Абсолютно нищо. После ми се губят моменти. Като се поосвестих, си мислех, че е много оформено, чисто и хубаво (разбира се) бебе за новородено.
Виж целия пост
Първата среща!?
- Публикувана: 3 юни 2006, 17:31 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2006, 23:46 ч.
# 16
3 юни 2006, 20:47 ч.
Родих нормално, дадоха ми го след два часа. Целунах го по главичката и се разплаках. Изпитах облекчение, че всичко свърши добре и бебето е здраво и жизнено.
Виж целия пост
Когато го видях за първи път си помислих,че е много грозен,изобщо не беше розовото бебче,което виждах да се ражда по филмите...
# 17
3 юни 2006, 21:03 ч.
Първата ми реакция беше: "Колко е красив!", щото и аз като Pipinka очаквах някакво червено смачканко и грозничко човече, а той един рус, бял, с дълги мигли и пухкави бузки... Разтопих се.
Виж целия пост
# 18
3 юни 2006, 21:03 ч.
Разревах се, едва дишах от вълнение и с триста зора успях да се надигна от леглото, за да го прегърна, а то едно вързопче, спящо....
Виж целия пост
# 19
3 юни 2006, 21:07 ч.
И двата пъти се разплаках. И двата пъти бях категорична, че по-хубави бебета не съм виждала...
И двата пъти, веднага щом ми подадоха бебета (още преди да ги отнесат, за да ги изкъпят), ги погледнах и им казах добре дошли и че много ги обичам...
не може с думи да се опише, за миг забравяш всичко, времето спира, дъхът ти - също.
Заради този миг си заслужава да изживееш контракциите и напъните преди това.
Успех и леко раждане
Виж целия пост
И двата пъти, веднага щом ми подадоха бебета (още преди да ги отнесат, за да ги изкъпят), ги погледнах и им казах добре дошли и че много ги обичам...
не може с думи да се опише, за миг забравяш всичко, времето спира, дъхът ти - също.
Заради този миг си заслужава да изживееш контракциите и напъните преди това.
Успех и леко раждане
# 20
3 юни 2006, 21:17 ч.
Тя е нещо страхотно, първата среща.
Направо си се разревах от кеф и ми трепереше всичко.
Мъж ми и той се разрева при първата среща с бебка.
Виж целия пост
Направо си се разревах от кеф и ми трепереше всичко.
Мъж ми и той се разрева при първата среща с бебка.
# 21
3 юни 2006, 22:41 ч.
След като прочетох постингите на момичетата преди мен ме е срам да напиша какви чувства изпитах като го видях за първи път 
Виж целия пост
# 22
3 юни 2006, 22:51 ч.
Като го видях между краката ми току-що излязал извиках: Принце мой!
Само това повтарях. Най-хубавото бебе - бял, с руса коса. СТРАХОТЕН!
Още и е пред очите сцената, с едната ръчичка вдигната нагоре.
На доктора му виках, докато ме зашиваше: Стефан се роди, докторе.....Стефан.....Колко е хубав!
Виж целия пост
Само това повтарях. Най-хубавото бебе - бял, с руса коса. СТРАХОТЕН!
Още и е пред очите сцената, с едната ръчичка вдигната нагоре.
На доктора му виках, докато ме зашиваше: Стефан се роди, докторе.....Стефан.....Колко е хубав!
# 23
3 юни 2006, 22:57 ч.
И аз се чудя дали нещо не съм сбъркана 
.Почуствах някакво облекчение, когато го видях,но не съм плакала от умиление.По-скоро ми беше някакво странно,все едно не се случва на мен.В интерес на истината сега като гледам "Такъв е животът" плача когато бебето се ражда,когато майката го види за първи път,но когато родих аз не изпитах такова нещо.
Виж целия пост
След като прочетох постингите на момичетата преди мен ме е срам да напиша какви чувства изпитах като го видях за първи път
.Почуствах някакво облекчение, когато го видях,но не съм плакала от умиление.По-скоро ми беше някакво странно,все едно не се случва на мен.В интерес на истината сега като гледам "Такъв е животът" плача когато бебето се ражда,когато майката го види за първи път,но когато родих аз не изпитах такова нещо. 
# 24
3 юни 2006, 23:02 ч.
Като го видях за първи път, няколко секунди, след като се роди моето слънце, видях просто едно малко свито пашкулче и ми се стори много мъничък (роди се 3200). В първия момент не можах да повярвам, че излезе толкова бързо, направо не очаквах да е само с три напъна. Изпитах щастие, когато му проплака два пъти и му чух гласчето - някак си не можех да повярвам, че чувам гласа на детето ми. След това го занесоха някъде, а аз си поохках, докато ме шиха. Но след три часа, когато го сложиха при мене на носилката, за да ни качат в стаята, си го нацелувах и бях убедена, че това е най-съвършеното, красиво и мило бебе на света. Цяла нощ след това не спах и бях в еуфория от това, че раждането е минало и резултата е прекрасен 
Виж целия пост
# 25
4 юни 2006, 01:22 ч.
Аз раждах със секцио и спинална упойка. Минутите преди да извядят Маргарита, имам чувството, че бяха по-емоционални, отколкоот мига, в който проплака. Плачех, вълнувах се, чудех се...
Когато видях лилава мишка (роди се в осмия месец, заради прееклампсия), по-скоро бях шашната, че съм майка... Е, радвах се и че е жива и в добро състояние. Не са ми я давали, наблюдавах я отдалече...
После ми я донесоха чак на другата сутрин. Изживяването беше страхотно, ново и интересно. Най-мило ми стана, че тя ме позна и се опитваше да се гушка, ама аз - окована в системи...
Виж целия пост
Когато видях лилава мишка (роди се в осмия месец, заради прееклампсия), по-скоро бях шашната, че съм майка... Е, радвах се и че е жива и в добро състояние. Не са ми я давали, наблюдавах я отдалече...
После ми я донесоха чак на другата сутрин. Изживяването беше страхотно, ново и интересно. Най-мило ми стана, че тя ме позна и се опитваше да се гушка, ама аз - окована в системи...
# 27
4 юни 2006, 01:41 ч.
облеклчение - че се роди, че е здраво /уж/, че е момиче - за това си мечтаех,...изобщо мноооооооооого емоции наведнъж
Виж целия пост
Разплаках се и си пожелах господ да го дари със здраве и късмет в живота. Чувството е неописуемо, трябва да го изживееш
# 28
4 юни 2006, 09:39 ч.
Мъчно ми е да го напиша,но не изпитах нищо...Само исках да легна и да спя Още тогава си казах че нещо с мен не е наред.(в последствие се оказах права,разболях се от тежка следродилна депресия )
Радвах се че имам дете,но някак си не осъзнавах какво ми се е случило.
Чак в последните два-три месеца взех да идвам на себе си и се светнах какво всъщност ми се е случило ! (не ми се смейте,доста късничко е,ама пуста депресия чак сега ме поотпусна....)
Искрено се надявам следващия път да изпитам това,за което говорите !
Виж целия пост
Мъчно ми е да го напиша,но не изпитах нищо...Само исках да легна и да спя
Още тогава си казах че нещо с мен не е наред.(в последствие се оказах права,разболях се от тежка следродилна депресия ) Радвах се че имам дете,но някак си не осъзнавах какво ми се е случило.
Чак в последните два-три месеца взех да идвам на себе си и се светнах какво всъщност ми се е случило ! (не ми се смейте,доста късничко е,ама пуста депресия чак сега ме поотпусна....)
Искрено се надявам следващия път да изпитам това,за което говорите !
# 29
4 юни 2006, 10:00 ч.
Раждах със секцио и само ми го подадоха да го целуна. Поревах си малко от облекчение, че всичко е наред. Беше стряскащо грозен - виолетово-червен, със стърчаща черна коса, голяма глава като телевизор и много, много гневен
През следващите 24 часа исках единствено да се наспя (за последните 2 години нощта след операцията май ми е единствената със здрав, непробуден сън). На другия ден ми го донесоха. Разглеждах го, изучавах го... Беше ми по-скоро интересно, отколкото вълнуващо. Едва на четвъртия ден, когато бебо ми заспа на гърдите, внезапно ме споходи "онова" чувство. Но за сметка на това със страшна сила
Виж целия пост
През следващите 24 часа исках единствено да се наспя (за последните 2 години нощта след операцията май ми е единствената със здрав, непробуден сън). На другия ден ми го донесоха. Разглеждах го, изучавах го... Беше ми по-скоро интересно, отколкото вълнуващо. Едва на четвъртия ден, когато бебо ми заспа на гърдите, внезапно ме споходи "онова" чувство. Но за сметка на това със страшна сила
Препоръчани теми