За изневярата и семейните ценности

Предполагам, това ти е казал съпругът ти, след като си го хванала в крачка....Че той всъщност ти е изневерил, само за да се увери, че обича единствено теб, а другите са просто.....забава.   
Клише.От най-циничните.

Имаше дори тема такава преди години тук....един мъж така обяснявал на жена си.Че с всяка изневяра той все повече се убеждавал, че всъщност обича само нея.Как да не го "обичаш и разцелуваш" такъв съвестен и обичлив мъж..... 

Според мен изневерите (в какъвто и аспект да ги погледнем) се случват заради две основни причини:

* Разминаване в представата за това "що е то изневяра?" между партньорите;... В тоя случай реално изневяра няма как да има, т.е. "няма измяна на вярата"(всеки си вярва и поддържа своята си представа за изневяра)... Огорченият партьор би трябвало да търси проблема у себе си, че не е усетил изначало това разминаване в представата за изневяра.

* Съвпадение в представата (по-горе) но съвсем съзнателна "измяна на вярата" от единия или и двамата партньори . Т.е., те нарушават дадено обещание - няма значение дали ще ги хванат, или изневярата ще остане тайна за другия до живот. ИЗНЕВЯРАТА е ФАКТ за този, който я прави.

Днес реалните изневери са масово явление, защото обществото масово абдикира от най-основната морална ценност, каквато е личното самоуважение (достойнство). Какво самоуважение има човек решил да наруши свое обещание? Ми това е като да плюеш на самия себе си...

Разбира се, в годините на съвместен живот двойките минават през всякакви трудности, но ако у някой от партньорите се зародят нови желания (към друг), би следвало да сподели това с половинката си и заедно да търсят решение, защото те са едно цяло... Търсиш ли решенията си сам, то ти не си половината от това цяло, човекът до теб не ти е другата половинка... Дори да стигнете до решение за  проби за секс навън, или даже раздяла  и пр - решението трябва да е взето от двамата, а не само от единия ...

***

Според мен бракът (целящ щастие с човек до теб до живот) е опция само за моногамни.

А, едни живяли 20, 30, 40 години и спали само с съпрузите си и не залитнали
са светци ...или ..друго нещо ...
Защото когато стана на 50, 60 и стана грозна и ме закопат със ковчега
и червеите ми изпият очите красивите и изядат нежната плът -
некой ще ми каже -евала , беше вярна и добра съпруга . След 40 дни няма и да ме помнят ,
а междувременно хората ще се влюбват, правят любов и ще летят от пеперудите в стомаха
Сега, докато те има на този свят и се появи този който ти създава тръпка
сега е време да бъдеш обичан и любен .
Ако го захвърлиш няма как да знаеш -печелиш ли нещо
което другите нямат или губиш ...

Всичко звучи логично и ...донякъде разумно.Обаче, описах какъв е моя изграден модел на поведение.Дори дете на 5 трудно, да не кажа невъзможно да промени модела си на поведение, резултат от характер, а как би се случило това при възрастен индивид?
Колкото и да си повтарям, че лягането с друга няма общо с мен и нашите отношения, или пък че е било моментна "загуба на разсъдък", или подобни, не мога да избягам от себе си и да повярвам отново.
Аз съм Везни.И точно честността, справедливостта, изтъквани като черти на тази зодия, при мен са май в пъти повече....Излъже ли ме веднъж някой, той завинаги губи доверието ми.Дори да ми каже "Добро утро!", аз първо гледам къде е Слънцето.
Дори и на 1000% да имам желание да запазя брака си, да обичам този мъж, въпреки че ме е предал/излъгал и да искам да остане в живота ми, няма да мога да спра с тормоза върху него...писах в какво се изразява той.
А кой би изтърпял в следващите 1-5-15 или повече години да живее като вечния престъпник?
Да се обяснява за всяка секунда закъснение?За всяко странно телефонно обаждане?За всеки женски глас по телефона?За всяка нова позната?За всяко излизане с приятел?
Мъжът ми работи с хора.Та, ако се стигне до подобни отношения, то той ще трябва да дава отчет за всяка клиентка-какво/защо/как/къде, до "десето коляно".
Дали би издържал?
не мисля.
А аз ве мога да имам милион съмнения, породени от неговата лъжа и да ги тая в себе си.това би означавало да се зачеркна като личност и да си докарам милион здравословни проблеми.
Ами, сори, ама колкото и да го обичам, себе си обичам ПОВЕЧЕ.
Говорили сме "милион" пъти по темата, по разни поводи/филми/случки с разни познати.....И след като той знае моето отношение към изневярата, да ми причини нещо подобно, без грам да се замисли до какво би довело, ами сори, ама значи, че 5 минутния кеф му е бил по-важен от мен, от семейството ни, от децата ни.
И след като той поставя на първо място собственото си удоволствие пред всичко останало, аз също съм в правото си да реагирам според моето разбиране за това.

SaRaNia, много романтично представяш нещата. В 99% от случаите около мен изневерилият се възползва от превъзмогването на егото на човека до себе си и го върти на пръста си както иска. Колкото повече усилия за запазване на семейството полага лъганият, толкова другият се чувства по-сигурен, че е на верен път и си продължава със същите действия...

Какво да кажа, и аз съм Везни и вече мисля по същия начин. Поради което хич не бих се занимавала да спасявам брак след изневяра. Животът е шарен, ако ми се занимава изобщо с мъже - те са доволно много по света. Така че време за губене и излишни нерви не бих си причинила

Аз съм на мнение, че изневярата даже понякога може да подейства благотворно на брака. Приятелка, която живееше с мъжа си от 15 години, имаше голямо желание да опита с друг. Представяше си някакви страстни изживявания, едва ли не да литне в облаците, а аз я предупредих: "Внимавай, защото нещата, които дълго чакаме и мечтаем, никога не се случват така, както си ги представяме, та да не останеш разочарована." Е, направи го и след това ми се обади и каза: "Права беше, през цялото време си мислех как ме предупреждаваше..."

А мъжът ѝ разбра ли?

Не се сърди, аз мога да ти кажа защо се получава така. Този, на когото са изневерили, често се опитва в началото да се държи умерено и спокойно, да не стават скандали. Надява се, че с времето на другия ще му дойде акъла и нещата ще се правят (супер тъпо, но нали надеждата крепи човека.)Изневеряващия пък се радва на всяко ведро и весело поведение на партньора си, защото си казва: "Ехееее, тя гледай как хубаво го приема моето изпълнение, може да пострада още месец и после ще си е спокойна и аз ще си правя занапред винаги каквото си искам пак"

Така е когато печалбата/загубата ЗАВИСИ от имането/нямането на ДРУГИТЕ.  Има си и по-кратко и по-точно определение: "Щастие базирано на завист."

Е, ако разсъждаваш така - че си роден да изпиташ всяка една тръпка и да не пропуснеш всяко едно любене - изневерявай! Но тогава защо се жениш изобщо? Наистина, доста е тежко да си верен, мислейки си как живота си отива и пропускаш разни възможности. Но ако живееш с мисълта, че си с точния човек, обичате се и си допадате и допълвате - тогава това да си верен не е никаква тежест и усилие, а напротив - нещо естествено. А и грешна тактика е да си мислиш, че някой ще ти каже "Браво!" както и да живееш. Смятам, че човек трябва да бъде такъв, какъвто вътрешния му глас и усещане му подсказват да бъде.

Добре де, ако не се чувстваш обичана и любена от съпруга си, защо не се разведеш и да търсиш нови тръпки, любови и пеперуди?
Защо е нужно да го правиш зад гърба му?Защо трябва да се отнасяш с него като с идиот?
О.к., приемам, че мъжът ти ти е омръзнал до степен да не го понасяш, всеки друг мъж ти изглежда като Принца на бял кон, който би ти доставил неземни удоволствия....Ами, поне бъди Човек и дай шанс и на мъжа си да търси своите "пеперуди".Не е нужно да падате на ниво лъжци/измамници....

Краси, когато има желание, всичко може да се промени. Стига да го искаш със сърцето си и да вярваш, че може да стане. Понякога става изведнъж, с гръм и трясък, по-често обаче за траен резултат е нужно постоянство и търпение. Хората  постоянно се развиваме и променяме по малко, и всеки с волята си може да насочи тази промяна в желана посока.
Не съм психолог, нито раздавам непоискани съвети, само споделям мнение, съвсем чистосърдечно- тази травма е като белег в душата ти, макар, че вероятно не го съзнаваш. Всички имаме такива, оставени от времето. Успеем ли да се справим с тях, става неочаквано по-леко. Опитай да се освободиш от този товар на миналото, който неизбежно оставя отпечатък в настоящето.

Да, знам, че е травма.И че това се отрази на всичките ми последващи връзки, че доста мъже го "отнесоха" заради един....Мога само да благодаря на Бог за търпението на съпруга ми в началото на нашата връзка.Той, с поведението си и отношението си към мен, успя да върне доверието ми в мъжете като цяло....
Разбирам разумността на написаното от теб.....И го осъзнавам.И психолог ми го е казвал...на теория звучи логично, правдиво и изпълнимо.
Но, моля се, никога да не ми се наложи да проверя на практика дали бих могла да го изпълня.      

***vasilena***, само че от тези 50-60 до времето, когато ще ни копат, да се надяваме, че ще има още годинки. И имам подозрения, че след тази възраст повече хора ще реват заради това, че са загубили семействата си, защото не са си държали гащите вдигнати, а не защото имат до себе си любим човек, деца и внуци.
А тръпката, никой не е казал да не си я изживее човек. Нали и с този, до когото сме, пак тя е била факт.
А и тръпки животът предлага под всевъзможни форми, нещо, което ми е било тръпка на 15, сега ми е скука, за всяко нещо си има време...