Отчаяно искам бебе а той все се оправдава

  • 13 526
  • 139
Здравейте на 22 съм а приятелят ми е на 33 год . Отчаяно искам бебе и мисля че на него му е време вече даже е закъснял.
Сега сме в България но живеемв Англия. Скоро ще заминаваме отново и ще гледаме да заживеем там. Опитвам всячески да му говоря, че това е най прекрасното нещо което може да ни се случи и че няма по голямо богатство от това!!
Всеки път ми казва ще му дойде времето и това ще стане нека да се пооправим финансово и така нататък.. Някой път като прекаля и започва да казва, че докато не е стъбилен финансово няма да има деца дори и да станел на 80.. Друг път казва ами каквото такова аз нямам време да чакам.... Всеки път различно.... За 3 години един път свърши в мен с тази цел и то не се получи за жалост... Не знам как да действам ... Много го искам. За мен той е човека и много пъти съм го казвала , плакала съм за това когато сме гледали деца по телевизията. Мисля че се изчерпах... Ако има някой с подобен проблем споделете нещо....
Виж целия пост
# 1
Ако сте само на един гол мерак за бебе и никакви финансови възможности да го гледате, съвсем нормално мъжът да се дърпа. Планирате преместване в чужбина, сигурно тепърва работа ще търсите, ти едва ли имаш стаж за майчинство, как си представяш да се издържате в чужда държава с един работещ родител?
Виж целия пост
# 2
Предполагам, че масово ще ти кажат да смениш мъжа.
Виж целия пост
# 3
И при нас го има това с финансовата част,но мисля,че за една година успях да му обясня колко много го искам и как това е следващата крачка в нашата връзка.Според мен му повлия и това,че доста наши близки вече имат деца и времето прекарано с тях го умили.Ако цял живот чакаме да сме финансово стабилни,за да имаме дете,никога няма да дойде този момент,защото реално парите никога не стигат.Опитай се да поговориш с него колко е важно това за теб и,че си избрала именно него за баща на твоите деца.Всъщност явно при мъжете става малко по-трудно.Трябват разговори.Според мен причината е същата и просто трябва малко време.Трябва да си търпелива към него,но все пак и търпението си има граници.За щастие ние постигнахме консенсус,но изискваше доста разговори и търпение от моя страна.
Виж целия пост
# 4
Прав е човекът. Децата трябва да се гледат освен с много любов и с материални средства. Спри да му надуваш главата и се вземи в ръце.  За къде си се разбързала на 22! Намерете си работа, жилище, съберете малко пари, пък тогава бебето, защото бебето може и да дойде, но като няма с какво да го гледате,  любовта може бързо-бързо да си замине, а с бебе на ръце не се започва работа ей така!
Виж целия пост
# 5
Опитвам всячески да му говоря, че това е най прекрасното нещо което може да ни се случи и че няма по голямо богатство от това!!
Това е ужасно досадно, ще ме извиняваш.
Сега ще се местите и в друга държава, изобщо какви бебета са ти в главата?
Виж целия пост
# 6
После да няма тема ,,Мъжът ми ни изостави,, .
Виж целия пост
# 7
Ле-ле, авторката мен успя да уплаши, представям си на мъжа ѝ какво му е. Simple Smile

Моят съвет е за момента да си избие бебешките копнежи от главата и да залегне над правописа, докато възлюбеният стане "стъбилен финансово". Peace
Виж целия пост
# 8
Искам да те питам нещо: разговаряла ли си с майка си по тази тема и ако да, тя какво мисли?
Виж целия пост
# 9
Предполагам, че масово ще ти кажат да смениш мъжа.
Аз бих казала да си смени главата.
На 22 години и такова патологично желание за бебе?
А нещо образование, работа? Мисли да не работи до края на живота си или ще е нещо като чистачка? Тя самата е дете, че е преревала за дете. Прав е мъжът й.
Виж целия пост
# 10
Прав си е мъжът. И за него наистина има време, не е като при жените към 30тте часовникът да се зедейства.
Не го мисли на него дали му е време, то на мъжете все им е време.
Ти обаче на 22...по-нормално би било да имаш стремежи свързани с образование и работа. Не, че нещо, но една жена, дори и да има стабилен мъж до себе си, е добре да може да се справя и сама, особено с финансите.
Така че си стъпете на краката, развий се поне от малко малко и тогава мисли за бебета.
Друг въпрос е, че преместване в чужбина изобщо не е най-подходящият период за забременяване.
Виж целия пост
# 11
Леле. На 22 щях да изпадна в потрес, ако видя 2 черти.
Виж целия пост
# 12
Този човек, щом на 33 не е готов да издържа бебе, няма да е готов нито на 43, нито на 53. Не и с тебе.

А относно твоята възраст - наистина е добре самата ти да се установиш в този свят. Не да залагаш само на една карта - партньора ти. Тогава ще си пълноценна и за бебето си. Аз винаги съм искала бебе, но ... изчаках да съм готова преди да го родя, за да мога да го отгледам прилично. Не само финансово, дори и емоционално трябва да се подготвиш да отглеждаш човек, а то си иска и малко опит, самочувствие и стабилност.
Виж целия пост
# 13
Ако възрастта ти беше друга и не ви предстоеше заминаване в Англия, където тепърва трябва да се установите, щях да кажа че господина може би не иска дете. Или просто не го иска от теб.

Обаче фактите, които изнасяш, ми дават една малко по-друга картинка.
Според мен лично, още ти е рано за дете.
Устройте се в Англия /или където там решите/, поработи и тогава виж ще можеш ли да си позволиш дете.
Вярно е, че човек не може да чака всичко да му е наред, за да се реши на такава крачка.
Обаче поне елементарни неща да можете да осигурите, а не да разчитате на помощ от родители, социални и т.н.

Казваш, че от три години имате връзка. От колко време живеете заедно?

Ако има нещо друго във връзката ви, което те притеснява, не си мисли че с детето ще го задържиш.
Може би временно.
А може и да избяга по-бързо.

Три години връзка не са малко. Но едно е да имаш толкова годишна връзка на 30+... И съвсем друго е на 22... Имаш време, не бързай.
Виж целия пост
# 14
Рано ти е още за деца! Според мен се опитваш да задържиш мъжа до теб, но това е най-глупавият възможен начин. Не мисли дали на него му е време, а погледни при теб как стоят нещата-образование, професия и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия