"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Сакри ,не дочетох всичко,само началото!Чувала съм,че на памет,ако се падне празник,човека е бил добър!Може да са бабини деветини,ама и с баба така се случи!Все на празници!Вярвам,че е на едно по-красиво място баща ти,при добри хора-също като него!
Прочетох всичко!Радвам се,колкото и да е трудно всичко,аз се радвам за теб!

Сакри ,  гордея се с теб! Обичам те !
 Бог да прости татенцето ти !

Hriska-  , изпитала си голяма трагедия....прегръщам те и аз! 

Сакри,   

Сакри, 
Хриска,   

Сакри, извинявай, че ще пиша нещо и аз, въпреки желанието ти. Макар и да не те познавам, нито пък да съм общувала по някакъв повод с теб, винаги си била една сред любимките ми във форума. Помня и подписа ти: "Господи, пази татенцето ми" (извинявам се, ако не цитирам съвсем точно), както и снимката на усмихнатия човек. Мир на праха му  Сигурна съм, че той е до теб и в теб, и ти дава сили да продължиш напред 

Предполагам, че сега е моментът и аз (като ангелина) да кажа, че такива хора ме задържат във форума - сакри, лилибон, анджелина, злато и много други; за тези се сетих в момента 


Хриска, съжалявам за това, което си преживяла. Иска ми се да ти дам куп оптимистични съвети, но не мога. Само едно ще ти кажа - силна си, ще се справиш 

Благодаря ви от сърце, момичета. Моля, мен ме извинете, помолих да не пишете след мен, за да не ставам център на внимание и да не "товарим" темата, тя и без това е толкова безумно тежка, че трудно се носи от Малки Принцове...Пишете разбира се, тук или на лични, където ви идва да го направите...Благодаря ви за всяка една буквичка, която сте ми написали тук...Препрочетох ви по десет пъти сигурно. И себе си също прочетох и ми се струва, че нищо не съм казала, с думи май по-трудно става. Успях да изолирам дъщеря ми от всичко, което се случи. Взех я вчера в късния следобед, след като майка ми каза :" Вече си искам детето." Ще се опитам да съм кратка...Бяхме навън, казах й, че дядо Благой вече е звезда и е на небето, че оттам ни гледа и ни пази. Подскочи като ужилена, попита дали е умрял, поиска да й го повторя няколко пъти, седна в мен, вкопчи се и много дълго плака. Плака от дъното на душата си като голям човек. Тя е осем годишна, излишно е да казвам, че е невероятна...Наясно е фактически какво се случва, когато някой почине - погребение и т.н., но дълго си говорихме навън и гледахме небето и не можахме да решим коя точно звездичка е дядо, защото не избрахме коя е най-красивата. Прибрахме се, гушка се в мен, гушка се в майка ми. Тя пък не иска да говори с дъщеря ми за тези неща, казала ми е да гледам да съм наоколо за отговори на въпроси, за да не сбърка. Иначе майка ми изми вече и стените, чисти, мие, пере, готви, подрежда, прережда, разместваме, изхвърля, пазаруваме, подаряваме, не сядаме...брат ми е много по-добре, ходим си и при него. Но тя иска детето наблизо, да щъка и да бърбори. А тя не спря, изпадна в някакъв емоционален стрес според мен. Повече от два часа сигурно не спря да говори и за минутка - докато вечеря, докато я изкъпя и след това. Първо й поспаднаха очите, после пак плака. Друга нейна реакция - поиска снимка на дядо си и й изработи рамка от мъхесто гланцово блокче в зелен цвят, защото точно този цвят ужаааасно му отива Около снимката направи завъртулки-орнаменти, в десния горен ъгъл нарисува едно червено цвете или звезда /не я питам какво е точно, за да не я обидя/, а под снимката написа ` Дядо Благой`. И друго - сложи чашата, в която той си пие вода и халбата за бира, която тя му е донесла като подарък от Созопол до снимката. Трите неща си подреди на бюрото. Казах й, че не съм на работа и ако иска може да не ходи на училище в петък. Замисли се и пак подскочи - Аууу, не! Ще ходя, имам контролно по математика, какво ще каже дядо?!? След малко друго - Леле, мамо...аз какво ще правя и как ще се чувствам, ако се случи нещо с теб или с тати?!?   Казах й - Ето...така се чувствам аз...Ще бъдеш достатъчно голяма и умна, за да се погрижиш и да се грижиш за себе си. Метна се в мен, легна при мен, вкопчи се пак. В средата на вечерта ми каза, че не знае дали ще може да заспи. Заспа полулегнала, полуседнала, скапана просто...Дойде й много, но се справи по начин, от който съм доволна. Тя много го обича, освен "дядо" го нарича с разни глезени и смешни призводни на думи. Сутринта я заведох на у-ще пеша, тя се усмихва и ме пита дали не чувствам дядо наоколо, защото тя - да!!! Казах й - разбира се, това означава че го обичаш, че ни пази как пресичаме и т.н. Синът ми не знае. Баща му ще му каже чак в средата на декември, когато ще пътува за Англия, за да го вземе при нас за ваканция. Вярвам, че ще намери подходящ начин, момент и място за това. Нещата ще минат трезво и по-леко. Все пак синът ми е 14 годишен, висок е над 170 см. и е около 75 кг. Спомням си, че напред в темата писах, че му остава педя да изравни синия си поглед с моя  , а вече той ме носи на конче, честно! И като му раздавам акъл гледам вече нагоре и от позицията на моите 159 см., в същия този син поглед. Той знае колко много дядо му се гордее с него...
Татко ми ми е оставил папка с всички платени комунални сметки, подредени по вид, период и т.н., направил им е опис на ръка и стои най-отгоре. Защото така трябва. Спомням си, че скоро ми каза - Румка, само парното остана, не е платено, има време. Разгледах му шкафа /офиса   така го наричаме/ , в същата папка най-отгоре стои съобщението за сметката за парно, обаче за нея с кламерче ми е щипнал пари за нея...Ивето /Iv/, моята приятелка  e получавала такава папка с други документи от него, с надпис " За Ивето" и с опис какво съдържа. Това се случи, ако не бъркам когато влезе в болница за първата операция точно преди 2 години...Какво да ви кажа повече. Не зная...По-точно не зная откъде да започна...Отново ме извинете, но ще пусна музика, от неговата и която / не само тя, но И която / ме крепи пети ден, вече шести. Чуйте я за секунди, странна е може би за повечето, но ми позволете да си го позволя.


Safet Isovic - Djul Zulejha - единствена, неповторима и най-любима /от 150/ за татко ми. За мен е трудна, неразбираема, но я пускам заради него.

Safet Isovic - Bosno moja - тази и двамата я харесваме, типична босненска, традиционна, по-масова да кажем

Safet Isovic - Braca Morici - моята най-любима, за мен тя е над всички останали. Sway ще я усети и разбере.    

Sway,   и тази скоро я дъни вкъщи по Планета-Фолк Нелина - караджа Дума Русанки


gospojata ,  

ВечеПетя , благодаря ти специално, снимката в подписа ми е същата.

Lilibon , предполагам, че си права, пожелай ми да не си.


Няма да  ви изреждам всички, благодаря ви.  


Забравих нещо. Татко, не ми проверявай правописните грешки. Прости ми и това.

Ех, SAKRI ,вече няколко пъти препрочитам написаното от теб и  се възхищавам на силния ти дух .
И аз се опитвам да бъда силна, дали успявам, не зная ,приятелите ми казват, че да, но................
Пред хората се държа ,а остана ли сама, мъката по родителите ми ме сграбчва толкова силно ,че оставам без дъх ...
Преди година и половина загубих баща си - ей така, за секунди, сякаш някой ми го открадна .
Заради мама бях много силна, говорехме си за него, връщахме се назад във времето, дори се смеехме .
И мама беше силна, не плачеше пред нас. И не говореше за него в минало време .
Преди 50 дена загубих и мама.... Сякаш частица от мен си отиде заедно с нея ..................................................................
Мислех ,че след четиридесетия ден душата ми ще намери покой, обаче стана по -тежко .
Накъдето и да погледна, виждам нея - усмихната, красива, обичлива .
Виждам я, но не мога да я докосна, липсва ми много, и баща ми ми липсва.....
Моите деца са големи, не им спестих нищо .
В деня на помена за 40 дена ,дъщеря ми имаше концерт - 10 години от създаването на вокалната група, в която тя пее.
Попитах я ще има ли сили да издържи, а тя ми отговори :
-Да, баба много харесваше нашите песни, а аз ще посветя една специало на нея .
И пя детето, и танцува ....
Не мога да продължа .................

SAKRI ...

 

Не мога да обясня защо, но изпитвам някакво желание да ти благодаря...

Плача и ви благодаря!     
Едни от моите най-силни и истински мигове съм преживяла, четейки ТАЗИ тема   
Тя просто няма равна на себе си, няма... 

aleks,поплаках си...много съжалявам за майка ти,ама много.А з толкова обичам мама,че не мога да си представя живота си без нея.Направо не ми се мисли за това

SAKRI,  и дано не съм права! Музиката, която баща ти е харесвал е много хубава - много богато изпълнение на акордеон и вълнуващ глас. Макар да си е отишъл физически от вас, той си остава ваше морално мерило и подкрепа. Гуш и за дъщеричката ти! Не знам как може да се помогне на дете в такъв момент.

aleks, съжалявам и за твоите загуби  Уви, думите са слаби и не помагат...

stefani6, Lilibon , благодаря.
SAKRI  ,тежка е темата но си мисля ,че споделяйки най- съкровени чувства и преживявания, ние се учим една на друга .

Сакри, съжалявам да науча за тази огромна загуба... 
Мир на душата на татенцето ти  Господи, отнови ли си прибра един ГОЛЯМ ЧОВЕК, Господи... 

Ох, отказвам да повярвам... Не, не може да бъде... 

Вчера съвсем неочаквано разбрах, че е починала моя бивша колежка, която ми беше много близка...Само на 31. Рак. Отишла си е за около 2 месеца. В първия момент реагирах неадекватно - казах, че не е вярно; та аз говорих скоро с нея...Когато се освестих, осъзнах, че "скорото" беше миналия декември. Остави невръстно дете само, а е била и бременна, и най-после щастлива - уви, за кратко. Мир на праха й  От момента, в който разбрах, само тя ми е в главата. Позволявам си да използвам темата и да напиша това, което бих искала да й кажа: "Юлка, знам, че си на по-добро място. Усмихвай се широко, както само ти можеш. Нали знаеш, че Бог откъсва най-хубавите цветя за себе си? Гледай ни отвисоко и ни набивай канчетата, когато грешим. Обичам те!"

Беше и моя колежка от Дунав
Гледам и всеки ден некролога