Въпроси всякакви за автомобилите и задволанните устройства

Дай боже всекиму, ако е писано - ще стане. Пара да има само

Пожелавам ти го!

И аз си мечтая за чисто нова кола, но подозирам, че няма да е в този живот.

Мери Ан, добре дошла! Би ли се представила, моля - кола с подробности, каране градско ли, проблеми?

Аз да се похваля - ходих днес НА Перник с навигатор. Вдигнах 100 на пета по магистралата. Тръгна ли сама ще се изгубя, но ще отида пак. Няма нищо интересно в града.

Имам въпроси заради мисленето на навигатора:

Той смята, че е добре веднъж месечно да се кара на пета, да се продухат дюзите. Също и че кола на газ трябва отвреме на време да се кара само на бензин за да не застоява в резервоара и да не се утаява. Това не го знаех.
Прав ли е?

Смяната на оборотите - според него трябва да става на 3,5 - 4, но неговата кола е спортна. Аз ги сменям на 2 - 2,5. Моето разделение е до 7 на оборотомера.
Кое е по - добро за колата и по - икономично - ниска предавка и високи обороти или висока предавка и обороти 1,5 - 2?
При мое каране по неговия начин звука й беше по - добър.
Вашите до колко са и кога сменяте предавките?

На старата сменях на 2,5-3. Аз лично за пръв път чувам да се било карало на високи обороти.

Зуки, какъв е този навигатор, що за глупости? Още на шофьорския курс, с първото качване на колата ти обясняват за оборотите и предавките, после вече с опита и съответната кола, аз не знам някой опитен шофьор гледа ли изобщо оборотомера... Нали си чуваш колата, тя сама ти казва кога й е време за смяна на предавката. Десетки модели коли съм шофирала, никоя не е искала смяна чак на 4 хиляди оборота!

Моя курс беше преди 3 години и въобще не помня какво ми е казано. Преди година и половина когато си купих моята кола, момчето което ме донаучи ми каза да сменям около 2. Така и правя.
И аз за пръв път срещам човек който смята че правилната смяна на предавките е 3,5 - 4. Оправдавам го, че неговата кола е спортна, ниска, дълга като габарити, но моята е миниван, лека и висока и доста къса.

Аз карам максимално икономично в града. Колата ми е с голям двигател, скоростите са по-дълги и без проблем и на 70 мога да карам на пета без да мъча колата, оборотите падат на 1.8-9 и ми дава градско 9-10.

Ще падна от коня, честно! Зуки су, от кога имаш книжка и от кога караш. Моля те да ми отговориш, защото имам въпроси относно провеждането на шофьорските курсове.
За новите коли - днес точно гледах един билборд. Цената на колата беше колкото остатъка по заема ми... Виж за найлони пари имам
Редактирам, вече си отговорила.

Книжката я взех края на октомври 2016. Колата си я подкарах април 2018.

Шофьорските курсове са дълга тема. Накратко според мен - отбиват номера, не те учат на нищо, гледат да ти вземат парите. Момчето което ме доучва ме научи на повече неща от инструктора. Разчитам на форума, на познати, но основно на себе си. В главата ми е каша.

Не е така, обобщенията са излишни.
 Аз имах прекрасен инструктор. карах курсовете през зимата, в сняг, лед и киша ме изкарваше градско. Държеше да ме прати на изпит точно в лошо време. Научи ме да бъда шофьор, не просто да взема книжка. Три месеца, след като я взех, блъснах първата си кола. Обадих му се ревейки, а той само ми каза- Да не си посмяла да се отказваш, вземаш колата на мъжа си и караш! Ако не беше той, щях да съм се отказала сигурно!
Това слушане на разни разбирачи не само те обърква допълнително, а може и беля да ти докара!

Права си за разбирачите - прекалено много и различни са. Аз ги слушам и изпълнявам каквото ми казват докато ги возя. После няколко пъти сама опитвам казаното и обикновено си карам по заучения от мен си начин.

Това, че си случила на читав инструктор е голям късмет, рядкост.

Реално - аз се уча от различни хора и нищо не научавам. От двата идола които съм имала и съм искала да стана шофЕр като тях, на тях да приличам, не получих нищо.
Единия беше шофьор от градския транспорт в София, с почти всички категории. Сега ме гледа от небето.
Другия е професионален тираджия, с почти всички категории, жив и здрав да е. Не му се занимава с мен защото съм жена, а мястото на жените е зад печката, не да карат коли. Тъпи са по подразбиране.

И ...
Давам два лева на бензиностанция да ми напомпват гумите.
Давам 20 лв за мивка - докато си пия кафето да светне като нова.
Давам 5 - 10 на бензиностанция да ми сменят чистачките.
Давам 10 лв за смяна на гума.
Защо, по дяволите? Това са действия, които всеки обучен шофьор може да извърши сам, а спестените пари да инвестира в пътуване донякъде.
Дразня се от факта, че живота ме е поставил в ситуация да съм самоука, без доверен ментор.
Имам ли друг избор освен да продължа напред сама?
А и от настоящото ми "семейство" и близки роднини - никой няма книжка, не могат да станат шофьори поради здравословни и други причини. Всичко зависи от мен.
Да се откажа ли? Заслужава ли си неравната битка?


П.П.
Извинявайте, че се отплеснах в лични откровения, но ми е ужасно трудно да съм шофьор. Нямам право да се откажа щом други зависят от мен.
Искам да съм добър шофьор, но как? Кой да ме научи? И кое те прави добър?


П.П.2.
Ще си позволя да ви поздравя с една песен, която всеки път слушам като ми стане трудно:

https://youtu.be/c9IPeVRcTos

Ето и превод:

Нити шоссейных дорог, километры судьбы, намотались на ось.
Трасса петляет как жизнь, верстовые столбы, да мельканье полос.
В тесной кабине дымок махорочки, дизель ругается втихомолочку.
И по долинам да по пригорочкам, катит контейнеровоз.

Припев:
Тормоза не откажут на спуске.
На подъём не заглохнет мотор.
И помчит по ухабам по русским.
Дальнобойщик, водила, шофёр.

Соло.

Вдоль по обочине русь, перелески, поля, нищита деревень.
Чай, пирожки да любовь, за четыре рубля, покупай что не лень.
Встречный водила мигнёт мне фарами.
Знать впереди ДПС с радарами.
И на прощанье обдаст солярою, сгинет в полночную тень.

Припев:
Тормоза не откажут на спуске.
На подъём не заглохнет мотор.
И помчит по ухабам по русским.
Дальнобойщик, водила, шофёр.                          

Соло.

Дома осталась семья, и жена без меня, всё никак не заснёт.
Ходит на кухню курить, и твердит про себя, что разлука пройдёт.
Дочка сопит с медвежонком плюшевым.
Нынче она без меня послушная.
Знает что я привезу игрушки ей, значит в пути повезёт.

Припев:
Тормоза не откажут на спуске.
На подъём не заглохнет мотор.
И помчит по ухабам по русским.
Дальнобойщик, водила, шофёр.

Водила шофер
Водила шофер

С уговорката, че не съм текстописец:
Нишките на пътя. Километри съдба навъртяни на оста. Трасето криволичи като живота, километрични стълбове, мярка се полосата. В тясната кабина се стеле тютюневият дим. Дизелът тихомълком се кара и през долини и хълмове се носи контейнеровоз.
Припев:
Спирачките няма да откажат при спускане.
По баира няма да заглъхне моторът.
Ще премине през селата руските
Тираджия, шофьор.
Пробягват горички, поля,
бедни села.

Чай, пирожки и любов, за четири рубли купи, ако не те мързи.
Насреща колега ще премигне с фарове:
Катаджии чакат с радарите.
Изгубват се светлините в нощната тъма.
Припев:

Семейството остана у дома, жената е сама и не заспива.
Крачи из кухнята и се убеждава сама, че раздялата ще свърши все някога.
Дъщеричката похърква, гушнала плюшено мече.
Вече е послушна когато ме няма,
знае че от курса ще й донеса играчка, значи ми е провървяло.
Припев:

(Благодаря ти, Мама Ру, за превода!)

С риск да ме нападнете - странно ми е, че сменявате предавки в зависимост на какви обороти сте. Не си ли слушате колата? Аз си я усещам, мога да погледна чисто информативно на колко оборота съм за момента, но по това да си определям предавките.. странно.

Зуки,
За петата скорост - знам от ММ, че трябва да ѝ се дава повече газ на колата от време навреме, предимно за дизелите ми е споделял, че се правило, за да не събират "сажди". 😀 Едва ли важи само за този вид гориво, де.
Старата ни кола беше на бензин/газ. Пак от него знам, че не е хубаво за дюзите само и единствено на газ да се кара, и на бензин сме я карали. Нямахме проблеми.
А за предавките, аз лично по звук сменявам, изобщо не гледам обороти. 

🤗 Не се отказвай, няма смисъл да се предаваш. Неволята и да я викаш, нищо няма да се случи, нали знаеш. Това, че хората имат някой, който да им помага, било то с ремонти, било то с менторстване да станат по-добри шофьори, изобщо не е гаранция за нищо. Аз като имам мъж и свекър, които са си на "ти" с колите, та щяха да ме утрепят, като не ми бяха затегнали една от гумите. Ама изобщо не я бяха затегнали. 😀 Та, язък, че ми е без пари.

Докато се научи да си слуша колата по-добре да си гледа инструментите*. Те неслучайно са сложени там. Начинаещ шофьор е нормално.

Като слушам за колко неща се притеснява, надали усеща колата. Аз също така знам на 2-2.5 хил оборота се сменя предавка. Не трябва са чуваш двигателя да "реве" и да се мъчи. Чуеш ли го, не си на правилната предавка.

*не го казвам с лоши чувства. Тук сме да си помагаме.

Е Зуки, стига глупости, какво отказване. Добър шофьор ще станеш с практиката. Просто един по-дълъг период ще те е страх, ще се притесняваш, ще се чувстваш тъпа и така. Но ще мине. И аз като се учех да карам ми беше много трудно, майка няма книжка, баща ми вече го нямаше, нямаше кой да ме учи. Помня, че взех някакви допълнителни уроци и 2-3 пъти съм карала с познати на майка ми.  Иначе бавно и славно - сама. Постепенно се отпускаш и придобиваш смелост. Мислех си, че никога няма да се науча. Като тръгвах към колата ми прилошаваше и ми трепереха ръцете, ама знаех, че няма как. А и до ден днешен не мога да зареждам, да помпам гуми, да сменям гуми и тн. Но не страдам особено.