"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 035
  • 1 383
# 1 080
 Peace
Виж целия пост
# 1 081
Нека почива в мир Бабилия... Cry
Дано не изглежда тъпо в този момент, но откакто ви чета, изпитвам огромна нужда да излея тук своите мигове...

1. Първият ми спомен - от детската градина. Едно дете ужасно грозно ми се подиграваше, че се напишквах и ми се присмиваше пред всички. Никога няма да го забравя, мразя го и до днес.
2. Честите нощи, в които майка ми, брат ми и аз, треперехме от страх и не спяхме, чакайки вторият ми баща да се прибере пиян и да ни бие.
3. Радостта ми в деня, в който разбрах, че се разделят и той не ми е истински баща. Взе брат ми, който всъщност е неговото дете, със себе си. Бях  на 11г.
4. В същата година -  денят, в който "роднините" , от които бяхме купили къщата, чрез подкупване на адвокати, съдии и пр.,ни я отнеха по съдебен ред и ни оставиха без дом; преместването ни в къщата на баба ми (майката на майка ми).
5. Началото на другия кошмар - ужасните ми ученически години, постоянното мъмрене и натякване на баба ми, че й тежим, че сме безполезни, непрекъснатите и намеци да се махаме от там (включително и едната сестра на майка ми, която също живееше там). Ужасното и държание с всички около нея.
6. Неколкократните ми бягания от тази къща на ужасите, завършили със срещи в Детска педагогическа стая и връщане отново там.
7. Денят, в който майка ми не издържа и се изнесе на квартира, където по-късно отидох и аз. Радостта ни за спокойствието, което щяхме да имаме вече. Цената щеше да е висока, но си струваше.
8. Започването ми на работа в опитите ни да оцелеем, на 16г. Проблемите в училище, трудното ми завършване поради неприсъствие, дължащо се на нощните ми смени като сервитьорка.
9. Завършването, няколко дни след това и  заминаването на майка ми в чужбина, незнаейки къде и при кого отива и дали ще стигне(беше нелегално). Изминалите месеци, през които нямах вест от нея, не знаех къде е, жива ли е... И денят, в който най-накрая се обади.
10. Безуспешните ми ходения и работа в чужбина,(не при майка ми) , от които останаха само отвратителни спомени.
11. Денят, в който по спешност влязох в болница за операция. Бавното ми и трудно възстановяване след това, невъзможността ми да работя доста време и логичният, но ужасяващ за мен завършек - връщането при баба ми.
12. Новите опити да избягам в чужбина, но отново неуспешни, въпреки владеенето на езика на държавата. Просто лош късмет, неподходящи хора в обкръжението...
13. Срещнах го. Не беше моментално, в последствие се появиха чувствата. Най-накрая намерих човека, когото търсех. Местенето ни на квартира в друг град, далече от всякакви роднини. Началото на общата ни борба с живота.
14.Сватбата. Появата на малкото ми съкровище, най-хубавото нещо в живота ми. Мисълта, че съм щастлива най-накрая.
15. Промяната в мен, промяната в него след раждането. Изчезването на човекът, когото познавах.
16. Осъзнаването на факта, че това не е човекът, с когото искам да живея, всекидневните доказателства за това.
17. Безсилието, което чувствам всяка секунда, знаейки че трябва да се махна от този човек, но знаейки и че няма къде да отида и няма кой да ми помогне. Чувството, че съм сама на този свят, че съм никоя и ничия, че съм най-лошата майка, че детето ми ще живее живот като моя и аз ще бъда виновна за това...
Благодаря на Бога, че го имам и със всяка своя усмивка и прегръдка ми вдъхва надежда.
Виж целия пост
# 1 082
Ей, недей така, накрая всичко ще си дойде на мястото Hug
Виж целия пост
# 1 083
Много мъчно ми стана за теб Viktoria09, пожелавам ти да намериш сили за всичко и слънцето да изгрее и на твоята улица. Надявам се един ден да напишеш твоите щастливи 17 мига.. Hug
Виж целия пост
# 1 084
  Вики, понякога живота ни поставя пред изпитания. И както песимиста казал "Лошо..", а оптимиста отвърнал "Ааа, може и още по-лошо!  Grinning", та във всяка беда и нещастен период трябва да се намери положителното зрънце. Ти си го имаш, твоето си зрънце на 2 години, 4 месеца  и 7 дни Hug
Виж целия пост
# 1 085
Victoria...следвай името си Hug и не, не мога да се съглася с теб в т.17, защото си я погледнала от най - грешната възможна страна. Миличка, ти си единствена, незаменима, неповторима и обичана от най - важното пиленце, от детенцето ти. Нищо друго не ти трябва. Това е СИЛАТА, която ти трябва, гледай натам и ще се справиш със всичко. Прегръщам те Hug
Виж целия пост
# 1 086
Много хубава тема...

Плаках с вашите мигове....
Нека почива в мир Бабилия  Flowers Rose Тя е от хората, който ми помогнаха в труден за мен момент...

А иначе откривам радости в любими ежедневни занимания - танци, спорт, среща с приятели, форума... Добрите, искрените, позитивните хора, който срещам тук и ми върнаха вярата, че хората са добри!
Най-хубавия момент в живота ми е раждането на дъщеря ми...
Виж целия пост
# 1 087
 Не мога да напиша 17 последователни мига от живата си, защото той се дели на две половини, които нямат нищо общо помежду си, освен че съставляват един общо живот.
1. Пълната свобода в ранното детство, когато никой не се грижеше много-много за мен, но и никой нищо не ми забраняваше.
2. Безкрайните часове, прекарани в непрекъснато бърборене със сестра ми и с приятелки в тийн годините.
3. Абитуриентският бал
4. Когато леля ми се обади по телефона, за да каже, че съм изкарала най-високата оценка на кандидат - студентския изпит по БЕЛ.
5. Тоталното безгрижие на студентството.
6. Сватбата ми.
7. Недоумението ми, че моето бебе може да киха, а е само на два часа  Joy
8. Когато се нанесохме в собствения ни апартамент
9. Първия учебен ден на сина ми и как се разплака, че вече е пораснал, за да ходи на училище.
10. Приемането му в английската гимназия.
...
11. Когато лекарят ми съобщи, че съм болна от рядко срещана неизлечима болест.
12. Мисълта, че може скоро да умра и никой не може да ми помогне.
13. Осъзнаването, че ужасната болест е много по-силна от мен.
14. Болката...............кризите.............лекарствата, които не помагат...............
15. Нагаждането към новите реалности и привикване към абсурдни неща като това да не планирам дори утрешния ден.
16. Денят, от който започвам да вярвам , че смъртта се отлага......................, но само за сега.
17. Дали ще издържа? Колко сили имам, дали са ми останали изобщо?
Виж целия пост
# 1 088
Стискам палци, unadaptable.
Ще издържиш. Hug
Боец си.
Виж целия пост
# 1 089
unadaptable ,  Hug няма по- велика сила от Вярата ! Вярвай , мила , не спирай ! Hug
Виж целия пост
# 1 090
unadaptable ,прегръщам те Hug Вярвай! Hug
Виж целия пост
# 1 091
 Unadaptable, пожелавам ти ЗДРАВЕ и дълъг и щастлив живот! Hug
Виж целия пост
# 1 092
Unadaptable, сега те чака  третата половина, която е щастлива - така е по закона на махалото..надолу....нагоре... сега е ред за нагоре Simple Smile   Hug
Виж целия пост
# 1 093
Sananda,  ima,  Елинор 777, Moon Walk ... благодаря ви много, момичета, за хубавите думи.   bouquet Hug Де да имаше около мен хора като вас...

unadaptable, кураж, мила!  Hug Бъди силна, не позволявай на нищо да отнеме вярата ти! Тя ще ти даде сили.
Виж целия пост
# 1 094
Благодаря на всички за куража, който ми давате!  bouquet Надявам се да има и трета половина....за съжаление само чудо може да я доведе. Още не знам дали съществуват  чудеса. Опитвам да удължа втората половина доколкото е възможно. Tired

Вики, казват, че господ подлага на изпитания тези, които могат да ги понесат. От твоята гледна точка вярваш ли, че е така? Аз вече не знам...... Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия