УМБАЛ Дева Мария, кв. Ветрен, Бургас - тема 21

Не. Самостоятелната стая е точно това - самостоятелна, а в цената на Галерия е включен избор на екип при раждането. Отделно, че е дооооста луксозна според това, което видях на отворените врати.

Момичета, днес попаднах на изключително неподготвена лекарка, а именно д-р Гюнджан (или нещо такова), за 30 Мин ми смени 3 различни диагности - извънматочна, вътре маточна и кухо яйце в 6 г.с., като ми изписа 2 рецепти с хормони без да ми обясни от какво кървя и За какво се пият. Потресена съм,

Аз лежа сега в болницата, тя е толкова не ориентирана, минава на визитация и не знае за какво минава. Запазете си час при друг лекар,Георгиоски или Йорданов ,тази млада девойка изобщо не бих й се доверила

Ужас! Потърсете д-р Давидова. Прекрасна е!

Аз се интересувам от запис на тонове къде се прави с девата или света софия? От коя седмица почват да се следят през колко време?цена ? Трябва ли да се записва час ? Общо взето всичко което трябва да знам

В девата съм ходила, 10лв, сигурно и в Св. София е толкова. Час не се записва.
За следенето е хубаво да го коментираш със следяшищия ти. Ние почнахме от 30г с, защото вдигнах кръвно. Първо ходих по веднъж седмично, а след това и по още веднъж в Окръжна (там е безплатно)

Аз в Св. София веднъж ходих на запис на тонове само. Предварително се обадих уж, но в крайна сметка нямаше лекар, който да ги разчете дали са добри и се обаждах по телефона после да питам всичко наред ли е. Така се случи при мен просто, май бяхме много момичета за запис една след друга и лекаря го бяха извикали по спешност някъде, нещо такова. 10 или 15 лв. беше, само в Окръжна са безплатни.

Нали акушерка мери тоновете. Тя ги гледа и преценява как са. При мен именно след запис на тонове в Света София, акушерката, която ми ги записва, звънна на АГ-то да каже, че са лоши и на другия ден ми предизвикаха раждането

При мен момичето, което ми нагласи апарата, за да направи записа беше сестра. При всяко положение, не беше квалифицирана да го разчете и не се е пробвала. Акушерка в Св. София не съм виждала или не съм разбрала, че е такава.
Едит : На другите места, на които съм ходила на запис (частни кабинети, Окръжна) лекарят ми е поставял апарата и ми е разчитал резултата.

Преди, в "Св.София", сестра слагаше апарата, събираше данните на всички и ги носеше на лекаря, следящ бременността. Съответно той преценя дали има проблем...
2016г записите на тонове бяха безплатни и ставаше егати навалицата. Ако си без час можеше въобще да не се доредиш...
В Св.София, по принцип, акушери едва ли има. Просто няма каква дейност да извършват. (Изключвам, ако самият лекар е акушер-гинеколог)

Аз бях на тонове през март 2017 в Света София. Тогава тоновете ми ги мери Ченешева, която е старша акушерка в Девата. Като ги видя, звънна веднага на Татарова. Би трябвало да има някой, който да ги разчита веднага. Иначе би било кофти

Родих преди две седмици и разбрах едно нещо-спокойствието е безценно.Не стига,че свещичките свършиха в 4 сутринта и умрях от болки,а на всичкото отгоре на следващия ден ме настаниха с една мърлява чумавица,която буквално ми стъжни живота за 5 дни.Това трябваше да е един сравнително щастлив миг,а се превърна в истински кошмар,благодарение на това чудовище! Пет дни я слушах колко много я боли и не може да стане,кръста я боли от леглото(тънък намек да си сменим леглата),горещо и е,нямала дрехи,гладна,жадна и какво ли още не! Това бяха денонощни мрънканици... В 4 сутринта реши,че ще говори с мъжа си по телефона,което не беше черешката на тортата.Понеже беше крива въшка и нямаше с кой да се заяжда и реши,че ще изпитва търпението ми с едни много тънки намеци и подхвърляния.На това му викам проста селска провокация.В началото бебето засукваше,но аз нямах достатъчно кърма и го слагах на гърда,а то пищеше.Нон стоп бях с помпата.През това време тя се възмущаваше,че бебето ми много плакало и съм го мъчела.После дойде и ми каза "Я виж колко кърма имам,преливам чак",което мен грам не ме вълнува и не знам защо трябва да ме интересува.Та,не спирах да се боря за всяка капка и в един момент направо се бях побъркала,защото усещах,че ще изпусна всичко и няма да закърмя.Сами се досещате,че в такъв момент не ми трябва и някакъв дразнител отстрани,но уви - дразнителя беше там и не спираше! Викаше ми"Защо го мъчиш това дете така? Дай му АМ и да се приключва,как може така.." Тя се дразнеше на всякакъв детски плач и не спираше да упреква какви майки били отстаналите,че си мъчели децата така.Имаше и още една майка,чието детенце плачеше,защото го слагаше на гърда.Само да кажа,че детенцето засука на втория ден,а моята съквартирантка дори не опитваше да си слага нейното на гърда.Но кармата си знае работата.Нашата хубостница много си обичаше телефона и постоянно беше на него.Съответно я мързеше да се цеди и дори си казваше,че не иска да го прави и резултата беше налице - каналите се запушиха и тя вдигна температура.И така започна и следващата порция терор - тя започна да реве,че не иска да кърми и да и дадат хапче за кърмата.Никой не се съгласи да и даде хапче преди да се опита да се изцеди,но тя обикаляше коридорите и ревеше като луда,че не желае да си кърми бебето и много я боляло.Почнаха да се изреждат доктори,акушерки и сестри да и се молят да се изцеди,помпа и дадоха,масажи и правеха,но тя беше решила да си навие на ината.Накрая и дадоха хапчето и се кротна веднага.През това време на мен ми слезе кърмата и тая пущина нещо и стана и взе да ми прави намеци,че не било хубаво да кърмя.АМ било по-добре,защото се виждало колко изпива бебето и т.н. Почваше да говори на бебето неща,които ги казваше,за да ги чуя аз и може би трябваше да ми е гадно.Щяла съм да си разглезя бебето като го гушкам,трябвало да си стои в леглото... И на мен ми беше чудно,че за пет дни нито веднъж не си прегърна бебето и не го целуна - беше в леглото през цялото време,а тя си цъкаше на телефона.Аз през цялото време дори не разговарях с нея и не знам какъв кеф ти доставя да си говориш сам или да се опитваш да дразниш някакъв напълно непознат човек?! Сигурно и е било гадно,че никой не дойде да я види в болницата,но честно казано няма как да я съжаля.В началото я съжалих,че е сама -  нашите ми донесоха вода и храна и съответно я поканих да ядем заедно и бях готова да споделя всичко,което имам,защото сме в едно и също положение.Но явно ината е по-велик от всичко.Бяхме озверяли от глад и вместо да дойде да се наяде,все пак тогава още чакаше да и слезе кърмата,тя нашата каза,че не трябвало да се ядат такива храни и седеше гладна,но не знам защо.На ден ни се полагаха по 1,5л вода и се досещате,че и жадна стоеше.Накрая се пречупи и почна да се моли на техните да и донесат нещо за ядене.Накрая не знам кой и донесе някаква торба и тя си я прибра в гардероба,издебваше ме да легна да спя и си ядеше в леглото,което беше доста необяснимо... Имаше и други изцепки,които се старая да забравя,но просто такова чудо е незабравимо! Разказвам ви това,за да бъдете подготвени какво може да ви се случи,защото ако някой ми беше разказал нещо подобно,щях да си помисля дали да не си взема самостоятелна стая и да не се занимавам с подобни неща точно в този момент от живота си! Все още като се сетя и се ядосвам... В крайна сметка бебето ми засука от гърда и сме изцяло на кърма.Всъщност "измъченото" ми бебе е доста спокойно(освен малко колики) и опитите ми да го "мъча" на гърда може би са го направили по-спокойно,знам ли.. Та,не бих си причинила подобно нещо отново.ако трябва кредит ще тегля,но спокойствието е безценно!

Теглиш ѝ една майна още първия ден и да не те занимава повече 
И моята съквартирантка беше доста дразнеща, най-вече с перманентните видеочатове с цялата рода, докато аз се опитвам да кърмя. Нон-стоп на телефона, вика, крещи, че и отсрещната страна чувам, а те ѝ ме виждат  Като се опитам да дръпна пердето, което ни разделя се сърдеше и след малко пак го прибираше. Направих ѝ забележка най-спокойно, а тя ми вика : "Еми извинявай, ама сестра ми и тя иска да види бебето, а е в Германия" Еми тя наизуст го научи тва бебе 5 дни!

Леле колко досадни хора има, ужас 😲
Направо не мога да повярвам на късмета си каква прекрасна съквартирантка имах, все още си пишем понякога и споделяме опит за децата.
Themis взела си правилното решение за детето си и се радвам, че не си позволила на някакъв страничен човек да ти съсипе кърменето. Казвам го, защото знам как хормоните могат да изиграят лоша шега и точно е такъв момент е много лесно за младата майка да се подхлъзне и да се подведе.
От разказа ти обаче екипа в болницата ми се вдигна в очите. Когато аз раждах, може би, защото виждаха, че се мъча с кърменето, не идваха да ми досаждат и да ми дават непоискан акъл, който тогава разчетох като нехание от тяхна страна, сега обаче оценям, защото имах цялото време на света да се гушкам с бебето си (без нощите 👿) без излишни коментари (освен един на др Ангелов, но айде, преживява се) Може би идват само при проблем, а аз такъв нямах.
Важното е, че си взела правилното решение
Няма нищо по-хубаво от това да си гушкаш бебчето, а те растат като гъбки, така, че се наслаждавай максимално 😍

RainDanceMaggie, 95% от тях не са компетентни по въпросите на кърменето; повярвай ми, по-добре е, че не са ти се месили