2.мама ми показва през прозореца на болницата малко червено бебче,брат ми ,а аз се възмущавам "мамооо,ама то няма зъбки"

3.баба ми плете пуловече,червено на бели фигурки,мери ми гръбчето.Наоколо ухае на сърмички и кафе инка.Баба си рисува веждите с малко черно моливче,а аз съм възхитена от нейната красота.Има бяло лице и ситно накъдрена коса.След няколко седмици умира.Мене ме гледа една съседка,а мама плаче много и не иска да ни гушка с брат ми

4.на село сме,другата ми баба правят с дядо къщичка на двора,а аз и деси правим кюфтета от кал и всякакви други манджи.
5.мама и татко се карам ,нямаме пари дори за хляб.Аз и брат ми плачем,но аз го успокоявам ,че като порасна никога ,никога няма да съм в подобно положение.
6.аз и тати събираме кашони за да ги предадем на килограм,той не иска да ходя с него,но аз вече съм голяма ,на 11 съм и му помагам
7.вуйчо ми е инвалид,идва ни на гости ,всички се суетим край него ,но той иска само менсамо аз да стоя при него,само ме гледа в очите,а там е изписано само едно - мъка
8.на 12 съм ,отиваме с танцовия състав в чужбина за първи път ,всеки си купува по нещо ,само аз не - имам 10 $ и съм обещала да купя на брат ми първите му футболни обувки!
9.първата ми голяма истинска и единствена любов ,на 17 сме ,обичаме се безумно ,прекалено много за да сме заедно.Една пейка,един парк,мириса на липа...всяко лято преживявам едно и също нещо.И мъката след това,исках да умра ,но продължих.
10.Първата година в университета,мама ме изпраща на гарата и ми дава 20 лв за цялата седмица ,а на мен ми е неудобно да ги взема,защото ,знам ,че това са последните й пари
11.в софия с гоше живеем заедно,въпреки ,че сме само на 18 ,всяка вечер приготвям вечера,пием ракийка със салатка и гледаме новините.Мълчим си ,но сме щастливи.
12.срещата със сегашния ми съпруг.Първа среща,първи удар,плаках и не можех да спра да треперя от страх.Оставя ме пред нас ,а аз не мога да помръдна.
13.сватбата ми ,всички се радват,бях най-тъжната булка на света.Все едно си в стая пълна с хора,крещиш ,но никой не те чува.Мама плаче ,по-късно видях ,че и татко плаче.А трябваше да се усмихвам
14.гордостта в очите на баба ми ,когато разбра ,че са ме приели студентка
15.аз съм сама,изгубила съм се във Венеция и плача пред магазина на Луис Вютон.Минава един мъж и ми помага,аз просто се усмихвам и той ми казва "ти си най-красивата жена на света".Нищо повече не се случи ,но беше ужасно красиво
16.брат ми гледа докато се приготвям да излизам и ми казва "како,ти си ми най-близкия човек на света"
17.безбройните самотни нощи и всичката болка ,която ми е причинил съпруга ми и продължава да ми причинява

Откакто се е родил сина ми щастливите мигове са безкрайни,така е за всички майки,а ето някои от останалите:

)