Здравейте аз съм на 23 и съм тотално объркан.Имам поне аз така си мисля приятелка която е на 24 с две деца първата ни връзка вървеше добре до момента в които трябваше да започна работа и да нямам толкова много време за нея.След което просто явно не и допадаше това и се разделихме на коледа изживявах го много тежко във всяка една жена виждах нея просто бях съсипан.След което след 4 месеца тя отново ме потърси с мисълта да бъдем отново заедно и аз веднага щастлив на 7 небе се втурнах искаше ми пари за децата че едното е било болно и аз веднага пращах макар и да се лишавах но така го чуствах чуствах че съм техен баща макар и да не са от мен винаги съм готов да и помогна.Докато не дойде именния ден на работа бях доста затрупан и просто изклучих и не бях и го честитил и тя явно го прие като неуважение опитах се да и обясня но тя не искаше да ме чуе след което търсих начин да и се извиня но в крайна сметка се оправихме но не е същата не ми обръща внимание не иска да прави нищо с мен което ме навежда на мисълта че явно нещата са били до тук но не знам как ще го преживея отново даже не знам дали ще мога просто с нищо не показва че съм някои за нея не знам какво да правя от вътре се разкъсвам се просто.Не знам моя подход ли е грешен или просто всичко се е изчерпало даже не знам дали някога ще намеря някоя която наистина да иска моето внимание да иска да се грижа за нея а най ми е тежко за децата понеже ги обикнах адски много.Ако може да ме посъветвате какво да направя но по всичко личи че няма нищо да се получи.
Извинявам се ако не е за този раздел темата.
Виж целия пост
Извинявам се ако не е за този раздел темата.
