- Тате е колиничил в краката ми...ридае.Той ми го прости, аз на себе си немога.
- Пристигаме в домът на баба, а баба вече я няма там.Искам пак да гали ръцете ми!
- Секс?!?
- Една дъждовна вечер по улиците на Търново!
- История за една гайда, една китара, едно дайре и девет весели човечета.
- Ние само лудо можем да обичаме!
- Годежният ми пръстен е прекрасен!Пръстенче от станиол!
- Със студентството се свърши!СЕднала съм на пода в квартирата, събирам си багажа, а сълзите ми мокрят сака.
- Събуждам се в интензивното...знам че в мене вече няма живот.
- Моето малко момиченце в ръцете ми.Великолепна е с тези плюнчени балончета около устичката!!!
- С две годишната ми дъщеричка лежим на спалнята, срещаме си погледите и избухваме в смях.Толкова дълго не съм се смяла в живота си...
- Мамооо, бичкам теееб!
- Лош човек-лошо нещо!Жертвите са три!
-

страхувам се да не пропусна нещо?!Какво пък,ще опитам!1-след 3год.щастливо детство на село при баба и дядо,майка ми ме отвежда в голямата София,ШОК.2-на седмична детска съм,гледам как мама си тръгва,много съм тъжна.3-всички лелки много ме обичат,само аз се храня с тях в КУХНЯТА на детската :love:4-пак на село,този път с мама,баща ми е дошъл да ме види,кой е този човек,защо е пиян,защо дядо го гони с вила за сено,аз съм се скрила под масата,много ме е страх!5-сега пък ще живеем в Лом,пак раздяла,пак неизвестни,пак чужди,само втори клас съм.6-една автогара,аз,майка ми и брат ми,мама казва,че не вижда,плаче,в шок е,дядо е починал!7-гледам бледото му лице,докосвам студените му устни,не ме е страх искам по-дълго да съм с него,(2 клас съм)това ли била смъртта?8-запознавам мама с един мъж и до сега искам той да е моят баща,той е първият мъж плакал със сълзи за мен,липсва ми!9-"Искаш ли да ти бъда баща?"-не го познавам,плаши ме,не искам,но той влиза с взлом в нашият живот!10-на лагер съм,той има зелени очи,целува ме по бузата и за първи път имам малки катерички в корема :blush:11-крясъци,лошо пиянство,събудена посред нощ трябва да гледам как "Той"унижава майка ми,окото ми е синьо,"Той"все пак остава да живее с нас,друг случай,брат ми ни спасява в 4 сутринта,уплашена съм и объркана,а сега какво?Пак сме в София.12-пускат ме да се върна да завърша 11 клас в Лом,ще живея у приятели,за първи път ми показват колко ми вярват.13-поредната грешка на майка ми и те отново са заедно,забранено ни да се виждаме с братята ми,много съм разочарована,изпитвам чувство на вина.14-Дом за деца в неравностойно положение-Лом,там съм по собствено желание,не издържам на домашния тормоз,само аз си знам как съм стигнала до този дом.15-първата ми работа осигурена с помоща на директорката на дома,от дълбоката провинция в салона на Къпанов,припаднала съм. Главата ми е пълна с мигове,как да ги сведа до 17? :shock:16-Омъжвам се,ужас,дори не искам да си спомням,3 год.чакам бебе,ДЪЩЕРЯ ми-целият свят е в ръцете ми,нищо друго не искам,но...на 11 мес.идва тя,диагнозота,частично ДЦП,няма ме,незнам коя съм,не знам къде съм,дупка!Еееееееее,хайде стига ми толкова,вдигам глава,продължавам напред,моето слънчице има нужда от мен!17-извоювала съм място под небето за мама,детето и мен,живеем с вторият баща на моето детенце,имам работа,ходим на рехабилитация,всички се обичаме и разбираме,аз съм силна благодарение на всичко написано до тук,на всичко преживяно!Единственото което искам сега е Господ да не ме кара отново да чакам толкова дълго за второ дете!Съжалявам ако поста ми е дълъг и ако с него съм отекчила някого,но просто не можах да съкратя повечко нещата!
Преживяла си много; искрено вярвам, че хубавото за теб тепърва предстои 
.
!
И аз споделям това мнение.