Нова седмица пристига, усмивки на лицата детски нека има! 5.06 - 11.06.06

Здрасти Габи ,
много се радвам, че Бобо вече е добре.Ох, много ще ви е трудна раздялата, не знам какъв съвет да ти дам за оставането цял ден или до обяд   .За кърпите и чая мога да ти кажа как бих реагирала аз - бих му ги оставила.Това за назрелия момент с отказването от чая на мен не ми е ясно...Например Лорка още яде по два пъти на нощ и всички ме хокат, че било време да спре.Е, аз "щот съм патка три нощи си измъчих детенцето, не й давах млечице, а чай.На четвъртата нощ тя се разплака, аз й дадох да си хапне и милата заспинка сладко-сладко, а аз реших повече да не слушам на кое му било времето, а да си слушам какво иска бебчето ми.Ако Боби си иска чайче, какво толкова, нека си пийне...
Това е моят начин за строго възпитание-каквото реши малката, аз й го давам  /но я гледам строго/ !
Геле, на мен ми трябваха около шест месеца за адаптация при смяна на местоживеенето от София в Кюстендил.Сега съм много щастлива, имам си нови приятелки на които да звънна и свиквайки със спокойствието на града започнах да оценявам красотата, чистотата и всички предимства на живота в провинцията.В началото обаче ми беше много трудно, липсваха ми приятели и познати, динамиката на живота в Столицата, това което бях изградила като контакти и авторитет в работата ми, липсваше ми шума и свободата, която се носи във въздуха на този голям град...
Сега съм много щастлива и свикнах с ритъма и тишината, с шума на рекичката минаваща близо до блока ни, с това да се вслушвам в песните на птичките, с тихите и поддържани площадки, слънчевите разходки, без да се чудя откъде ще изкочи кола, с това, че в блоковете има приспособления за качване и сваляне на количка, с това, че винаги се намира детенце или младеж да ми отвори вратата на асансьора...Аз свикнах, желая същото и на вас, предимства има, има и недостатъци, важното е дечицата да са щастливи, а ние ще се приспособим, заслужава си да опитаме, нали всичко което правим е за тях-нашите малки съкровища !
Силве, целувки на Марти  , ще ви видя аз вас някой ден, знам си...
Наде, стискам палци за изпита.Много целувки  .
Ние ще сме на моренце от 15-ти до 22-ри юли в Лозенец, има ли някой по това време около това място?

Съни, как е малкия? Как се адаптира при вашите? ДА знаеш, че си те мисля - ти си ми ример за невероятна борбена жена... това в което се надявах навремето /като мислех че ще съм сама/ да се превърна. Хем съм благодарна, че не стана така, хем съм преизпълнена с възхищение от теб... и някаква не точно завист, но силно желание да приличам поне малко по дух на теб....
А аз се опитвам да завърша една информатика в Сф университет - опити от почти 10г... дано не пея "пак ще се срещнем след 10г..." на кандидатстудентските си изпити, че вече ще се бесна някъде!

Силве, как е МАрти? Нищо не пишеш - добре ли сте, ти как си, защо сама на море.... за някоя авантюра ли

Сети, миличка и аз мисля за същия период и честна дума - за същия град. Ще бъда с нашите! ДАно стане наистина така и се засечем там - мисля, че не бих могла да бъда по-щаслива!

Момичета, една съкровищница-форумка е пуснала този линк в юнската отчетна темичка
http://sierraclub.hit.bg/super.htm
На мен ми подейства, много сладурско, ако сте тъжни...
 
Лека вечер на всички, прекрасни сте!

Сети,много точно си описала нещата,сигурна съм,че скоро ще свикна.Проблемът при мен е,че не зная докога ще сме тук-може да е за една година,а може да е и за много повече.И аз просто не мога да се отпусна,за да се почевствам у дома,защото не се знае къде ще е другото " у дома".Но пък като им видя личицата на малките докато спокойно си се разхождаме по центъра,като им чуя бурния смях по чистите и поддържани площадки в Градската градина..ами сърцето ми се стопля.Аз ще преживея всичко,само те да са доволни.
Габи,и аз си мисля,че тръгването на градина не е най-подходящия момент да се отказвате от някои навици,има време да откажете чайчето с биберон.

Марти е добре , вече се радва на вакнцията Другата седмица ще правим контролна снимка и кръвна картина. Все още го пазя доста, не му давам да се събира с много деца и да тича много.  Купих му вече една от книгите за четене през ваканцията
Ох, Наде каква ти авантюра, но....не се знае Отиваме на нещо като лагер, пък ще видим

Хубава идея даде Сети да споделим кой кога и къде ще бъде на море, за да имаме шанса да срещнем приятелче на стотици километра от дома..Лично мен тази възможност много, ама много ми харесва, затова ще следя темата с интерес.
Значи ние ще сме в Приморско от 15 до 25 юли..Всичко в радиус от 50 километра в случая значи "наоколо", така че очаквам да се видим със Лорка и Дани там някъде на плажа, въоръжени с кофи и лопати.
Ще бъде много хубаво, ако тази своеобразна морска статистика се оформи в отделна тема, за да можем да се подсещаме за датите и местата, на които ще бъдем.

Наде, може да са минали 10 години в борба с тези изпити, ама ти се възхищавам на ентусиазма, че не спираш да се бориш. Лично аз нямам сили да уча повече, а и имам усещането, че мозъчето ми вече не работи на същите обороти, та едва ли ще се вместя по някакъв начин в интелектуалната ситуация да бъдеш студент. Но пък завиждам на майките, които едновременно учат и гледат бебоци..

Хей SETONY наистина е много готино! 
 Успешна седмица и от нас!   

И хоп  готовоооо   
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105845.msg1884283#msg1884283
Хайде компания, вие сте на ход...

Приятно изкарване на всички тръгнали на море,аз тази година ще пропусна както и миналите три
Setony това което си ни пуснала е страхотно и има ефект.Ще си го пускам всяка сутрин.сега вече знам че съм супер
то май и преди си го знаех ама кой да ме подсети
На всички пожелавам спокойна седмица.

Eх, момичета... Хубава тема сте подхванали! Вече много съм се настървила да ходя на море, ама кой знае какво ще излезе! Миналата година оперираха Йоанчо и пропуснахме. Тази година до края на юли ще продължи рехабилитацията в детската градина и не бих искала Йоан да отсъства, защото си беше жест от тяхна страна да продължат да работят и през лятото, макар и не на пълни обороти. Август пък има вероятност да се местим от сегашното си обиталище и не знам как ще се наредят нещата. Никакви планове не работят при нас, така че чакаме да видим какво ще излезе от цялата работа. Най-много да отидем на почивка септември!
Габи, не знам какво да те посъветвам. Ще ти кажа как беше при нас. До скоро Йоан беше в яслата и там си го взимах на обяд, т.е. беше свикнал да си спи у дома и като се нахранеха в яслата, висваше пред вратата да ме чака. Чудех се какво да правя с градината, защото ме беше страх как ще свикне с целодневния режим. Учителките ми предложиха да се опитам да го оставям от самото начало по цял ден, а ако той плаче много, да ми се обадят да отида да го взема. Ами, плакал беше, но аз и тогава ви писах, че едната учителка беше му дала някакво зайче, беше седнала до него и го галила по главичката и така беше заспал. На следващия ден му е било по-лесно и от третия ден вече въобще не плачеше. Мисля си, че ако ходиш на обяд няколко дни, ще свикне така и после може да му е и по-трудно. Може и да не съм права, де. А за кърпичките - щом учителките нямат нищо против - пращай го с тях! И с шишетата, и с всичко. Сигурно ще му е по-леко като си има нещо познато. Йоан само палецът си носеше с него, ама неотлъчно!!! (вече се отказа и от него, де ) Ех, големи паники сме ние! Ще видиш колко ще му хареса  на Бобо при децата! Моето диване сутрин даже не се обръща да ме види, ами търчи навътре като бяс!  Стискаме палци!

здравейте:)
аз отдавна не съм писала, но ви чета редовно...имахме тук здравословни проблеми разни, но да се надяваме, че са минали вече...
Габи, отделянето от мама и тръгването на градина е голям стрес за всяко дете. аз лично, мисля, че този момент не е подходящ за други промени...особено, ако могат да се избегнат. прати Бобчо с любимите му неща, а той сам ще ги откаже, когато е готов. те в градината гледат едно от друго - Ния е абсутд да си заспи сама в леглото вкъщи, но в яслата казват, че си лягала сама и заспивала без проблем и без играчни. Ния тръгна направо цял ден. аз малко се притеснявах, но и една колежка сподели, че така са процедирали, защото децата свиквали да ги вземат на обед и после следвал още един период на адаптация. ние имахме уговорка, че ще съм на разположение и ще ми се обадят, ако детето е стресирано, разстроено и т.н. слава богу, не се наложи.
явно тази седмица ще ни върви по вода, но все пак ви пожелавам много слънце в душите
Надеееееееееее, стискаме палци за изпита  

  Хайде, аз също да се разпиша набързо, че с тази работа хич не ми остава време, а вкъщи нямам интернет тези дни...

  Сети, за морето се разписах, май ще сме близо с вас, а и по едно и също време. Може пък най - сетне да се видим с теб 

  Наде, стискам палци за изпита, аз също имам едни недовършени  направо ме е срам да говоря.

  Габи, аз също съм "за" да оставиш любимите вещи на Бобо и в градината. Ние също си имаме атрибути за заспиване и не бих си представила малката да остане без тях, още повече на непознато за нея място.

  Йепе, морето през септември е невероятно красиво, а и сезонът вече е свършил, няма тарапана от хора, цените са паднали... любимо ми е това време на морския бряг. Дано отидете 

  Вал, нали знаеш приказката "Домът е там, където е сърцето". Без значение в София или Плевен - ако си с любимите си хора и се чувстваш добре - всичко е наред. Нацелувай принцесите от нас!

Един бърз привет и от мен
сети, това с линка и на мен ми хареса 
поздрави на всички и много прегръдки

Я, Надето ми била колежка - аз съм завършила Информатика в Софийския, ама през 2000 ната година Ако трябва нещо някоя програмка да се напише - свиркай... Ама математиката съм я позабравила, то кога беше на младите години... И мерси за комплиментите, но не мисля че ги заслужавам
За летуването - Гинко е на морето вече - късметлия. Баба ще го води на плаж. И аз искам... Ето ви и малко снимки от нас и морето, нали вече се записахме.