслуга.

Като страничен ефект, но много приятен и напълно неочакван е промяната в отношението на дъщерите ми  към мен. И двете (големи магарици вече, женени) една през друга се надпреварват да ме хвалят и окуражават, купуват ми  дрехи, издокарват ме, радват ми се повече и от мен самата. Онзи ден малката, преди да си замине за Германия ми вика: "Мамо, даваш ли си сметка, че беше на път да сбъднеш най-големия ми кошмар, да умреш млада като баба". Пиша ви го, и се разтрепервам. А е права, на път бях. Затова и в началото казах, че най-най-големият ми ужас беше да не легна на ръцете на децата си. А бях почти го направила...почти.

Да се стяга свекърва ти, стига извинения. И аз всяка сутрин треперя колко ще ми е кръвната захар, ама я държа в юзди и не минава 5.6 ммол/л. А мине ле случайно (случвало ми се е 2-3 пъти да е 7.2), то си знам, че е от повечко въглехидрати предния ден. Не от само себе си! А от лакомията ми! В такива дни не закусвам и меря захар докато падне под 5. Чак тогава ям.

И още - кръвното ми падна от 160/95 на 110/70. Хапчета за кръвно вече не пия (а пиех два вида сутрин и вечер). Гъбичките по ноктите на краката си изчезнаха сами (дотогава захарта ги хранеше и никаква терапия не успяваше да ги прогони).  Мисълта се проясни. Вървя като кон, в буквалния смисъл нямам стигане като тръгна пеш. Стойката се изправи, дишането стана дълбоко. Вече не хъркам! Зрението се изостри като падна захарта. И още, и още...Стискам палци на свекърва ти да се справи. Зависи единствено и само от нея. Вземе ли да се крие зад "ама това докторът ми каза/не ми разрешава", работата е отписана.

Самт, браво, момиче! Само така! Наистина си за пример, че който иска намира начин, другите намират оправдания! Страха, от диабета, от чиито усложнения починаха и баба и дядо( той с 2 отрязани крака, целите! ) ме кара да изтръпвам. Живота и здравето са ми по важни от мерака за щървълъци. И въпреки, че е трудно понякога, другото е страшно!
Аз съм теле обичам да ям и да готвя, но най си обичам мен самата, така че изборът ми беше лесен:)

JACKLIN, ти си ми другият светъл пример в тази тема, да знаеш

Ако за нещо ме е яд сега, е за изгубените години в мотаене, оправдания и самосъжаление. Знаех отлично, че имам проблем. Правих диети, ходих и на доктори, че и в болница стоях (в ИСУЛ, в отделението по метаболитни заболявания), и при Емилова ходих (нали уж и тя доктор), обаче никой никъде не ми каза какво причинява този неистов ГЛАД за сладко и тестяно и как да се боря с него. Какво като правих безумни диети с цената на огромни усилия, като после си връщах килата с едно щракване на пръсти. Ето това е, което ме обезсърчаваше - че каквото и да направя, ГЛАДЪТ накрая ще ме издебне в гръб и ще спечели. Отново и отново.
 
Бог да благослови хората, които са измислили кето-то. Ако не се лъжа, бяха двама родители на дете с тежки пристъпи на епилепсия. Ето, диетата днес се ползва в цял свят за какви ли не заболявания. Вероятно при някои не помага, но при други прави чудеса. Поне при мен навря ГЛАДА в миша дупка, а оттам насетне - самият режим на хранене е песен...

Не е задължаващо, Samt! Вдъхновение си! Пример! А тя е на 63 години ... има още пред нея, а и три внучки Ще се "бием" накрая, но ще си я върнем към усмивката А казва, че й е лесно, че не й се яде друго ... Ще се нагласи, милата ми, но й трябва време ... С нея ще се справя ... С  най-голямата щерка ще ми е по-трудно ... Правихме изследвания - всички хормоми и антитела на щитовидната, холестерол, желязо, вит. Д; инсулин, нещо с кс ... Всичко й е нормите ... Ходи на ендокринолог ... Не живее с нас и не  мога да я следя ... Уж спазва препоръките на ендокринолога ... За една година качи 25 кг. - вярно стрес, първа година в университета, но  си и беше много килограми ... Ще видим, ще видим ... Най-накрая ще й спрем кранчето и ще си я приберем, макар и на 20 години, да е при нас, за да контролираме ..., че ми е адски притеснено ... Извинете за несвързания  пост ...

И аз първата година в университета качих 8 кг, отидох в Сф и живеех на общежитие.Стрес ли , нередовно хранене ли нямам спомен (че беше и преди 2 год), но след година пак си върнах старите кила без диети и без да променям нищо и  така до преди 3 год и второто ми раждане.Та може и като посвикне да се нормализират нещата все пак е доста млада .

И тя на общежитие се изнесе ... Абе, стрес, стрес ... Ама преди година беше 80 кг. на 175 височина - много й бяха и тогава ... Сега - 105 ... не може така, колкото и да ми "крещи": - "Нали поиска! Направих изследвания! Ходих на лекар! Всичко ми е наред!" Е, не е наред! Обичам я безкрайно ... Не е до това, че не я харесвам, а до това, че не е наред нещо ... Септември ще я натисна да влезе в клиниката по метаболизъм в Исул - да видм и от там какво ще кажат ...

Щом изследванията са добри, това е чудесно. Остава самата тя да сподели как се чувства, кое я тласка към храната, към какъв вид храна най-често посяга и защо... Да може сама да осмисли хранителните си навици и да види откъде й се вземат тези свръхкалории, които са довели до тези 25 кг повече.

Сега, като се замисля, сигурно съм поглъщала около 5000-6000 ккал дневно без да се усетя. Имало е дни и с повече. Помня в почивен ден как със ставането се лепвах за кафето - със сметана и много захар, а покрай него - 4-5 мекици и кажи-речи половин буркан сладко. Ми само това минава 1000 ккал! Най-късно след час пак ровя по шкафовете и търся бисквитки, бонбони, ядки. После готвя, едва дочаквам да стане яденето и никога не минавам само с 1 порция, задължително си сипвам поне още една. Обаче на масата има заредени салати, разядки, туршии, супа. Десерт непременно! Ако не съм правила десерт се купуват еклери, баклава и  прочие силно концентрирани сладки неща. Ей го и обядът минал 2000ккал. А вечерта е далеееко! В 15ч. гладът е отново налице. Пие се следобедно кафе, пак се вадят хрупанки, курабийки, шоколадови бисквити поне 2-3 вида. Отидоха още 800-1000ккал. А вечерята? В 19ч. вече съм умряла от глад. Една тава баница, камара пържени кюфтета, после са вино, мезелъци и така...В делнични дни по-скромно, закуската и обяда са често леки, но вечертааааааа компенсира лишенията.

Досега не бях си давала сметка, че съм живеела, за да ям, едва дочаквайки следващото хранене. И какви пари са вървели за храна, ужас просто!

Според мен насила не става, тя самата трабва да пожелае да отслабне.Не е задължително да има метаболитен проблем, лично при мен беше супер нередовно хранене и основно боклуци и сухоежбини, бяха 97-98год,кризисните времена , карахме основно на хляб и майонеза или лютеница, пиехме степчета и дори плодовете бяха лукс.Готви ли си или основно кара на фаст фуудс?

Не си готви ... Кара на кафе (обикновено 3 в 1) по няколко през деня и ... "от топлата витрина" месо, някакви салатки, сиране, кашкавал, кисело мляко, домати ... на таратор може да оцелее дни ... Уж само това яде, но то като не е редовно, а един път на ден и то вечер ... Не яде хляб, уж и сладки работи ..., ама знам ли ... Уж иска да отслабне, но и не вижда проблем ... Не знам ... объркано ми е на мен какво става с детето ми ...

Никога не съм си изследвала половите хормони... някой знае ли кои трябва и по кое време?

Почти безбидна, в темата за ИР съм писала, и аз съм в подобна ситуация с дъщеря ми. Напълня, с хипофункция е, косата ѝ пада, а не слушаше и не слушаше да мине на режим. Онази вечер обаче ме зарадва, че най-после е почнала. Рядко се виждаме, веднъж месечно, и последния път беше много впечатлена от моите резултати (-24,5 кг от началото на февруари), та явно най-после се е решила. Цял живот с дебела майка, а изведнъж майка ѝ по-слаба от нея - сигурно се е стреснала малко Дано да не се откаже, насочвам я към по-лек вариант на режима заради ЩЖ.

Самт, браво! Аз и без снимки ти се възхищавах на резултатите, много внимателно те чета и съм те давала за пример Добре го е казала Жаки, който иска - намира начин, който не - намира оправдания. И аз спрях бетаблокерите, които пиех от 10 години. Кръвното не ми беше високо, по-скоро за сърцебиене ми ги бяха изписали. Преди като забравех да пия хапче и пак се обаждаше. Вече нищо ми няма.

The Baroness, виж тук пише кое кога: http://old.bg-mamma.com/?topic=1045770

Пропуснах снимките на Самт, за което много съжалявам. Но то от постовете ти личи колко добре се чувстваш в момента. Много добре си го казала за калориите. Голяма част от хората дори не осъзнават какви количества храна изяждат. Често слушам ''нищо не съм яла днес", а се оказва, че 'нищо'-то са вафли, солети, ядки и т.н. боклуци, които не се броят за хранене, защото не си седнал на масата с две чинии с манджа. И като прибавиш към това почти постоянно дъвчене на нещо два кафета със захар, Кока-Кола и естественото преяждане на вечеря (щото нали 'нищо' не си ял) и картинката става чудна.

И аз се притеснявам за майка ми. Има куп болести, до една лечими с правилно хранене. Но не слуша. Хлябът е толкова полезен, яйцата за вредни, половин живот неравна борба с килограмите, сега и кръвното и е високо. Мъчно ми е, но не мога да направя нищо. Страхувам се за нея, както всички вие за близките си. Толкова е лесно да си помогнат, просто една промяна в храненето. Защо не искат да го направят не знам.
Хетера, наистина не те разбирам. Няма нищо здравословно в брашното и захарта. Не заради калориите, не заради килограмите. Просто са вредни за организма храни. Малко килограми трудно се свалят, колкото и да си стриктна. 

Ето тази
https://www.lidl.bg/bg/nomom-asortiment.htm?articleId=9842

Мисля, че това е старата опаковка. Поне при нас надписите са мааалко по-различни. По цената ще я познаеш, около 25 лв/кг. Една опаковка излиза около 6 лв.

https://www.lidl.bg/bg/nomom-asortiment.htm?articleId=9870
Това е шунката, която ние купуваме. На PIKOK Clean Label. Беконът от същата серия обаче не ми хареса, шпековият и луканката ги купуваме понякога.

Почти безобидн@, може да прозвуча малко крайно и параноично,  но консултирала ли се е с психолог? На мен ми навява леки мисли за хранително разстройство.