"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 044
  • 1 383
# 570
1.малка дървена шейна,тати бяга много бързо и ме вози,ботушките му са кафяви ,а моите червени.Имам най-прекрасния татко на свта!
2.мама ми показва през прозореца на болницата малко червено бебче,брат ми ,а аз се възмущавам "мамооо,ама то няма зъбки" Sad
3.баба ми плете пуловече,червено на бели фигурки,мери ми гръбчето.Наоколо ухае на сърмички и кафе инка.Баба си рисува веждите с малко черно моливче,а аз съм възхитена от нейната красота.Има бяло лице и ситно накъдрена коса.След няколко седмици умира.Мене ме гледа една съседка,а мама плаче много и не иска да ни гушка с брат ми Cry
4.на село сме,другата ми баба правят с дядо къщичка на двора,а аз и деси правим кюфтета от кал и всякакви други манджи.
5.мама и татко се карам ,нямаме пари дори за хляб.Аз и брат ми плачем,но аз го успокоявам ,че като порасна никога ,никога няма да съм в подобно положение.
6.аз и тати събираме кашони за да ги предадем на килограм,той не иска да ходя с него,но аз вече съм голяма ,на 11 съм и му помагам
7.вуйчо ми е инвалид,идва ни на гости ,всички се суетим край него ,но той иска само менсамо аз да стоя при него,само ме гледа в очите,а там е изписано само едно - мъка
8.на 12 съм ,отиваме с танцовия състав в чужбина за първи път ,всеки си купува по нещо ,само аз не - имам 10 $ и съм обещала да купя на брат ми първите му футболни обувки!
9.първата ми голяма истинска и единствена любов ,на 17 сме ,обичаме се безумно ,прекалено много за да сме заедно.Една пейка,един парк,мириса на липа...всяко лято преживявам едно и също нещо.И мъката след това,исках да умра ,но продължих.
10.Първата година в университета,мама ме изпраща на гарата и ми дава 20 лв за цялата седмица ,а на мен ми е неудобно да ги взема,защото ,знам ,че това са последните й пари
11.в софия с гоше живеем заедно,въпреки ,че сме само на 18 ,всяка вечер приготвям вечера,пием ракийка със салатка и гледаме новините.Мълчим си ,но сме щастливи.
12.срещата със сегашния ми съпруг.Първа среща,първи удар,плаках и не можех да спра да треперя от страх.Оставя ме пред нас ,а аз не мога да помръдна.
13.сватбата ми ,всички се радват,бях най-тъжната булка на света.Все едно си в стая пълна с хора,крещиш ,но никой не те чува.Мама плаче ,по-късно видях ,че и татко плаче.А трябваше да се усмихвам
14.гордостта в очите на баба ми ,когато разбра ,че са ме приели студентка
15.аз съм сама,изгубила съм се във Венеция и плача пред магазина на Луис Вютон.Минава един мъж и ми помага,аз просто се усмихвам и той ми казва "ти си най-красивата жена на света".Нищо повече  не се случи ,но беше ужасно красиво
16.брат ми гледа докато се приготвям да излизам и ми казва "како,ти си ми най-близкия човек на света"
17.безбройните самотни нощи и всичката болка ,която ми е причинил съпруга ми и продължава да ми причинява
Виж целия пост
# 571
Темата е просто .... невероятна newsm51
Като чета толкова съкровени неща,съпреживявам го много лично...

Ето и някои от моите мигове:

Най-яркия ми и щастлив миг е този,в който видях за първи път моето момченце и гордостта и сълзите в очите на татко му.Благодарих на Бога за това че съм благословена да имам дете,и затова че имам най-прекрасния и любящ мъж на света Heart EyesОткакто се е родил сина ми щастливите мигове са безкрайни,така е за всички майки,а ето някои от останалите:



1.На 3 годинки-спомена ми за две крещящи същества,около които кръжаха всички,и неразбирането ми какво всъщност се случва(а то е че вече имам 2 братчета-близначета).

2.Няколко години по-късно,когато те вече са на детска градина,а аз трябва да ги водя сутрин(майка ми беше детска учителка там),имаше дни в които не ги водех защото исках да ги гушкам сутрин.Много ми бяха милички и много ги обичах.А майка е умирала от притеснение да не се е случило нещо.

3.Колко ме беше страх от зъболекаря в детската градина,и все се чудех къде да се скрия.

4.Каква хубава прическа ми направи мама за първия учебен ден.

5.Летните лагери на които ходех с баба

6.Куклата негърче,която ми подариха,а аз исках да я върна защото е ''черна и грозна''.

7.Ваканциите,прекарани на село,мириса на мекички сутрин,как събирах лайка за чай и я суших после,как ходихме за дини и пъпеши,игрите на лепка,стражари и апаши,ръбчета...

8.Как гонех пеперуди

9.Как чукахме с камъчета с братята и братовчедите ми на прозорчето на прадядо когато той спеше следобед,за да го дразним.Успявахме,той излизаше и започваше да ни гони с бастунчето си...и колко тъжно беше и колко плакахме когато той почина

10.Когато се преместихме в Русе-вълнението-ново училище,нови приятели,нов дом

11.Гурбетите на татко,сълзите на мама,радостта при завръщането му,нетърпението с което отваряхме всички подаръци.

12.Едно отиване на село на майка ми и баща ми,при което тя се прибра сама и се страхуваше да ми каже какво е станало...помислих че са катастрофирали и с татко е станало нещо ужасно,не можех да спра да плача,а и виждах ужаса и страха в очите на майка ми.Оказа се че не е катастрофа,но нещо не по-малко страшно-татко получил масивен инфаркт,и е с опасност за живота,никакви гаранции не дават докторите...

13.Свиждането с татко след 1 седмица в интензивното,плачещите хора в съседната стая за които вече всичко е свършило Cry.Бог бе с нас,татко се оправи

14.Втория инфаркт на татко-10 години след първия,и няколко дни след раждането на сина ми...

15.Първата ни среща с мъжа ми,очите му,ръцете му

16.Първата вечер в нашия апартамент,романтика,още нямахме легло и спахме на земята...

17.Сбъдването толкова скоро на мечтата ни да имаме дете,и реакцията на мъжа ми когато му казах Heart Eyes
Виж целия пост
# 572
данчето с трабантчето, твърде хубави мигове има измежду седемнайсетте,  за да позволяваш нещо да ти горчи (още!)  bouquet
Спасявай се! Бързо!
Виж целия пост
# 573
Един кратък момент:лежа на камъните и си спомням как с баща ми и майка ми по цял ден прекарвахме на плажа.Приличах на циганче със светли очи.Имам снимка с очилата на баща ми,които заемат цялото ми лице и с долнище на бански,заела съм поза - единият крак леко пред другия,а ръцете на хълбоците.Сега на същите тези камъни лежа със собствените си очила и дотук ми свършват съвпаденията.А камъните изглеждат по абсолютно същият начин.
Виж целия пост
# 574
А камъните изглеждат по абсолютно същият начин.

Уважавам инертната памет на камъните.  Обичам да си "говоря" с тях. Те имат толкова много за разказване. Шанел, благодаря ти , че ми припомни  bouquet

Все още съм на мнение, че 90% от тази тема е готова за публикуване и все още не ми стиска да споделя своите 17 мига живот.
Виж целия пост
# 575
шанел,много хубав спомен.Изключително изживяване е било за теб ,сигурна съм!
Виж целия пост
# 576
Тази вечер, малкия ми син, един молитвеник и първата молитва изречена от 3 годишно дете - повтаряше думите след мен (Господи, нали си го чул Praynig)
....не съм писала отдавна тук, ще споделя, нека само лошото мине Hug
Виж целия пост
# 577
Чут Чут, изпращам ти порция положителни мисли, че и мен ме стяга ... гърлото   bouquet
Виж целия пост
# 578
82. Eдин мъж, който ме накара да повярвам, че заслужавам и мога да бъда щастлива... че може би някой ден приказката няма да е само Моята приказка...
Виж целия пост
# 579
Чела съм цялата тема. И съм я препрочитала. И съм плакала. И моите 17 мига са минавали всеки път през мислите ми. Ще ги напиша. Скоро.
Никси,  Hug
SAKRI, много мъдрост взех от теб. И от Балу.   bouquet
Виж целия пост
# 580
1. Когато родителите ми бяха в Германия. Аз съм с баба вкъщи. Получавам картичка от мама и татко - едно малко мече със скъпо за мен послание. Слагам я под възглавницата,за да са близо до мен през цялото време.
2. Когато пак по същото време баща ми ми изпращаше по пощата приказки в рисунки.
3. Когато мама пееше "The power of love",а аз плачех, защото ми ставаше мъчно.
4. Когато се смеехме за глупости с приятелите ми от училище в час по литература, а учителката беше хем строга,хем една такава...добра Heart Eyes
5.Когато в класа по "Художествено слово" четяхме басни като различни животни.
6.Когато използвах следобедите,когато ги няма родителите ми,и пеех от цяло сърце и душа с любимите си записи.
7. Първата целувка с едно смугло момче и разговорите и емоциите преди и след това.
8.Немските ми неволи.Момчето с китарата, бирарията, оранжериите, скуката,умората,безпътицата.
9. Когато звънях на любимия си от телефон в затънтен квартал в Германия със събираните от мен жълти монети.
10. Татко,който ме разкарва по болниците,уплашен за здравето ми, сълзите ми и мисълта колко много го обичам.
11.Разходките с кучето,езрото,приятелите и Пинк Флойд.
13.Когато разбрах,колко много ме обича един влюбен в мен мъж и осъзнаването на обречеността на връзката.
14.Когато с мъжът ми просто мълчахме и нямахме нужда от думи.
15.Когато танцувах и просто само танцувах.
16.Всеки път,когато го видя да плаче.
17.Всеки път,когато просто ме прегърне и пак няма нужда от думи.
...
Виж целия пост
# 581
   Тази тема от рев не може да се чете! Прегръщам ви всички и ви желая цялото щастие и любов на земята!  Hug   bouquet
Виж целия пост
# 582
Много красив за мен миг ще споделя:мъжът ми се е върнал от път и на сутринта аз спя и изведнъж усещам,че някой ми бърка в ушите и ми слага слушалки.И чувам песен на Жо Дасен-Salut.Незнам дали я знаете,тя е страхотна,текстът е общо взето:"Здравей,мина много време,но далеч от дома мислех за теб.Доста плавах,уморих се,направи ми едно хубаво кафе,ще ти разкажа една история...."И така нататък.И си отварям очите,а той седнал на спалнята и ме милва по косата.Жо Дасен незнам какво си е представял,когато е пял тази песен,но тя е създадена точно за нас двамата.
Този миг от живота си ще помня докато съм жива.
Виж целия пост
# 583
Chanel, можеш да копираш този си пост в темата за любовта и да я заключиш.
Това е Hug
Виж целия пост
# 584
Много красив за мен миг ще споделя:мъжът ми се е върнал от път и на сутринта аз спя и изведнъж усещам,че някой ми бърка в ушите и ми слага слушалки.И чувам песен на Жо Дасен-Salut.Незнам дали я знаете,тя е страхотна,текстът е общо взето:"Здравей,мина много време,но далеч от дома мислех за теб.Доста плавах,уморих се,направи ми едно хубаво кафе,ще ти разкажа една история...."И така нататък.И си отварям очите,а той седнал на спалнята и ме милва по косата.Жо Дасен незнам какво си е представял,когато е пял тази песен,но тя е създадена точно за нас двамата.
Този миг от живота си ще помня докато съм жива.

 

Страхотна си! Прочетох твойте неща и ме развълнуваха много !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия