♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 71

Публикувана: 11 юли 2018, 02:35 ч.

Последно мнение: 19 авг. 2018, 23:04 ч.

82 782

726

tempestad - Почетен член

# 139 19 юли 2018, 01:12 ч.

Дефом и 50 нюанса сиво... с леко романтичен наклон Mr. Green

Не съм виновна аз, предизвикаха ме да го напиша Whistling

Надявам се да ви хареса hahaha

ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ

Дефне си знаеше, че прекали. Не трябваше да предизвиква Йомер и сега щеше да си понесе наказанието.
●   Затвори очи!
Йомер бе зад нея и тя можеше единствено да предполага какво е намислил. Сърцето ѝ пропусна удар, когато усети ръцете му по себе си. Плъзнаха се нагоре по нейните леко, ефирно, след което бързо завързаха кърпа на очите ѝ. Йомер я заведе до леглото и, повдигайки я бързо на ръце, я постави в средата му. Усещаше усмивката му, докато се навеждаше над нея, за да завърже ръцете ѝ. Познаваше този Йомер и лек страх пропълзя по кожата ѝ.
●   Няма от какво да се боиш, знаеш го, нали?!
Шепотът му я стресна и тя настръхна още повече. Боеше се, но не от него. А от предателството на тялото си, готово за всяка една негова ласка.
Йомер се отдалечи за минутка и стаята се и изпълни с някаква нежна мелодия. Опера, но не класическа. Музиката сякаш я омагьосваше, отпускайки тялото и съзнанието ѝ.
●   Сега ще изтрия всички съмнения, Дефне. Ти си единствено и само моя!
Усети как леглото се огъна под тежестта на тялото му. Тежест, която самата тя искаше да усети върху себе си. Но нямаше да му се моли. Все още.
Йомер се забави сякаш вечност. Дефне усещаше дъхът му до себе си, но той дори не я бе докоснал. А тя вече копнееше да я направи своя. Искаше да я целуне, да покрие тялото ѝ със своето и заедно да достигнат онази точка, след която ставаха едно цяло. Но той сякаш не бе тук.
●   Йомер?! - Повика го тя.
●   Не бъди нетърпелива, скъпа. Имаме цялата нощ пред нас.
Устните му бяха на сантиметри от нейните, топлия му дъх ги галеше и примамваше, но ако посмееше да направи първата крачка, щеше да съжалява. В тази игра правилата диктуваше Йомер. Тя бе просто кукла в ръцете му.
•   Искаш ли да те целуна?!
Шепотът му предизвика тръпки ниско в корема ѝ. Искаше, но нямаше да си признае. Някакъв дявол я обсебваше, когато Йомер бе такъв, и сякаш на инат тя вървеше против него. Макар да знаеше колко е безсилна, нещо я тласкаше да го дразни.
•   Прави каквото искаш! Все едно ми е!
Йомер се засмя, докато с пръст очертаваше гърдите ѝ. Палецът и показалецът му разтриха леко зърното ѝ, докато устните му покриха корема ѝ с нежни въздушни целувки. Дефне прехапа долната си устна, за да не изстене. Бе напълно гола и изложена на погледа му, докато тя нямаше дори представа как изглежда той в момента. Искаше да го види и докосне, но нямаше право на това.
Лакомата уста на съпруга ѝ изследваше всеки сантиметър плът, хапейки я леко и след това подухвайки, за да успокои раздразненото място. Брадата му другия фактор, докарващ я до лудост. Представяше си леките следи от нея по кожата си, червените линии, които и утре щяха да ѝ напомнят коя е и чия е.
Устните му намериха зърното ѝ и тя извика. Не издържа. Пръстите му се смъкнаха бързо по нея, стигайки до най- тайното място на тялото ѝ. Усети кръгообразните им движения, докато езикът и зъбите му ласкаеха вече втвърдените ѝ до болка гърди. Ядосваше се колко лесно я докарваше той до ръба, но нямаше време да мисли. Бе готова да скочи в пропастта, когато той се отдръпна изцяло от нея.
•   Не толкова бързо!- Го чу да казва, преди устните му да покрият нейните.
Целуваше я с глад, който самата тя изпитваше. Езиците им се преплетоха, ласкаеха, бореха. Изследваше устата ѝ, хапеше устните ѝ. Искаше ѝ се да обвие ръце около него и да го превърти, за да вземе нещата в свои ръце. Искаше ѝ се….
Целувката прекъсна точно толкова рязко, колкото и започна. Дефне остана, почти разплакана от бушуващите в нея страсти, сама. Усети как Йомер се изправи и отдалечи. Повика го по име, но чу единствено затварянето на вратата. Така ли щеше да я остави? Никога до сега, колкото и малко да бяха тези им луди нощи, не бе правил така. Какво още бе измислил, за да я измъчва?!
Опита да успокои бясно биещото си сърце, докато умът ѝ рисуваше какви ли не картини. Не познаваше този Йомер до онази вечер, когато се опита да си тръгне. Бяха се скарали жестоко за нещо и тя бе поискала да го напусне. Йомер просто ѝ показа, че това никога няма да стане. Защото тя бе негова изцяло- и с ума, и с тялото си.
•   Липсвах ли ти?!
Замислена, не бе усетила кога се е върнал. Той забеляза изненадата ѝ и се разсмя.
•   Интересно за какво се бе замислила? Ще ми споделиш ли?!- Изкушаващо мек, гласът му сякаш я погали.
•   Не е твоя работа!-
•   Всичко, което е свързано с теб, е моя работа! И ти много добре го знаеш!
Устните му покриха нейните за кратко, след това обходиха лицето ѝ. Спуснаха се по шията ѝ, гърдите, корема. Тя знаеше какво я очаква и тръпнеше от нетърпение и страст, когато той тръгна обратно. Чу някакъв шум отстрани до главата си и докато опитваше да прецени какво става, усети първите ледени тръпки. Извика, извивайки се под него, докато устните му и леда между тях шареха по гърдите ѝ. Контрастът на лед и огън затъмни ума ѝ, ръцете ѝ се вкопчиха в чаршафите, с които бяха вързани. Водата се разтече по нея, успокоявайки за секунди пожарите, пламнали по нея. Поемайки бързо и на пресекулки въздух, тя погледна дяволитото му лице. Самодоволство и щастие блестяха в очите му, впити в устните ѝ.
•   Хареса ли ти?
Не дочака отговора ѝ, а я целуна. Дълбоко и страстно, изпивайки дъха ѝ. Влезе в нея бързо, забравяйки за всякакви игрички. Усети първите конвулсии, разтърсили тялото ѝ, и замръзна. Не бе очаквал да е толкова близо до ръба и едва се сдържа, за да не я последва. Мускулите ѝ се свиваха около него, примамвайки го към така желаното освобождение. Но все още бе прекалено рано.
Дефне отвори очи, опитвайки се да фокусира погледа си. Йомер се усмихваше срещу нея, но не с обичайната топлина. Имаше нещо диво и първично в огньовете, играещи си в очите му. Усети движенията му, бързи и резки, и извика, докато тялото ѝ се подготвяше за следващия оргазъм. Покрил гърдите ѝ с ръце, Йомер хапеше и засмукваше нежната кожа по врата ѝ, докато и двамата не изкрещяха от залялото ги удоволствие. Отпуснат изцяло върху нея, Йомер опитваше да дойде на себе си.
•   Достатъчно ли ти бе?- Попита Дефне, сама незнаейки как. Искаше единствено да се сгуши в него и да спи до сутринта, но начинът, по който той се отдръпна от нея и я погледна, ѝ подсказаха, че сутринта е твърде далеч за тях.
•   Та аз едва сега започвам!
Усети как излезе от нея и въпреки волята си, сплете крака с неговите в опит да го задържи. Усмивката му я ядоса, но нямаше време да мисли, тъй като устните му покриха все още тръпнещата ѝ женственост. Езикът му се завъртя около клитора ѝ и тя изпищя, зашеметена от усещанията. Усети двата пръста, които той плъзна в нея и се притисна към дланта му, докато той се смееше на нетърпеливостта ѝ. Не ѝ пукаше обаче, единственото, което искаше, бе той.
Йомер бе безмилостен. Отдавна бе преминал границата, която обикновено сам си поставяше. Дефне бе предизвикала да се покаже онзи Йомер, който никой друг, освен нея, не познаваше. Собственика, ревнивеца, егоиста.
Усети как излезе от нея и въпреки волята си, сплете крака с неговите в опит да го задържи. Усмивката му я ядоса, но нямаше време да мисли, тъй като устните му покриха все още тръпнещата ѝ женственост. Езикът му се завъртя около клитора ѝ и тя изпищя, зашеметена от усещанията. Усети двата пръста, които той плъзна в нея и се притисна към дланта му, докато той се смееше на нетърпеливостта ѝ. Не ѝ пукаше обаче, единственото, което искаше, бе той.
Йомер бе безмилостен. Отдавна бе преминал границата, която обикновено сам си поставяше. Дефне бе предизвикала да се покаже онзи Йомер, който никой друг, освен нея, не познаваше. Собственика, ревнивеца, егоиста.
Дефне чу отново издрънчаването на кубчетата лед, сега разпозна отчетливия звук, и се стегна в очакване. Пръстите му продължаваха да я измъчват с бавни и понякога нежни движения, които просто я побъркваха. Йомер се наведе и зацелува корема ѝ, а другата му ръка обхвана с шепа гърдата ѝ. Разтърсена от толкова емоции, тя бе готова да се моли. Да иска да свърши, да свърши с него. И тъкмо щеше да отвори уста, когато Йомер се спусна отново надолу. Устните му откриха отново онова хълмче, станало толкова чувствително от ласките му, и го засмукаха, оставяйки леда в устата му да го докосне. Дефне се изви като дъга, докато гърдите ѝ рязко се повдигаха от невъзможността да си поеме въздух. Усещаше как се топи, как всичко в нея вибрира и тя отлита, превръщайки се просто в едно нищо. А Йомер отново целуваше корема ѝ, гърдите, докато накрая не покри устните ѝ със свои.
•   Пусни ме! Искам да те прегърна!- Прошепна тя, докато сълзите се стичаха по страните ѝ. Не знаеше защо плаче, но не можеше да спре.
•   Ще го направиш, скъпа, обещавам! Но не сега!
Целуна я отново, нежно, сладко. Сякаш, за да я успокои. Ръцете му шареха по тялото ѝ, а тя си мислеше, че гори. Всеки сантиметър от кожата ѝ разпознаваше и помнеше ласките му. Знаеше какво ще види сутринта, когато се събуди. Цялата бе червена от следите, които той бе оставил по нея. Бе я белязал. Един от любимите начини на Йомер да ѝ напомня, че е негова.
Музиката се бе сменила, ни Дефне не бе забелязала. Йомер си тактуваше новата мелодия, порупвайки я по бедрата и дупето с нежни и леки пляскания, които незнайно защо отново я възбудиха. Усещаше нарастващото в нея желание, което Йомер със сигурност също забелязваше. И на което се радваше.
•   Ненаситната ми любима!
Не разбра кога бе превъртяна. Ръцете ѝ се кръстосаха над главата, все още завързани с чаршафи за двете колони. Йомер подпъна една възглавница под корема ѝ, заставайки на колене зад нея. Не я докосваше, но Дефне отчетливо усещаше погледа му, обхождащ подробно тялото ѝ. Реши да го подкани към действие, завъртайки предизвикателно задник пред него. Последвалия удар я свари неподготвена и тя извика. Целувайки мястото, където ръката му срещна нежната ѝ кожа, Йомер разсея болката за секунди. Не бе се отдалечил обаче, когато дойде следващия удар. И отново целувка. Дефне бе захапала възглавницата под нея, за да не крещи. Всеки удар слизаше все по- надолу по вътрешната страна на бедрата ѝ, в опасна близост до мястото, където всъщност искаше да го усети. Но нямаше да го моли за милост, не отново. Стискайки очи преди удара и отпускайки се за секудни след него, скоро Дефне осъзна, че това ѝ харесва. Усети изненадано нетърпението, с което очакваше следващото “пляс”, при което сякаш лумваше пожар по кожата ѝ. Устните на Йомер, студени от поредното купче лед, което държеше в уста, бяха като благословия и наказание. Толкова близо, и толкова далеч едновременно.
Дефне преброи точно 13 удара. Не успя да се замисли за цифрата, когато усети Йомер. Влезе в нея бавно и замръзна, давайки ѝ време да свикне с новата поза. Бе толкова дълбоко в нея, че я заболя леко, но удоволствието бе двойно по- голямо и изтриваше всичко останало. Излезе и влезе също толкова бавно, а ръцете му държаха талията ѝ, давайки му опора. Дефне се размърда, молейки го безмълвно да побърза, но той нямаше такива намерения. Дясната му длан се плъзна под нея и откри пулсиращата ѝ женственост, започвайки леки кръгообразни движения. Бавно, нежно, дразнещо. Дефне усети стягащата се ниско в корема ѝ спирала и опита да се раздвижи, да усили натиска и темпото му, но Йомер бе прекалено силен. Доведе я до ръба и спря, сякаш замръзна в нея, а ръката му се отдръпна. Дефне изплака и започна да се моли, кълнейки му се във всичко свято, че си е взела урок. Имаше чувството, че ще се пръсне на хиляди парченца от напрежението, натрупано в тялото ѝ. Едно докосване на Йомер и освобождението я помете, отнасяйки и последните частички съзнание, които ѝ бяха останали. Той я държа в обятията си, докато треперенето ѝ не затихна, след което целуна гръбнака ѝ. Нови тръпки полазиха тялото ѝ и тя опита да се отдръпне, когато осъзна, че той все още е в нея. И тя отново започва да се издига, да се събира, за да се разпилее отново. Поредният оргазъм я остави почти в безсъзнание и напълно отпусната, тя се остави на милостта му. Нямаше сили за нищо, освен да спи.
•   Каквото и да говорим, каквото и да правим, ние си принадлежим, Дефне! Ти си моя и аз съм твой!- Прошепна Йомер до ухото ѝ, докато я развързваше.
Махна превръзката от очите ѝ и я прегърна, докато тя се наместваше в ръцете му. Знаеше, че е прекалил и тя е изтощена, но си заслужаваше. Щеше да я остави да поспи няколко часа, преди да продължат. Имаше още няколко идеи и нямаше да пропусне възможност като тази, за да ги осъществи.

Виж целия пост

# 148 19 юли 2018, 10:59 ч.

Добър ден! Hug

Ооо, Темпи Heart Eyes

след цялата ванилено- захаросана сага на Дефне и Йомер това, което си ни постнала снощи е направо разтърсващо! Shocked

Да изкараш на яве тъмната страна на Йомко и еротичните му упражнения върху горката Дафа... Laughing

Защо си му позволила на този перверзник да докарва нашето момиче до безпаметност?/не, че на нея не й харесва Naughty

/ Тя и без туй е кльощавелка , та след няколко такива нощи ще заприлича направо на сянка! Thinking

Очаквам в продължението компенсации за Дафинка! Laughing

Да я накараш да извади камшика, да премине в ролята на Господарката , да му покаже кой е доминанта , да го накара да пълзи в краката и да и се моли , ама много да й се моли! Crossing Arms

Песента от тизъра на Безжизнените! Rolling Eyes

https://vk.com/video-96725873_456243409

Eskiz Ft. Kamufle - Sallan Yuvarlan

Виж целия пост