"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 525
И аз моля да ме извините, че оспамих любимата ни тема   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 526
1. Израснали сме от люлката, а после тя има левкемия. Звъни телефонът у дома. Преди мама да вдигне аз знам, че Стела я няма вече. Само на 12 бяхме - лъжат ме около седмица. Разбирам какво е да ти тежи на гърдите толкова, че да са сухи очите ти. До 18 години с яд съсках срещу майка ми, че никога няма да и простя. После разбрах какво ми е спестила.

2. Баба ми има рак. Живее с него години. Влошава се, а аз имам служебни проблеми и не намирам време да отида 4-5 дни. Мръсникът от службата скоро го няма на работа при мен, баба - също я няма, но в живота ми. Разбирам за първи път какво е да се обвиняваш и какво значи "приоритет".

3. Голяма, луда любов. Той живее в друга държава. Всеки петък отивам със самолет, а в понеделник рева неутешимо преди обратния полет. Да агонизираш всяка седмица е тежко. Разбирам какво е любов.

4. Шош. Мъничък кротък Шош. Разбирам какво съм била и какво не съм била. Разбирам смисълът да имаш дете и как това би трябвало да обърне света ти. Разбирам смисълът на думата "суета", ама наистина.
Виж целия пост
# 527
Ох, темата ме хвърля в състояния, които отдавна съм забравила.....Хем ми се пише, хем ми се плаче....Засега само ще поплача...
Виж целия пост
# 528
.....гърлото пак ме стегна и сълзите ми напират....Боже, колко много мъка и щастие има по тоя свят, Боже!....
Виж целия пост
# 529
Отново аз.....

Ученичка в гимназията.Труден пубертет.Невзрачно мъниче, облечено почти винаги в черно и с рошава къдрава коса.Всички от класа ми се подиграват и никой не ме приема на сериозно.Болка, стягаща гърдите ми.Силно, почти маниакално желание да ме възприемат добре.Гледам през прозореца и сълзите се стичат по лицето ми.Не мога да ги спра.Чувам коментарите на другите зад гърба ми.....

Блъсканицата в рейса на път за училище.Чувството, че не можеш да дишаш, постоянното бутане и настъпване на хората около теб.И единственото нещо, което ми вдъхва сили е моят чаровник.Виждам го застанал съвсем близо до мен и не мога да откъсна поглед от големите му очи.Тогава не ме познаваше.Не съм се и надявала, че момче като него ще обърне внимание на момиче като мен.....

Отиваме на състезание в София.Аз, около 15 годишна и още две момчета-единият на 23 другият колкото мен.В София треньорите не могат да ни вземат с кола.Тръгваме сами към стрелбището.Пътят е по  шосе,от страни на което са разположени порутени къщурки.От един двор изневиделица изкача със силен лай куче и се засилва право към мен.В първоначалната паника, за да се спася от кучето, несъзнателно  избутвам по-голямото момче на шосето...Чува се пронизителен звук от клаксон и рязко забити спирачки.Автомобилът е на сантиметри от него.....


Виж целия пост
# 530
La Vida es un Ratico.... денят, в който чух за първи път новият албум на Хуанес. Сякаш го е изпял на един дъх. Изслушах го на един дъх. Цялата съм чувство, толкова голямо, че гърлото ме стяга от напиращите емоции. Чувствам се жива. Той плаче, радва се, обича и страда, докато пее. Аз плача, радвам се, обичам и страдам заедно с него. Не мога да спра да го слушам. Сякаш  го познавам. Сякаш той ме познава. Знам, че вече е там, в сърцето ми, при най-обичаните.




Прегръщам всички ви, които пишете в тук, няма по-съкровена тема от тази  Hug
Виж целия пост
# 531
La Vida es un Ratico.... денят, в който чух за първи път новият албум на Хуанес. Сякаш го е изпял на един дъх. Изслушах го на един дъх. Цялата съм чувство, толкова голямо, че гърлото ме стяга от напиращите емоции. Чувствам се жива. Той плаче, радва се, обича и страда, докато пее. Аз плача, радвам се, обичам и страдам заедно с него. Не мога да спра да го слушам. Сякаш го познавам. Сякаш той ме познава. Знам, че вече е там, в сърцето ми, при най-обичаните.




Прегръщам всички ви, които пишете в тук, няма по-съкровена тема от тази Hug
Тук постави лник, за да можем ние да го чуем.
Наистина това е най-нежната и истинска тема. Мисля, че тук никой не преиграва.
Да споделиш с непознати е като да изкрещиш от върха на висока планина - никой не те чува, но се чувстваш свободен и освободен.
Виж целия пост
# 532
Ето Simple Smile - La Vida es un Ratico
Виж целия пост
# 533
Когато ви чета, разбирам, смисъла на живота отново и отново и отново!
Страхотни сте!!!
Не знам кога ще успея да подредя моите "17 мига", но със сигурност ще ги споделя с вас!

Линка нещо не е точен.
Виж целия пост
# 534
към моите тъжни мигове допълвам момента, в който научих за  happy_mama
вече не е сред нас милата душица  Cry

към моите радостни мигове допълвам момента, в който много майки от дир-а и бг-мама се обединиха в името на една благородна кауза  Hug

... ... ...  Flowers Rose Flowers Rose ... ... ...
Виж целия пост
# 535
НЕ съм виждала сестра ми от три години - чакам на летището, сърцето ми тупа така силно, буца ми е заседнала в гърлото. Виждам я - променена, пораснала, но все същата мъница. Прегръщам я толкова силно, и плача .... не мога да повярвам че е тук, и не мога да говоря. А тя ме успокоява през сълзи.

Отиваме при баща ми, двете заедно. Точно както едно време, когато се разведоха с майка. Толкова е странно, толкова е трудно, толкова е тъжно, толкова сме пропуснали.... Той ни е купил подаръци и толкова иска да ни зарадва. И той знае, че е пропуснал много.

Виж целия пост
# 536
дойде време и аз да продължа ...
15. 06.03.2008 постъпвам в болницата за планово секцио, половин час след това научавам че бебето ми няма никакви тонове и няма сърдечна дейност, а предния ден съм била на лекар и съм чула сърчицето му , следват два дена мъки , за да родя мъртвото си бебе ....
Виж целия пост
# 537
Nefertity  Cry Прегръщам те силно  Hug
Виж целия пост
# 538
Nefertity, много тъжно. Много съжалявам. Желая ти много сили и смелост напред  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 539
Nefertity, влязох със щастлив блясък в очите във вашата отчетна тема и там открих теб.  Hug
Физическата болка е нищо. Другата е вечна.  Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия