♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 71

Темпи извинявай . Аз забравих, че не сме на едно друго място.

Алексче - тя за това взима и други мерки и го угоява да се пообезформи малко и да си е сал за нея!

Борко винаги се разграничавал от сеньор Ипликчи, та що да няма някое лекенце...😂

Ето ви го от Габи без лекета.

За мен проблема е нулев 


 
И аз днеска се бъзиках със същото 

За този мъж и лекета му говорим...🤨

Сега пък се разголил

Добро утро 

Добро утро!🤗
Тая Берил и в САЩ копира Елка!😬
Явно по-далече трябва да я пратят!

Да се чете след работа!!!!

ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ!!!


Всичко вървеше прекрасно до онази лятна вечер, когато след непрестанните въпроси на Дефне в последно време, Йомер бе решил да ѝ покаже за какво става въпрос. Осъзнаваше защо тя иска да знае - все още не бе свикнала с новото му лице, показващо се в най- неочаквани моменти, и го направи.
Йомер я заведе на острова, където бе избягал през онова лято. Лятото след тяхната сватба. Тук имаше прекалено много спомени, за които не искаше да се сеща, но нямаше как да обясни всичко това на Дефне. По- добре бе да го види с очите си.
Дефне очакваше меден месец от приказките: красиви плажове, чист въздух и абсолютно спокойствие. Тишина, романтика, любов. Първите два дни бяха като в рая- разхождаха се, къпаха се в океана, събираха тен. Любеха се на лунна светлина, омагьосани от чувството за свобода и безкрайност. Времето сякаш бе спряло и те имаха цялата вечност, за да изживеят щастието си.
Нещата се промениха през третата нощ от почивката им. Вечерта Йомер ѝ поръча да се облече леко и я поведе към центъра на курорта. Силната музика, бързо сменящите се светлини и многото хора в заведението стреснаха първоначално Дефне. Йомер я заведе на бара и поръчвайки коктейли за двамата, се обърна към множеството. Огледа спокойно тълпата, след което впери очи в нея.
   Ето така прекарвах нощите си. Алкохол, музика. Жени.- Опитваше да звучи спокойно, но бе по- скоро тъжен.- Опитвах се да изтрия всичко от съзнанието си и това бе най- добрия начин.
Дефне се загледа в полуголите момичета, показващи без притеснение телата си. Танцуваха, извивайки се под ритъма на музиката, опитвайки се да прелъстят всеки мъж, попаднал им пред погледа. Дефне се изчервяваше дори само от мисълта Йомер да я целуне пред толкова хора, какво оставаше да се държи така. Но явно на него точно това му харесваше. Непознатите страни от характера му я плашеха и привличаха едновременно. Изпивайки на екс половината от коктейла си, тя се загледа отново в тълпата. Имаше тийнейджъри, но повечето от момчетата и момичета бяха на техните години. Без грам срам всеки прегръщаше всеки, целувайки или отърквайки се в другия. Беше толкова странно и ново, че тя почувства остра нужда от алкохол. Изпи остатъка в чашата си и даде знак на бармана. Йомер бе потънал в спомени и дори не забеляза. А в нейния ум вече се зараждаше луда идея, която коктейлът щеше да ѝ помогне да осъществи. Първо обаче трябваше да иде до тоалетна. Побутна Йомер и му показа със знаци къде отива. Той само кимна, връщайки отново поглед към поредната чаша, която тъкмо завърташе в ръце.
Дефне се връщаше към бара, чудейки се как по- бързо да се махнат оттук, когато забеляза, че Йомер не е там. Бърз поглед сред танцуващите и го откри- блондинка, която имаше повече грим, отколкото дрехи по себе си, дърпаше съпруга ѝ след себе си към центъра на дансинга. А той не правеше дори минимален опит да я спре.
Бясна, Дефне разтика протестиращите момичета и за минутка достигна до тази, която ѝ трябваше. Йомер стоеше глуповато ухилен, с леко разкопчана риза, а онази му се умилкваше като змия. Бе с гръб към него, движейки се предизвикателно и опитвайки да намери ръцете му със своите. Шамарът хвана момичето неподготвено и преди то да е осъзнало какво става, последва втори.
   Дефне! Какво правиш?!
   С теб ще се разберем после!- Погледна го внимателно Дефне, след което се обърна към жертвата си.
   Тя е само приятелка. Йълдъз... - Опита да обясни Йомер, но погледа на съпругата му го спря. Бе шокирана и бясна едновременно.
   Нито дума повече!
Дефне тръгна към изхода на клуба и единственото, което оставаше на Йомер, бе да я последва. Но не бе направила и пет крачки, когато спря. Обърна се и го погледна, а той се изплаши от лудостта, проблясваща в очите ѝ.
Дефне се приближи бавно до него, хапейки долната си устна. Плъзна ръце по голите му гърди, нагоре, забивайки леко нокти в раменете му. Изправи се на пръсти и устните ѝ докоснаха врата му.
   Това ли искаш?! Да танцуваме? Хайде!
Започна да се притиска в него, целувайки шията ѝ гърдите. Ноктите ѝ дращеха по кожата, изпращайки импулси по цялото му тяло. Опита се да я отблъсне, но ръцете му сякаш имаха собствено мнение и вместо това я привлече по- близо до себе си.
   Не така!- Отдръпна се тя рязко.- Тази нощ аз ще диктувам правилата. Искам да ми танцуваш. Но не тук. Има прекалено много хора. Моето е мое, а аз не обичам да деля!
Захвърляйки собствените му думи в лицето, Дефне го отблъсна от себе си и спокойно тръгна отново към изхода. Йомер я настигна малко преди да се качи в таксито.
   Какви игри играеш?!- Гласът му трепереше също като него, когато дръпна ръката ѝ и я обърна към себе си.
   Просто искам да ти напомня нещо, което явно си забравил. Ти си мой, Йомер. Мой!
Зарязвайки колата, Дефне тръгна с ядна крачка към хотела им, намиращ се на стотина метра надолу по улицата. Чуваше стъпките му след себе си и се усмихна. Но не спря, нито се обърна. Заизкачва трите етажа до стаята им и чу как той я последва, мърморейки си нещо под нос. Влезе в спалнята и щом Йомер затвори вратата, изведнъж се оказа притиснат до нея. Дефне, нахвърлила се върху него, го целуваше със страст, която не бе очаквал никога от нея.
Отдръпна се точно толкова бързо, колкото се и бе приближила. Отиде и взе дистанционното на уредбата, избирайки нужната ѝ песен. След което седна на леглото и го изгледа очаквателно.
   Побъркала си се!- Констатира той, приближавайки се.- Аз съм този, който определя правилата, Дефне. И тази нощ наистина ще се танцува. Но не аз ще съм в центъра на събитието.
   Не бъди толкова сигурен.- Прошепна му Дефне, сваляйки ризата от раменете му.- А и не си ли чувал приказката "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне"?!
   Искам да ми танцуваш, Дефне! Само за мен!
   Твоите желания са заповед за мен. Ела!
Дефне го сложи да седне на леглото, притискайки се към него и принуждавайки го да легне. Целуваше го, докато ръцете ѝ рисуваха различни фигури по тялото му. Изпития алкохол и удоволствието от близостта ѝ замайваха ума и забавяха движенията му. Преплетените им пръсти се оказаха изведнъж над главата му, а секунда по- късно той чу познатото изщракване. Преди да е успял да се дръпне, Дефне закопча и втората му ръка, ставайки със смях от него. Със собствените му белезници!
   Дефне! Освободи ме веднага!
   Обещах да танцувам, скъпи. А аз винаги спазвам обещанията си.- Сладко прошепна тя, заставайки до ръба на леглото.- Наслаждавай се! Твоите желания са мои желания!
Дефне се завъртя пред него, повдигайки коса с ръце. Остави я да падне свободна по гърба ѝ, докато пръстите вече разкопчаваха ципа на потника. Обърна се с усмивка към него, движейки тялото си в ритъма на нежната мелодия. Дяволски пламъци проблясваха я очите ѝ, докато следеше как се разширяват неговите. Усмивката ѝ стана още по- широка.
   Харесва ли ти? Нали точно това искаше?
Смехът ѝ изпълни стаята, докато Йомер се бореше с белезниците, макар да знаеше, че е безполезно. Самият той ги бе закачил тук преди да излязат, предвкусвайки как ще се забавляват с Дефне, когато се върнат.
Дефне се приближи, докато той кълнеше и заплашваше, опитвайки се да я накара да го освободи. И тя наистина имаше намерение да го направи. Сутринта.
Смъквайки презрамките бавно, тя съблече потника си и го метна на гърдите му, сядайки на колене на леглото между краката му. Толкова близо и толкова далеч. Дантелата, която покриваше гърдите ѝ в опит да ги прикрие го мамеше като най- сладкото изкушение на света. Искаше да я погали, да прекара език по нея, да поеме зърното ѝ и да чуе вика ѝ. Сякаш прочела мислите му, Дефне прекара длан по гърдите си, полюшвайки се все още леко, водена от музиката. Хапеше устни и това го побъркваше, затова я помоли да не го прави. Тя се простори на глуха.
Наведе се бавно нас него, излагайки му на показ тялото си. Бялата кожа, покрита с червените петна на смущение. Бързо повдигащите се гърди от усилията да остане спокойна. Бясно пулсиращата вена на шията ѝ, която искаше да целуне.
Покри корема му с въздушни милувки, карайки мускулите да се свиват конвулсивно. Придвижваше се бавно нагоре, хапейки леко или дращейки нежно със зъби и нокти изгарящата му кожа. Сякаш бе попаднал в центъра на огнена стихия и единственото спасение бяха устните ѝ. Или самите те бяха  огъня?! Всичко се сливаше в едно и единственото, което Йомер искаше, бе да потъне в този пожар и да изгори, за да приключи мъчението му. Дефне сякаш се бе превърнала в негово копие и не знаеше какво е милост. А най- лошо бе осъзнаването, че той я направи такава.
Устните ѝ намериха неговите, езикът ѝ се плъзна в устата му и го предизвика, повеждайки ожесточена борба за надмощие. Оставяйки се на страстта, Йомер ѝ отвръщаше със същия плам, мечтаейки си да зарови пръсти в косите ѝ, за да я привлече още по- близо. Бе се повдигнал максимално и гърдите ѝ се търкаха в неговите, докарвайки го до лудост.
Пръстите ѝ бяха разкопчали панталона му без да усети и ток разтърси цялото му тяло, когато тя го покри с длан. Ехидната ѝ усмивка го отрезви за секунди и той опита да се отдръпне от нея, но нямаше път за бягство.
   Отпусни се, любими! Довери ми се!
Отново му връщаше неговите думи. Йомер започна да осъзнава, че не всичко до сега  е било така, както той си го е представял. Онези техни нощи бяха оставили някакъв белег у Дефне. Бяха я променили. Бяха събудили в нея жена, от която той не знаеше какво да очаква. Виждаше Дефне, своята сладка и невинна съпруга, скрита под фасадата на смелата и провокативна изкусителка, която бе сега пред него. И знаеше, че за тази ѝ промяна е виновен той. Идването им тук, танца с Йълдъз, всичко бе една огромна грешка. И той щеше да си плати с лихвите за нея.
-   Не ти ли харесва?!- Обидено попита тя, нацупвайки устни.- Не съм добра колкото теб, имам още какво да уча, но…
-   Дефне, спри. Разбрах урока си!- Заповяда Йомер, опитвайки да се отдръпне от нея. Бе седнала ниско под корема му и усещането за близостта ѝ го караше да потръпва.- Освободи ме! Веднага!
-   Казах ти, тази вечер правилата определям аз! Никъде няма да ходиш, докато не осъзнаеш едно. Аз съм твоя, но и ти си мой!
-   Никой не оспорва това! Любима, какво стана?!- Сменяйки тактиката, той я погледна загрижено.- Дефне, разкопчай белезниците, моля те!
-   А, не. Не съм толкова наивна, за колкото ме мислиш! Тази нощ онази Дефне я няма. Покорната и любима съпруга днес е в почивка! Свиквай!
Последната дума прошепна на милиметри от устните му, точно преди да захапе долната. Подръпна я и я близна, обирайки капката кръв, появила се на нея. Йомер застена, загубвайки и малкото ум, който бе успял да си върне.
Усети как тялото ѝ се плъзна по него. Пръстите ѝ се плъзнаха под бельото му и го смъкнаха заедно с панталона, докато тя не спираше да го целува. И хапе. Зъбите и езикът ѝ творяха чудеса, докарвайки го до ръба и спирайки точно, преди той да се предаде. Наказваше го, както той наказваше нея. Осъзнаваше го и нямаше какво да направи. Трябваше да търпи. Но не можеше.
-   Стига! Престани с тези игрички, Дефне! Не ме предизвиквай повече!
Опитваше се да я изплаши, но тя само му се изсмя. Бе решила да е смела и да отиде до края. Йомер обичаше да я подчинява, доказвайки ѝ колко е зависима от него отново и отново. Тази вечер щеше да открие, че не винаги е така.
-   Когато се запознахме, аз бях една глупачка. Романтичка, вярваща, че всичко е цветя и любов. Ти ми доказа обратното. Страстта и желанието са много по- силно оръжие. Нали така, скъпи?!
Дланта ѝ го обви, нежно, едва едва, сякаш страхувайки се да не го нарани, и той бе готов. Усещаше приближаването на края и първите тръпки вече разтърсваха тялото му, когато тя го пусна. Идеше му да крещи, затова прехапа сам устна, усещайки кръвта в устата си. Нейната бе на сантиметри от лицето му, самодоволно усмихваща се.
-   Не само ти може да ме докарваш до лудост, любов моя. Всичко се връща!
Целуна го, прекарвайки един единствен нокът по гърдите му. Закачи зърното му и усети как той се стегна, но не прекъсна целувката. Бе почти легнала върху него и много добре разбираше какво му причинява. Просто защото самата тя гореше на същата клада. Тялото ѝ копнееше да се слее с неговото веднага.
Обикновено тя бе пасивната, чакаща неговите действия и наслаждаваща се на усещанията, които той ѝ подаряваше. Сега властта бе в нейните ръце и това я опияняваше допълнително. Измъчвайки и двамата, тя удължи доколкото успя мъчението на любимия си, решила да му докаже, че не е толкова независим, колкото си мисли. И ако поиска, тя също може да му вземе ума.
Дефне се повдигна леко, премахвайки и последните останали по нея дрехи. Бельото ѝ изхвръкна в другия край на стаята, докато Йомер следеше с блеснал поглед действията ѝ. Виждаше желанието в очите му и сливайки устните им отново, тя бавно го пое в себе си. Спусна се и замря, изчаквайки и двамата да се успокоят. Целувката бе нежна и сладка, просто лек допир, напълно контрастиращ със страстта, обхващаща телата им. Повдигна се отново и се върна, усещайки всеки сантиметър от него. Йомер опита да се размърда, за да засили темпото, но ръцете ѝ бързо го притиснаха отново към леглото. Движеше се като котка- бавно, лениво, изпълвайки се до край с него отново и отново. Шепотът на Йомер, обясняващ ѝ със сетни сили какво иска ще ѝ направи в момента, в който ръцете му са свободни, успя да стори това, което тялото му не успя. Ясните образи, така подробно описани от Йомер, подлудиха Дефне и с няколко резки движения тя доведе и двамата до финала, принудил я да захапе рамото му, за да не крещи. Отпусна се върху него, мечтаеща единствено Йомер да я прегърне.
-   Достатъчно ли ти бе?- Попита тихо той, целувайки челото ѝ.
-   А на теб?- Язвително отговори тя.
-   Дефне, започвам да се ядосвам! Какво искаш?!
-   Теб!
Не успя да ѝ отговори, тъй като тя рязко се изправи и намятайки ризата му на гърба си, излезе от стаята. Шока от ставащото го бе оставил без думи, последван от осъзнаването на факта, че някой можеше да види Дефне, неговата Дефне, в този вид. Подутите ѝ устни, разрошената коса, зачервената кожа. Облечена само с неговата риза.
-   Тази жена се опитва да ме убие, сигурен съм!- Измърмори бясно той, опитвайки отново да се освободи. Дърпаше белезниците като звяр, искащ да се отърве от оковите си. В известен смисъл бе точно така.
-   Сам знаеш, че няма смисъл. Колко пъти си ми повтарял, че не могат да се отворят с друго, освен това?!- Размаха ключето под носа му, докато оставяше купата с ягоди на шкафчето.- Не се измъчвай допълнително, любими!
-   Дефне, пусни ме! Обещавам, няма да съм прекалено строг с теб, ако ме откопчаеш сега! Но ако не го направиш…
-   Ще ме напляскаш с камшика ли? Отново?!- Невярващия ѝ поглед го разсмя и твърде късно той осъзна грешката си.- Сериозен си!
-   Никога не бих направил нещо, което ще те нарани! Знаеш го!- Гласът му бе сериозен и овладян, но това не я успокои.- Не издържам така, Дефне, отвържи ме най- после!
-   Значи аз мога да издържа, ти не?! Интересен факт, не мислиш ли?!
Дефне се приближи отново и седна на леглото, загледана в тялото му. Погледа ѝ не пропусна и частичка, караща го да настръхне. Умът му вече рисуваше картини какво иска да направи с нея, но малката хулиганка нямаше да му даде тази възможност. Днес бе решила сама да вземе това, което иска.
-   Кажи ми, поне веднъж замислял ли си се какво изпитвам аз, когато съм в това положение?!- Нокътят ѝ погали врата му и той подскочи.- Не мисля!
-   Дефне, знам, че може би прекалявам понякога, но…
-   Не съм казала такова нещо. Никога не би ме наранил, познавам те! Но не харесвам начина, по който възприемаш нещата. Аз не съм ти играчка, Йомер, и няма да позволя да се държат с мен по този начин. А направиш ли го, аз ще се отнеса по същия начин към теб!
Шокиран, той не успя да ѝ отговори. Никога не си бе и помислял, че Дефне може да възприема нещата така. Той играеше тези „игри” с нея, просто за да достави удоволствие и на двамата. Играчките само подсилваха усещанията ѝ, не я правеха зависима от него. Или да?! Дръпна отново белезниците и болезнената истина блесна пред очите му. Сега той беше играчката. И това наистина бе дразнещо!
Дефне се наведе и отново го целуна, карайки го да забрави спора им. Увлякоха се в целувката, докато тя се прехвърли изцяло върху него. Кожата ѝ гореше също като неговата, контрастираща с ледените от притеснението ѝ ръце. Умираше за това да прекара длани по нея, да я прегърне и притисне до себе си и използва последния си шанс да я накара да го пусне, когато се отдръпна. Тя само поклати глава с усмивка.
-   Така ми харесва повече!
Взе една ягода и отхапа, след която я поднесе към него. Сока се разстече по устните му и Дефне го облиза, избягвайки ловко опита му за целувка. Узрелият плод чертаеше пътеки по тялото му, които тя следваше с устни, предизвиквайки стоновете му. Знаеше какво му причинява, защото той го бе причинил на нея. И двамата познаваха властта, която тези действия ѝ даваха.
-   Охх!
Беше го ухапала и Йомер за пореден път я погледна, без да може да я познае. Зъбите ѝ шареха по кожата на корема му, оставяйки доста ясни следи по нея. Дефне редуваше ягода, целувка и ухапване, докато той се извиваше под нея в опит да се измъкне. Или приближи? Сам не бе сигурен какво иска. Сладкият аромат от плодовете, смесен с този на любовта им, го опияняваха и той нямаше търпение да я усети върху себе си. Тя обаче отново не бързаше, решена да го докара до лудост.
-   Дефне!
Глуха за настояването му, тя бавно го пое с уста. Езикът ѝ го погали, докато с длан поемаше основата му и бавно го освободи от топлия плен. Дишането му вече бе накъсано и той бе широко отворил очи, не очаквай чак толкова смелост от нея. Сякаш друга жена бе заела мястото на скромната му и срамежлива съпруга. И той не знаеше, а и нямаше време да мисли, как да реагира на това. Дефне прокара нежно палец по върха, обирайки капката влага, която се бе събрала там. Ако имаше сили, щеше да я помоли да спре да го измъчва, но единственото, на което бе способен в момента, бе да се потапя в удоволствието, което му носеха действията ѝ. Бавни, нежни, ласкави. Устните ѝ го обвиха, движейки се нагоре надолу в подлудяващ ритъм, докато не го доведоха до края. Крещейки името ѝ той свърши, след което се отпусна като кукла, на която са извадили батериите. Точно така се и чувстваше.
-   Хареса ли ти?!- Попита щастливо така, както бе правил той преди.
Не ми даде време да се осъзнае, а атакува отново. Целуваше го лудо, докато ръцете ѝ се спускаха по тялото му, покривайки с драскотини малкото места по нея, останали незасегнати от зъбите ѝ. Искаше утре всеки сантиметър от него да му напомня, че е неин. Така, както всеки белег по нея сутрин ѝ доказваше чия е.
-   Ще ме убиеш!- Прошепна той до устните ѝ, хапещи неговите.
-   Ако бе така, аз отдавна щях да съм мъртва!
Пое го в себе си, отказвайки се от играта. Движенията ѝ бяха бързи и резки, а очите- вперени в неговите. Искаше ѝ се да го целуне, за да заглуши собствения си вик, но не го направи. Напротив, остави се на страстта, показвайки му какво ѝ причинява, дори когато тя движи нещата. Усети наближаващия финал и си помисли да спре, за да го измъчи още малко. Но собственото ѝ тяло не бе съгласно и с едно последно движение тя се потопи в лавата, която се разля по цялото ѝ тяло. Усети неговия оргазъм, следващ нейния, и се усмихна. Отпусна се върху него, покривайки всяка част на тялото му със своята. Бяха като две парчета на едно цяло, намерили най- после половинката си.
-   Извинявай!- Не чу, по- скоро усети думите му.- За всичко!
Трябваха ѝ минутки, за да се съвземе. Смъкна се с нежелание от него и протягайки се, взе ключа. Откопча белезниците и се сгуши в ръцете му, обвили веднага тялото ѝ.
-   Никога не съм те приемал просто като играчка за секс, Дефне. Не съм си и представял, че може да го възприемеш така.- Погали лицето и целуна челото ѝ, притискайки я по- плътно до себе си.- Не искам да се страхуваш, срамуваш или притесняваш от мен. Няма да повтаряме онези нощи, ако…
-   Не съм казала това!- Възпротиви се бързо тя.- Просто не искам да си мислиш, че съм безволева кукла, с която може да правиш каквото си искаш!
-   Мисля, че ми го доказа достатъчно красноречиво тази вечер! А сега- как да те накажа?!- Заплашително попита Йомер, докато я затискаше под тялото си.- Много искам все пак да опитаме тези белезници, но на твоите китки!
-   А, не! За тази вечер игрите стигат!
Повдигна се и захапа рамото му, а той се засмя.
-   Значи камшикът отпада?!- Лукаво я погледна той.
-   Задължително!
-   Да видим тогава какво друго може да измислим!

ПП: Идеята е на Славенка, аз само я описах  

[/spoiler] 

Tempi да постнеш това леко, следобедно четиво по това време , по средата на седмицата, знаейки , че ще го изчетем при първа възможност, си е жива гавра!

Двете със Slawena сте страхотен тандем като автори на еротични романи!
Браво момичета, страхотно сте се справили!
 
Отдавна  чаках отмъщението на Дефне  и се радвам , че сте се спряли на него.  Вие сте го описали   удивително ясно  и впечатляващо, че чак е малко страховито!

Дафинка се оказа забележителна ученичка, толкова добра , че дори и Йомер не може да повярва!
Успява  да му покаже , че няма да приеме ролята на секс- кукла и че може да играе игрички ,в които той да  има такова участие!

Изобщо поздравления , момичета!

 

Чак пък гавра

Дафинка си е скрита лимонка и ние просто показахме на какво, аджеба, в способна, когато поиска 

Само за протокола, нямам почти нищо общо с писаниците на Темпи:stuck_out_tongue_winking_eye:

Аааа предизвика ме да пиша, сега не била виновна  Няма да излезеш суха от водата, джанъм 

Обичам ги тези хора и всеки ден влизам при вас да си "заредя батериите".