"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Лала Рахин, просто искам силно да те прегърна!

Лала Рахин, скъпа, обичам те, толкова се разстроих и натъжих, мила. Прегръщам те и ти желая само доброто, ти го знаеш! 

Лала Рахин,   
Не знам защо, но всеки път като се опитам да напиша моите мигове отгоре изплуват все лошите неща. Искам да напиша нещо хубаво, позитивно, сядам и ... пак първо ми изникват тежките, горчивите спомени.

От два дена съм на ръба, всеки миг от тази тема в момента го усещам болезнено ясно. Момичета,  .

Моите 17? мига:

1. Вървя по пътечката към нашия блок, хваната за ръка с мама, питам се дали ще мога да си запомня и трите имена...
2. Топлотата, която намирах в играта на Барби с моята най-добра приятелка. Толкова е хубаво да сме двете...
3. Неделните летни дни, през пердетата в кухнята се прокрадват топлите лъчи. Ще обядваме заедно - таратор и пиле. Дядо ми е по потник, топло е. Не се караме.
4. Първата ми любов ме целува. Още помня косъмчетата на брадатата му по кожата ми.
5. Запознавам се с баща си. Отивам във Франция с него. Запознава ме със семейството си/ми. В душата ми това е един-единствен миг.
6. Един мъчителен период на осъзнаване, че не обичам тогавашния си приятел, а Него, новия. Боли.
7. Свободата! Аз съм въздух, лека, влюбена, облекчена. Светът е мой, мамо!
8. Майка ми заминава, вече е преди всичко съпруга, после майка. Аз съм порастнала.
9. Баба ми почина. Изненадата. Неосъзнаването. Човек е преходен. Плача сама в ъгъла на балкона, майка ми не знае как де ме утеши. Просто седи до вратата. Защо тогава се чувствам сама?
10. Срамът и унижението в очите на дядо ми, че е безпомощен и на легло. Треперенето на гласът му, а се прави на силен.
11. Смъртта му.
12. Любимият ми мъж, заспал на гърдите ми. Всичко си е на мястото. Всичко е имало смисъл.
13. Мъничката ни чисто нова дъщеря. Колко противоречиви чувства. Каква любов.
14. Моментите, когато дъщеря ни се гушка, целува, търси ни и двамата заедно. Едно семейство сме.
15. Когато си тръгваме от майка ми. Никога преди не съм се разплаквала така неутешимо. Забравили сме нещо. Връщаме се. Майка ми ни чака навън. Тя също е плакала.
16. Малката, работлива баба на мъжа ми, която така обича дъщеря им, и която така ме мрази. Когато организира публичен линч, защото разбра, че съм й обидена. Никой няма право да я вижда в лошща светлина.
17. Когато си напипах бучка на гърдата. Всичките ми вътрешности всякаш се втечниха.

Най-истинската тема във форума.
 

Бабилия, благодаря 

За 17 не знам, но ето няколко които изплуват в паметта ми:

1.  Миг в който разбрах, че мама и татко ще умрат един ден - била съм на 5г. (много плаках)
2.  Мига в който милата ми баба затвори очи за последен път в ръцете ми, сълзи те и се стекоха по дланите ми за последно така горещи - 13г.
3.  Мига в който видях майчето си за първи път след 9 дълги години.  Как 1 час стояхме ръце в ръце без да си кажем и дума.
4.  Мига в който стъпих на Българска земя след 9 години. 
5.  Мига когато баща ми ми каза за първи път, че ме обича и се гордее с мен.  Толкова дълго чакан момент.
6.  Първата ми целувка която ми подкоси краката.  Не спах цяла нощ.
7.  Смъртта на втората жена на баща ми - хубав ден беше
8.  Една прекрасна почивка в Ибиза
9.  Мигът когато Той ми каза, че ме обича - беше изгонен   
10. Мигът в който видях тупкащото сърчице което живее в мен.
11. Първият танц с баща ми на сватбата ми.  Той се разплака, аз казвам - Не плачи татко!  Той казва - Ааа нещо ми стяга обувките, че а нови и за това.  Денят в който облече костюм за първи път.

Има още много, но ще се разплача.

Докато четях и отговарях на тази тема разбрах, колко сме еднакви ние грешните хорица.  Как съдбите ни се оплитат една в друга. 
Как душите ни са толкова еднакви, страдащи, любещи... и как се делим на различни.
Дали преди да упрекнем и обидим някой се замисляме - какви са неговите 17 мига белязали живота му.

нехронологично...

* майка се обади, да каже, че дядо е зле. студено, снежно, обикалям кафенетата да търся брат ми, за да заминем спешно за бургас. знаех, че вече е починал. брат ми не разбра. в бургас ни посрещна некролог на вратата.

* абортът. по желание. след тримесечен размисъл. уж не съжалявам, но пък никога не го преживях. сигурно съжалявам...не можах на никого да кажа, от това ми беше най-тежко.

* вечерта преди да родя. измих чиниите, макар че винаги го правя на следващата сутрин. подредих всичко и се изкъпах. и после контракциите в 3 през нощта и как търся във форума какво е контракция и точно това ли имам в момента

* първото заминаване на брат ми в чужбина. казах си, само една година, ще издържа. вече са 3, и има още много...

* трябва да вкараме детето в болница. карам от от офиса до вкъщи със 100 по 'сребърна'. не ми пука и да ме спрат ченгетата.

* мъжът ми се обажда, че гледачката не се е прибирала цял ден, навън са с детето, а не си вдига и телефона. пак карам със 100 из софия. млякото и шишето бяха в къщи, значи не я е отвлякла, казах си и зачаках.

* всеки миг, в който се сещам как мама някой ден вече няма да е с мен... плача.

* кучето е болно, питат ме дали да го приспят. оцеля. след година вече няма мърдане, на работа сме, а тя умира. не я видях, погребаха я преди това. да бях с нея тогава... чето се сещам за моментите, в които брат ми удря със синджира, а тя прикляка и като че се моли да спре...

май не мога да пиша повече


и да продължа

* очакването за морето; морето, след като съм била далеч от него. затварям очи и го слушам - така искам да го запомня, не синьо, а шепнещо

* първата целувка - в устата ми остана парченце слънчогледена семка, мммм, много вкусно. винаги след него бях гнуслива. и как се държах кретенски и го загубих.

* счупих брошката на мама, любимата й. страх ме беше колко ще я разочаровам като види и се скатах в стаята да си режа вените. страшно тъп нож бях взела

* смъртта на приятеля на мама, много го обичах. толкова сама се почувствах. всички останахме сами...

* всеки път, в който си тръгвам от бургас. затварям очи, да остана само с аромата - на море, дървета, и нефтохим. да го съхраня, до следващия път.

* брат ми ми направи най-готината прическа за първия учебен ден в 7ми клас. бях най-великата в този ден

* брат ми ми казва, че ще имат бебе. рев, рев...тогава разбрах, че ще останат заедно завинаги

* мама ми подарява пръстен за 16тия рожден ден и ми казва, че има миома. и месеци в плач, че ще умре... жива и здрава да ми е още дълго време.

* дребната казва 'мамо, бичам те'. чак по-късно разбрах, че го казва само като е направила беля, но пак е велико

* първия ден в яслите. стояхме пред врата с баща й и се чудехме как може да сме такива изроди и да си оставим вътре плачещото дете. обикаляхме и надничахме през прозорците. нищо не се виждаше...

* първият й рожден ден. сами сме двете, баща й все го няма, храня я с гадно кюфте с червен сос от кухнята. пия вино за успокоение. тя се задавя с кюфтето, спира да диша и посинява. обръщам я с главата надолу, а тя пак не диша. после я удрям там под/между ребрата като по филмите и в тези много секунди само си мисля как детето остана само на една...след удара марчето излезе, а аз легнах на пода и се разревах. а тя седи до мен и също плаче...

* първото й коледно парти. всички деца са с по двама родители, само ние сме двечки...

* 30тия ми рожден ден. имахме резервация за ресторант, извиках майка ми да гледа детето. ами, мъжът ми просто се прибра твърде късно. вече бях изпила половин бутилка jim beam и не помнех на колко ставам. не каза 'извинявай'...

* брат ми се връща от военно. с шапка като на военен на нея пише името му - различно от моето. нощите, в които плачех, мислейки, че съм осиновена или и аз не знам какво

* обажда се мъж, с който съм била веднъж, преди години. 'трябва да се видим и да говорим'. в дните до срещата прехвърлям сценарии. болен от спин? не, предложи ми работа

* първото пътуване само в чужбина. пристигам след полунощ, малко летище, без лента за багажа, студено. чака ме такси - не говоря езика, дано знае къде да ме закара. има обици навсякъде...

Благодаря за  подкрепата момичета  
Дунич

ще спра да чета темата от офиса, защото вечеме смятат за луда........
толкова много моменти искам да вляза и да напиша, всеки път, когато прочетя миговете на всяка от вас спомените в мен просто изригват..........няма такава тема никъде другаде, не само в този форум 

.

Лала Рахин,
Не те познавам лично, но ти докосна душата ми и разплака сърцето ми.
Искам да знаеш, че НЕ си сама в болката си... 

Извинете ме за спама, но ми се прииска неудържимо да окуража, утеша и прегърна това мило момиче... 

Много неща се случват в живота ми, никога не ми е скучно, но напоследък има събития, които ме разтърсиха.

Бях стигнала до 13 предишният път. Продължавам.

14. Обвинена съм във всички грехове на света от майка си. Това е краят. Повече не мога, не искам и не заслужавам този кошмар.

15. Познавам този човек от 20 години. До сега ми беше приятел. Не мога да го възприема като нищо повече. Съжалявам, просто не става.

16. Приятелката ми, която ми е ужасно скъпа, има вече дете. След 18 години... Тя е щастлива, а не знае, че аз съм два пъти повече - и заради нея,  и заради себе си!

17. Видях го! Мъничък, топъл, сладък, мирише на бебе, кротък и красив като ангел. Гушнах го! Обичам го! Родих се отново.

Колкото и да чета тук, няма да ми стигне! Само тук, в тази тема, всички са добри и искрени. Само тук!

Дама в черно най - искрено и от сърце ти желая, само ника ти в този живот да е черен

От години следя темата, но така и не написах своите 17. Ето ги.

1. Раждането на брат ми. Много го съм го искала казва майка ми, но после я молех да си го върнем там от където е дошъл. И до днес не се разбирам много. Караме се, но пък лесно се сдобряваме.
2. Баба почина, а аз не можах да се натъжа, а все пак бях на 6. Мисля, че това нарани още повече баща ми, но ми е простил.
3. На лагер съм. 14 дни мама не ми се обади, не прати едно писмо. Всяка вечер чаках да ме извикат на телефона, картички пращах. Бях наранена, но като се върнах разбрах, че близо 14 дни са се борили за живота на брат ми. Така и не разбраха колко съм страдала.
4. В първи клас се запознах с едно момиче. Бяхме приятелки повече от 25 години. Много силна връзка, много интриги и изведнъж всичко се разпадна толкова безболезнено.
5. Татко се прибира, носи голяма торба и казва “Никога няма да познаете какво нося”.
Аз отговарям “Кока-кола”, а той вади от торбата куче. Най-прекрасното куче на света. Моето куче Рора. Била съм на 8.
6. Гимназията е едно от най-безгрижните ми периоди. Доста дълъг миг, но само тогава съм се чувствала свободна.
7. Приеха ме задочно, аз така исках, но намирането на работа се оказа много трудно. Повече от година стоях без работа, но чакането си струваше. След повече от 10 години все още работя на същото място и не се оплаквам.
8. Рора е болна. Има тумор. Така и не се престраших да я оперират. След една година положението се влоши и татко с брат ми я заведоха да я приспят. Страдах, но знаех, че така е по-добре. Тя живя близо 13 години.
9. Изживях много кратка авантюра с един мъж, значително по-голям от мен. Накара ме да му повярвам и след това ме захвърли. Улавям се, че често мисля за него.
10. Петък вечер е. Декември 2000. Една приятелка се обажда да излизаме, някакъв неин познат от Варна е дошъл в София. Оказа се, че това е от онези фатални вечери, които променят целия живот на човека.
11. Нова година караме във Варна. Той ме изпраща на автогарата. Стоим в колата и мълчим. И двамата знаем, че няма бъдеще тази връзка.
12. Брат ми влиза в казармата. 2 седмици след това звъни почти всеки ден от Плевен. По телевизията съобщават, че в новобранския в Плевен войник се е самоубил. Съобщават и инициалите му, с мама си отдъхваме, не е той. В следващите 4 дни брат ми не се обажда. Мама е притеснена, нищо не казва, но аз усещам. На 5тия разбираме, че брат ми е в болница. Станал е свидетел на самоубийството и по случай трагичната случка, няколкото човека, които са били дежурни са наказани. Кракът му е гангренясал от кубинките, защото 48 часа, са ги държали на крак.
13. Положението с брат ми се влошава. Кракът му се оправи, но от стреса започва да припада. В болницата го изхвърлят с думите, че е симулант. След клетвата го местят в Горна Баня. Там припадъците се засилват. В къщи за една двудневна отпуска припадна 2 пъти. Трябва да тръгва, а на мама и се плаче. След много мъки за него и цялото семейство попаднахме на свестен военен лекар, който вникна в проблема и гледаше на него като на човек, който изживява някаква драма, а не като на  животно.
14. След 3 години пътувания между Варна и София му пиша един мейл, в който му казвам, че не мога повече. Искам да сме заедно, но ако до няколко месеца това положение не се промени ще трябва да се разделим. Той нищо не каза. Не сме коментирали повече. Знам, че нямаме бъдеще.
15. От голяма софийска фирма му предлагат работа и той казва, че ще се премести. Много е силен.
16. Първият път, когато аз, той и баща ми влязохме в къщата, в която живеем в момента. Истинска съборетина. Щях да се разплача, а баща ми се натъжи, че не може да ми осигури друго. След 5 години, това е най-уютното място за нас. Вярно след много хвърлен труд и средства, но си го направихме Дом. Все още правим някакви ремонти де.
17.  Под номер 17 мога да напиша много неща, но се надявам да е нещо конкретно, с което да мога да се похваля скоро.




Като прочетох за мига на Шанел се сетих за няколко подобни, които мъжът ми ми е организирал. Той е доста по-романтичен от мен.

На държавен изпит съм. Той все още живее във Варна. Вечерта ми казва да му се обадя веднага след изпита. Но аз така и не си включих телефона. Беше ми криво, защото не се представих блестящо. С колега пихме кафе в барчето на факултета и след това си тръгваме. По пътеката към спирката го виждам него. Дошъл е от Варна за изпита ми.