"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Леле, Бижу, като по филмите е.... Имам чувството, че точно това ти е липсвало, сега живота ти е пълен.Наслаждавай се на хубавите преживявания, само да си жива и здрава!

Бижу, много се радвам за теб! Въпреки , че не се познаваме снощи в късните часове си спомних  точно за теб , ей така без някаква особена причина , а сега чета поста ти и искрено се радвам.Желая ти здраве , щастие и прекрасни моменти!

Бижу, оревах всичко.... Още много приятни емоции ти желая с "новото" ти голямо семейство

  Бижу, наистина като хубав филм! Страхотно!

Да допълня от днес: единия ми племенник е '79, аз '69 набор, и ми звъни преди малко "лелче, имаме годишнина днес"! Тооолкова е хубаво! Дъщеричката му: здрасти бабо Лилиии(това е рожденото ми име, сега се казвам по друг начин, което име не приех никога) и дърдорихме 40 минути! После с батко се чух. Винаги като звънне и ми казва: здрасти, скъпа! Толкова ми пълнят душата тия неща... толкова удобно се чувствам с тях, защото са си мои. Писаха ми и другите... или се чухме. Сигурно ще е трудно да се разбере отстрани колко е ценно, но то е такова. Не, безценно е дори!

Благодаря на всички за всички мили думи, които казахте и тук, и на ЛС!

Бижу, значи ти си осиновена доста късно? Щом си спомняш рожденото име или аз нещо не схващам Синът ми ме пита "Мамо защо плачеш?" и обяснявам му какво съм прочела.... Завидя ти, че за Коледа и РД си щяла да получиш много подаръци 

Осиновена съм на 20 дни... Просто това се усеща някъде в подсъзнанието. Никога не харесах името си, като дете не се обръщах като ме викат по име. Мразех производните имена, с които се обръщаха към мен различните хора и като деца, когато играехме, си измислях друго име. Бях избрала Биляна, а рожденото ми име е Лиляна... Нямам обяснение, но израснах с това чувство за името си и осъзнах, че съм осиновена, а никой никога не беше ми казал. Но има много обстоятелства, довели до осъзнаването на това. Разбрах малките подробности едва миналата година през март. Никога не ми е било самоцел да търся хората, просто исках да знам от къде съм и коя съм. Оскъдната информация получих от моя вуйна. И само с тази малко информация се намерихме. На страницата публикуваха моя детска снимка и нито един от тях не изрази съмнение, че може да не съм тази, която те търсят. Бяха убедени, че съм аз, после вече като се видяхме, открихме такива сходства - физически, характерови и всякакви други възможни, които са неоспорими, освен физическата прилика. Дори двама от синовете ми носят почти същите имена като двама от братята ми, а близнаците са родени на една дата с най-малкия ми брат. Третият и синът на племенницата ми също са с почти еднакви имена. Сегашната ми фамилия след брака, е името на родния ми баща... Такива невероятни съвпадения! Но за мен това е потвърждение, че няма нищо случайно на този свят.
По-голям подарък от този, че получих братята си и сестрите си, заедно с техните семейства не чакам вече.  Имам си всичко!

Направо невероятно 
А защо са те дали за осиновяване?

О да. Най-големият подарък си го получила Синът ми е на 7 та беше нормална реакция.....
Абе що така се вълнувам ....
 Майка ми работеше в дом за изоставени деца и ни е разказвала потресаващи случаи за деца открили майка си, най-често, и реакциите на "майките"... Ама твоят случай не такъв.

Защото най-големият ми брат, който е '47-ми набор, е бил женен и е имал бебе на годинка... Това за онези времена е било голям срам. т.е. най-големият ми племенник е с 1 година по-голям от мен. Баща ми го е решил. Майка ми не ме е давала, много е плакала и още като си е дошла от болницата е започнала да плаче всеки ден "взеха ми момиченцето" и така докато е била жива все това и е била мисълта. Все е казвала на братята ми и сестрите ми: намерете я, търсете я, намерете Лиляна. 
И те са търсили, ама не знаят, че не съм Лиляна... Само града, в който съм осиновена знаели кой е. Но са следили страницата на "Търсим се" с надеждата аз също да ги потърся и по този повод намирането ни стана за 2 часа. Брат ми, който живее в Италия, всеки ден е проверявал тази страница във Фейсбук и неговата жена също. Тя всъщност ме е открила.

Бижу..

Като чета историята на Бижу си мисля, как от предразсъдъци и робуване на някакви измислени норми се обърква съдбата на толкова хора.
Невероятно е, че след толкова години близките ти са те търсили, Бижу!Едно от малкото хубави неща, което е свързано с фейсбук.Така де, по- голямата част от хората го ползват за глупости и губене на време.

Бижу, страхотно е всичко, което сподели. Дано и промените в закона най-накрая се случат, за да не се налага да се разчита на късмет намирането на произход.

Ти си споделяла, че осиновителите ти не са били много обичащи. Моите бяха, но и аз, като теб винаги съм знаела. Радвам се, че се променят нагласите в това отношение, макар и бавно.

Бижу  разтърсваща история, невероятна, красива.
Настръхнах... ето, че стават чудеса!

Бижу, много, ама много се радвам за теб! Аз също имам голямо семейство и мога да си представя какво е, но щастието да ги намериш изведнъж..  Напълниха ми се очите от радост, пожелавам ти оттук насетне никога, ама никога да не се разделяте за нищо на света!