Родители на надарено дете

Лявото полукълбо е доста по-развито за сметка на дясното (което отговаря за комуницация и др.). Виж д-р Мелило.
Доколкото знам не е добре да насърчаваш "тези силни страни". Едното полукълбо трябва да "догони" другото, а "силното" един вит да "спре да се развива за момент". Виж книгате/книгите на д-р Мелило.
Разбирам те, че се радваш, гордееш, но трябва да работите по тази комуникация и разбиране с другите деца, игри, веселие.

Значи мястото му не е в яслата.
На 2години-в първи клас.
На 7години-в езикова гимназия.
На 10-в университет.
така де,защо да си губи времето детето...

Наистина, на такова дете е хубаво да се развие другата страна - атлетизъм, социални умения. Читанки има много - малко от тях вършат реална работа, а още по-малко взимат хубави пари. Така че ако се гледа в перспектива, няма да донесе полза да се обръща внимание на силната страна. Не искаме да отгледаме идиот савант, нали...(преди някой чевръст да викне модератор - така се нарича феноменът, приет термин е, не съм го измислила аз).

Кажи "Дроздстой Стоянов" и ще звучи съвсем политкоректно.

Е той човекът прокопса, станал е психиатър, изглежда си почти нормално. Има и дете.

А, значи авторката е жена му.

Това е напълно нормално за децата на годинка. Те обръщат основно внимание на себе си, играчките и родителите си. Околните деца много не ги интересуват. Предполагам, че на 3 г. вече е по-различно.
Детето, освен интелектуално, има й емоционално, социално развитие. Това се придобива с течение на годините и няма как дете на 3 да тръгне първи клас или 1-2 години напред.
Моето беше подобно, ама не чак от толкова ранна възраст.
Носи букви и цифри на площадката, защото то така иска, носи и такива неща в яслата/градината.
Даваш му тебешир - изписва земята с азбуката на 2-3 езика. 
Идват хората при теб и ти правят забележки, че юркаш детето с неща, които са за ученици.
Тези неща се израстват или поне намаляват като страст. Ако детето посещава градина, общува със себеподобни, в един момент започва да се интересува и от други съвсем детски неща.
Аз избрах да не занимавам детето ми с нещата, които са му мания и да отговарям на въпроси и да показвам неща само при желание от негова страна. Все още цифрите и буквите са му голяма страст, но спокойно си общува с връстници и си играят на общи игри. Междувременно се научи да събира и изважда, пише, чете, но само при желание, някакси умножава, но не знае таблицата за умножение, прилага негов си начин.

Нормално е и за другите деца, споделянето на играчки е нещо, което се учи, повечето малки деца имат силно изразено Чувство за собственост. Моето в яслата го изкарваха пред всички като мине директорката и зам. директорката на проверка. Казваше азбуката, числата, цветовете и формите. 


Никакви - води се по него. Ако иска нещо да правите с цифри и букви - правете, ако те пита нещо за тях - отговаряй, но не го занимавай целенасочено. Събирай го с деца да играе, давай му някакви занимания извън любимите му неща, ако не иска - вплети любимите му неща в заниманията.
Примерно, моето не искаше да оцветява, ама като започнах да му рисувам цифри и поиска.

Преди 2-3 години имаше подобна тема във форума, тогава една майка с година по-голямо от моето дете я беше писала. Та с нея си споделяхме за нашите "различни" деца.

Всъщност, освен в странните взаимовръзки на майката с пренаталният растеж на детето и гукане на 3 дни, няма нищо толкова необичайно в описанието на детето. Дори и социалните му умения са на адекватно ниво, след като говори добре и от рано, смее се и общува. Форумните специалисти по аутизъм има още малко да попрактикуват с деца в истински аутистичен спектър, дори високофункционални. А това за развитието на кълбата е малко несериозно. Камо ли оценка на развитието на толкова малко дете по един меко казано странен пост на майка му.

На 2-3 години не е нещо нечувано или чак толкова гениално да разпознава букви, цифри и да чете: просто е в крайната граница на т.н. "нормално" развитие и нито е признак на аутизъм, нито на амбициозни родители, нито пък е притеснително. Дъщеря ми ще бъде на 4 есента и чете на срички, пише с печатни букви, не е за сметка на други области, в които да има "дефицити". Но не е и някакъв признак за уникална гениалност, че да търся насоки за "надарени" деца. И аз, и съпругът ми имаме записи как четем (на древни касети от миналия век) детски книжки преди 4 годишна възраст, макар аз да съм по-добра . Така че аз въобще не подлагам на съмнение или подигравка дали е възможно описаното от жената, но е описано доста странно с вплетени малко несвързани детайли и случки.

 И всъщност, не става ясно къде е проблемът? Дете на 2 е повече от адекватно да се сърди ако му взимат заниманието останалите.

Като не си запозната, не определяй кое е несериозно. Аз съм изчела научни статии, правила съм диагностика за определяне на "по-силното" полукълбо и знам за какво говоря. Това се коригира.
Разбира се от един пост не може да се реши, просто давам съвет какво може да е.

А добре, ще го имам предвид
Дай малко от статиите насам ...

В описаната ситуация, освен тревожността и подхода на майката както и желанието и да вкара детето в рамка и да му търси специални занимания за надарени, виждам съвсем малко за корекция. Даже, нищо. Само може да спрат да носят букви на площадката, освен ако съвсем нямат други играчки, които детето да харесва. Най-малкото, ще си изгуби комплекта и ще стане проблем с много тръшкане и

Като загуби комплекта тъкмо ще се научи, че или няма да носи такива неща на площадката, или ще приема, че са се загубили/счупели.
Има си деца, при които си личи изразен интерес към определено нещо. Едно другарче на моето още от яслата го влече Лего. Строи, измисля си разни неща от него, гледа филмчета как строят с Лего и т.н.
Ние им подаряваме за празници Лего, а те на нас цифри и букви. 

Да, има. Аз през изминалата година преподавах съботно училище със смесена възрастова група: 3 до 5. Всяко от децата си имаше собствен талант, някои на 4 четяха и пишеха гладно и на български и на английски, а едно пък направо беше такъв хеликоптер на площадката, че се наложи 6 месеца бременна да се катеря да го сваля от неподозирана висота, на която беше замъкнал и моето

Ами, честно да ви кажа, не ми се струва нормално за дете на 3 г. Не разбрах какво казват психолозите за това...

На детето психолозите не знам какво казват. Нито детските психолози като цяло, те не се занимават, или поне не би трябвало да се занимават с преценка на "нормално" или "ненормално", макар че в България всичко е възможно.

Детските когнитивни специалисти, като цяло не са притеснени от четящо дете на 3 години, това попада в горните рамки на "нормалното". На два и повече езика, това вече е по-впечатлително, но говорим за свободно и еквивалентно владеене на езиците, писмено и говоримо, граматически и т.н. Ако майката наблюдава това, бих я насърчила наистина да потърси оценка и помощ в развитието на "надарено" дете, тъй като би попаднал доста на върха на горния един процент.

Доколкото аз мога да чета, жената казва, че детето чете кръстословици, судоку и каквото му попадне и се приспива с тях, а не че ги решава. Ако греша, тогава наистина детето е далеч извън познатите модели и траектории на когнитивно развитие на 3 годишни и му трябва специална насоченост.

Какво точно означава ''чете судоку''?! В него има само цифри.

Всичко, което е написала авторката, само по себе си е ок, но някак си не се връзват нещата. Или поне тя не е успяла да ги навърже смислено. Какви са тези два езика и за какъв трети става въпрос, че даже детето го било учило?! Ако детето живее в многооезикова среда, владеенето на повече от един език е повече от нормално. Синът ми владее в различна степен 4 езика, но живее в такава среда - в яслата имаше френски, в предучилищната френски и английски, у дома с него се говори на френски, немски и български. Това не е признак за гениалност. Виж, ако някакси му идват от въздуха, може би.

Имаше един брой на списанието ЕУРОПЕО, посветен на генийте. Тръпки да те побият от съдбата на такива хора.