С какво ви дразнят свекървите- 95

Придържайте се към свекървите, моля! Темата не е а чистота на българския език и кой как го използва.

Питаш, отговарям Последно аз съм я ползвала, и не се чувствам гузна 😁 Вярно, че съм малко по-обяснителна, ама такава съм си.

Ако се притесняваш за порасналото си дете по някакъв повод, говориш с него. Не натякваш на партньора му какво трябва да прави

Аз да питам- ако дъщерята виждаме, че е нещастна, пак ли няма да се намесим?
И друго- намесата само като разговор с нашето дете, пак ли не е разрешена?

Защото, аз ако видя нещастен някой от моите, няма начин да не намеря как да си поговорим.
Това, че са големи и пълнолетни, не значи, че кучета ги яли.

АбсурТ, който дава акъл върши и работата, който се намесва и решава проблема.Едно  еда си поговорим, то следва и да се разбираме какво си говорим, а друго да натискаме да е по наш тертип.Явно примерът с ресторанта говори, че не стоят гладни.И бабата дето иска балет ,явно иска повече.И аз искам повече, ама не давам нищо да помогна да стане.Не защото не искам.Искам да имат собствено жилище,че това тясно.Ще имат когато решат.
Та и  хората без балет ,езици и школи, без висше, си живеят и  дори са доволни на това.
Та от искане до искане баир разлика,на един не стигат за сладолед, на друг за самолет ,исканията са различни.

Аз никъде не видях да пише, че синът е нещастен. Ако детето ми е нещастно, разбира се ще го попитам какво го мъчи, мога ли да помогна и тн. В случая мъжът сам си е избрал професия, която обича и иска сам да си е шеф. Убедена съм, че дори и съпругата му да заработи, той няма да спре да работи по същия начин, както и досега, нито ще си зареже ресторанта. Това че майка му има други амбиции, както е имала и за балета, и смята, че знае по-добре от другите кое е правилно, не значи че семейството е окъсано и нещастно.

 

Томно да си говориш с твоето става дума. Не да натякваш на партньора му какво трябва да промени. Твоето дете ще ти каже по-направо дали има проблем или той е само в твоята глава. И ако има точно с теб ли иска да го обсъжда. Тогава е разговор.
Ако обаче уж твърдиш, че си загрижен за здравето на детето ти и без от него лично да поинтересува какво е реалното, започнеш да натякваш та жена му да започне работа, си е чиста намеса. Ако си по-загрижен за здравето му, защо чоплиш финансов въпрос

Ма ко, понякога са свързани нещата и децата, макар и пораснали, може да не ги виждат поради много причини. Хората сме склонни да се самозаблуждаваме и да намираме оправдания за ситуацията в която сме. Понякога приятелите и родителите имат по-трезв поглед. Абсолютно против съм в намесата за дребни неща, но няма да мога да стоя безучастна, ако детето ми е използвано и нещастно, пък ако ще и на 50 да е.  Въпрос на усещане и на деликатност е как да се говори и как да се постъпи. Сега и аз само теоритизирам, но се надявам да съм близка с детето си без да съм натрапница.

Забравяте, че порасналите деца вече може да имат други приоритети и подредени по различен начин от вашите. Ето случая на Станислава, свекървата уж се притеснява за едно, пък излезе друго, накрая ще излезе, че за сина, това което майка му смята за проблем, за него изобщо не е. Или поне не толкова жизненоважен или нерешим. Няма как да ме убедиш, родителя знае по-добре ситуацията, все пък този който е в нея, освен практичната страна нещата се съобразява и със собствените си емоции, нещо, което страничен не може да вземе предвид. Да, понякога страничен може да прецени по-добре ситуацията, но е рядкост, в сравнение със случаите, че този който е в нея, ще прецени по-добре.
Ти може да си мислиш, че е използван, но по твоите критерии. Той може да го е предложил сам. Знам, че би било шок за теб, но той преценява. Не може да ходиш е непрекъснато да му дуднеш, защо купи сладолед на жена ти и вчера и днес? Примерно
И то точно защото неговата и твоето усещане са различни. А в случая, ако се отнася за семейството му, неговите биха били безапелационни, независимо какво смяташ ти.
Не знам дали го обясних добре.
Затова, споделяш с него притесненията си и от него ще получиш съответния отговор. Или ще ти каже, че не си преценила ситуацията правилно, или че ако е имало проблем ще е решен без твоята намеса, или ако проблема стои за решаване, той ще реши дали да сподели и да се посъветва с теб или някой друг. Много други варианти няма. Но ключовото е, че може да споделиш с него какво те притеснява, но да не натрапваш своите си виждания, въпреки, че ти е дете

Не говоря за купуване на сладолед. Тук има доста смехотворни оплаквания и от двете страни, а и се надявам да не прекъсна връзката, която имам със синът си. Аз и сега рядко се намесвам в решенията му, но си говорим и се надявам да продължим да го правим и когато се ожени.

Как гледат децата си, как чистят и готвят не ме вълнува, това си е техния живот, аз само искам да съм приятел със сина си, а защо не и с жена му и да им помагам, ако мога и с каквото мога.

Това не го оспорвам и нямах предвид, като казах каква е границата според мен м/у намеса и разговор

Ма ко е абсолютно права, че понякога родителя си мисли нещо, а в действителност изобщо не е така. Познавам една друга жена обаче, която директно се е намесвала в живота на децата си и в крайна сметка от перспективата на днешно време мисля, че е било за добро. Става дума за сериозна намеса - отиване у тях и изхвърляне на съпруга от жилището. При другото дете(30г.) пък забрана да довежда избраницата си в дома като част от семейството. Не мога да отрека, че това е изиграло положителна роля и ако не са се намесили така грубо вероятно агонията е щяла да продължи по-дълго. Възможно е човек сам да му е много трудно да се реши на някаква сериозна промяна и тогава ако го подръчкат близки може да му помогнат да действа.

Тук многократно е коментирано, че намеса при физическо или явно психическо насилие е напълно оправдана. Даже си длъжен да се намесиш, според мен. При такъв случай мъжа ми ще ме изпревари да изхвърли насилника.
Втория пример, да не ти води някой вкъщи е нож с две остриета. Може и да успееш да го осъзнаеш, а може и очите на детето си да не видиш и щом не може да го води вкъщи, той да отиде при него. И съответно изобщо да не знаеш къде е и с кого е. Не вярвам тогава да ти е по-добре, отколкото да "виждаш, че е в лоша връзка" според теб

А това е върха на наглостта на човек, който смята собствените си деца, макар и да са на над 25 годишна възраст, за своя собственост и че може да прави с тях каквото си иска. Такова поведение мога да оправдая само и единствено ако става въпрос за изхвърляне на насилник/побойник, пияница, наркоман, ама ако не е от изброените и на маминка само й се струва, че диденциту й не си живее добре, да влезе и да изхвъли партньора му, е не нахалство ами не знам как да го нарека.
А по случая със синчето ресторантьор - дали пък жена му не си седи у тях за да има все пак кой да им гледа къщата/ап. и детето, след като той е толкова много зает? А и щом сам си е шеф и няма време за лечение, значи не си управлява добре и времето и бизнеса. Събрали са се банда аверчета, да си играят на шефчета, ама да вземат да изкарат някой курс, за това как стават тея неща и да си организират по-смислено бизнеса. Иначе като цяло е много хубаво, че са се хванали да съчетават полезното с приятното, ама да наблегнат и на полезното, т.е. на менажирането. Ако ще и жената на въпросния да го замести и да е 10 дена тя шефка. Тъкмо бабата ще има предостаъчно време да гледа внучето, докато майакта е на работа. Но като цяло излиза, че не са им проблем парите, както смята маминка, а проблема е, че мъжа не може да си управлява времето и бизнеса. Мама какво смята по този въпрос?

Ох, като чета за този бизнес, все се сещам за предаването "Кошмари в кухнята". Пълно беше там с такива шефчета.