Колко деца искате?

  • 22 210
  • 307
# 75
Искам 3. По възможност първите да са близначки. После едно момченце. Grinning
Така съм си ги поръчала,да видим така ли ще дойдат. Grinning

И аз бях така,точно това ми беше мечта-2 близначки,кукли и след това едно момченце,да не страда много таткото с толкова жени.
Към днешна дата си мечтая за поне едно,защото не се получава вече 2 години и нещо Sad
Пожелавам ти ги така както си ги поръчала първия път! Ще стане! Hug
Виж целия пост
# 76
Е, аз не мога да се похваля с толкова положителни преживявания около раждането, но няма да разказвам за да не развалям хубавата тема. Хем беше бързо за има - няма 3 часа и с епидурална. Но както казах мен не е страх от раждането като преживяване и от болката, а от други неща, които са непредвидими. И все тук четях как след час - два всички били на крак след нормално раждане, а аз 14 дни не можех да сядам, да се движа нормално, да ходя до тоалетна и да спя...спирам за да не развалям, както казах темата, но раждането при всички не е едно и също...
Ако и аз се чувствах така сигурно нямаше да се колебая за второ дете, но...

и моето раждане беше бързо, но не можах да избутам бебето и се наложи да го вадят с вакуум. Още преживявам и се страхувам от евентуални последствия. Това при абсолютно идеална бременност, малко бебе,  хубави контракции (според акушерките ) по време на раждане. Ама, на, не издържах на болката, поисках упойка и след това заспах, явно са ми сложили прекалено много. Всъщност, не познавам друга жена, проспала раждането си.  Като ме събудиха на пълно разкритие не знаех къде се намирам, нямах никакъв усет за това как напъвам, и изобщо нищо не усещах от кръста надолу. Молих за какви ли не шансове, напъвах доколкото усещах, но нищо, скачаха ми върху корема, изобщо … и накрая вакуум. От потрес и суеверие на никого не смеех да пиша, че съм родила, не исках да говоря с не много близки хора и така. От притеснение за бебето не можах изобщо да се радвам първите седмица и кусур.

Ако, не дай си Боже, се получи увреждане на детето при такова раждане, после какво правим? Какви чудесии четох, само аз си знам. Включително и във форума.
Иначе, за себе си не се притеснявам толкова, защото вярвам в природната си сила, честно казано. Но за съжаление, не нося на болка и саботирах процеса, заради упойката.
За сравнение, много близка приятелка роди секцио след ужасно рискова бременност, то не беше плацента превия, не беше обърнато бебе, лежане за задържане, кървене,  какво ли не. Та супер лесно раждане, час след това ми писа, в съзнание. Никакви проблеми с бебчето.
Виж целия пост
# 77
Исках да имам 2, а имам 3. И трите са много желани и планирани. С времето нагласите и желанията се променят.

А пък аз исках да имам 3, но имам 1. Много желано и планирано. Искам второ, мъжът ми не ще. С времето нагласите и желанията се променят.

Не само нашите понякога. А и на партньора ни. Защото преди сватбата се бяхме договорили за 2 или повече.
Виж целия пост
# 78
Исках да имам 2, а имам 3. И трите са много желани и планирани. С времето нагласите и желанията се променят.
А пък аз исках да имам 3, но имам 1. Много желано и планирано. Искам второ, мъжът ми не ще. С времето нагласите и желанията се променят.

Не само нашите понякога. А и на партньора ни. Защото преди сватбата се бяхме договорили за 2 или повече.

Интересно как времето променя нагласите наистина. И моят мъж не беше много ентусиазиран за второ дете( то и първото просто си се случи за мое щастие), но той разбира че двете момченца ще са от един отбор(неговия:-), та сега е доволен. Не вярвам някой да е съжалил че има още едно дете. За мое щастие първата ( а засега и втората) ми бременност са ми разходка в парка - нито гадене, нито някакви други усложнения освен накрая секциото заради голямото бебе. Знам че за много жени бррменността е най-тежката част и дори решаващ фактор за брой на децата, но при мен е обратното:  при такива лесни бременности спокойно бих родила още 2, ако зависеше от мен. Много искам и дъщеричка. Най-трудното ми се струва намирането на лично време при повече деца, а и те искат индивидуално внимание, както и да убедиш мъжа си за още едно... но съм сигурна че си струва.
Виж целия пост
# 79
тралалала не знам каква еуфория, мила...не искам в този форум да давам детайли да плаша бременните, но при мен беше ужасяващо и отправях молитви на глас.

Съжалявам, че така се е случило при теб.Disappointed Relieved  

Някой писа "еуфория" при ражданета. Това не го вярвам, то е клише. След, като родиш съм съгласна и то не веднага.

За теб може да е клише, може да не вярваш, но е лично изживяно, а и отделянето на хормона точно това създава като усещане. Друг въпрос е вече има ли жени, при които това не се случва и защо. При мен и след раждането, и то веднага, състоянието си беше именно такова.
По-късно вече мога да кажа, че грижите ме налегнаха и изобщо не ми беше лесно с детето, нито като бебе в много отношения и по ред причини, нито като поотрасна. Само дето заспиваше сравнително рано вечер и бързо свикна да спи спокойно цяла нощ (до един момент). През деня само аз си знам какво ми е минало през главата и как съм го издържала. Ако не беше толкова труден нравът й, както и други фактори, които натежават, досега да съм се решила на второ. 
Виж целия пост
# 80
Наистина има хора, които хем казват, че искат повече деца, хем не правят повече от едно. Дали е несигурност в отношенията с партньора, дали не смеят точно сега и все така продължават да не смеят, те си знаят, а може някои и да не знаят. Wink
А пък моят мъж съвсем сериозно твърди, че ако няма деца, и жена не му трябва - само да си се пречкат вкъщи.
Ние искахме три и вече имаме три, за съжаление едното е с голямо изоставане в развитието, а най-малкото е бебе. Таткото отсега разправя, че започне ли бебето да сочи с пръст (което обикновено става около едногодишна възраст и е един от белезите за нормално речево и умствено развитие), стартираме правене на четвърто. Аз пък го уговарям за четвъртото да излезе той в отпуск по татинство, но не иска. Бременност се търпи, но стоене вкъщи цяла година с бебе и за капак треперене дали наистина е наред бебето и как ще се развива ми идват в повече на мен.
Никак не е честно, че някои без да искат, получават близнаци, а на мен при подчертано желание нито един път не ми се получиха. Close
Виж целия пост
# 81
Наистина има хора, които хем казват, че искат повече деца, хем не правят повече от едно. Дали е несигурност в отношенията с партньора, дали не смеят точно сега и все така продължават да не смеят, те си знаят, а може някои и да не знаят. Wink
А пък моят мъж съвсем сериозно твърди, че ако няма деца, и жена не му трябва - само да си се пречкат вкъщи.
Ние искахме три и вече имаме три, за съжаление едното е с голямо изоставане в развитието, а най-малкото е бебе. Таткото отсега разправя, че започне ли бебето да сочи с пръст (което обикновено става около едногодишна възраст и е един от белезите за нормално речево и умствено развитие), стартираме правене на четвърто. Аз пък го уговарям за четвъртото да излезе той в отпуск по татинство, но не иска. Бременност се търпи, но стоене вкъщи цяла година с бебе и за капак треперене дали наистина е наред бебето и как ще се развива ми идват в повече на мен.
Никак не е честно, че някои без да искат, получават близнаци, а на мен при подчертано желание нито един път не ми се получиха. Close
Ние с каката имаме проблем с речевото развитие... доста забави говора, а вече трябва да тръгне на предучилищна. Исках три, но ще си останат две. Нямам сили за трето дете, дори и при нормално развиващо се второ дете... физически и психически съм изтормозена . А имаме и голям апартамент и финансова възможност да отгледаме много добре три деца, но не искам да е за сметка на моето Здраве
Виж целия пост
# 82
Абе, аз съм си претеглила желанията, страховете и факторите за изтормозване и дори сега надделяват тези, които ме карат да искам повече деца. Но за наистина голямо съжаление не мога да си поръчам нито близнаци за спестяване на време в майчинство, нито здрави и живеещи в същия град баби, за които завиждам на хората. Майка ми помагаше, но се разболя, свекървата е далеч. Дядовците не са живи (мен дядо ми ме гледаше, докато беше жив, но живеехме с него), има само един прадядо на 85, който също е далеч. Добре поне, че имаме средства за наемане на бавачка при нужда. Изобщо не се шегувах по-горе, като написах, че това е за мен финансовият фактор - да има кой да те отменя редовно, ако нямаш баби. Другото, за старта в живота, за който трябвали пари - моля никой да не се обижда  Embarassed - ми е по-скоро смешно.
Виж целия пост
# 83
Добре поне, че имаме средства за наемане на бавачка при нужда. Изобщо не се шегувах по-горе, като написах, че това е за мен финансовият фактор - да има кой да те отменя редовно, ако нямаш баби. Другото, за старта в живота, за който трябвали пари - моля никой да не се обижда  Embarassed - ми е по-скоро смешно.
Бавачки се намират , но наистина друго си е като имаш някого от семейството на когото можеш да имаш доверие. И аз имам само една сестра, която е на хиляди километри от нас. Но пък си мисля че бавачките са нещо временно и не трябва да са определящ фактор. Мисля че повечето деца биха искали братче или сестриче.
Виж целия пост
# 84
Чета темата и се чудя, нормално ли е точно майките с голяма помощ и майките с финансово обезпечение, да твърдят, че помощта не е от значение и че парите за начален старт в живота също, доста нелепи изказвания, без да обидя никой. Защо не оценявате това, което имате и защо не му отдавате нужното значение, питайте хората, които ги нямат дали мислят така.
Виж целия пост
# 85
Наистина има хора, които хем казват, че искат повече деца, хем не правят повече от едно. Дали е несигурност в отношенията с партньора, дали не смеят точно сега и все така продължават да не смеят, те си знаят, а може някои и да не знаят. Wink
А пък моят мъж съвсем сериозно твърди, че ако няма деца, и жена не му трябва - само да си се пречкат вкъщи.
Ние искахме три и вече имаме три, за съжаление едното е с голямо изоставане в развитието, а най-малкото е бебе. Таткото отсега разправя, че започне ли бебето да сочи с пръст (което обикновено става около едногодишна възраст и е един от белезите за нормално речево и умствено развитие), стартираме правене на четвърто. Аз пък го уговарям за четвъртото да излезе той в отпуск по татинство, но не иска. Бременност се търпи, но стоене вкъщи цяла година с бебе и за капак треперене дали наистина е наред бебето и как ще се развива ми идват в повече на мен.
Никак не е честно, че някои без да искат, получават близнаци, а на мен при подчертано желание нито един път не ми се получиха. Close

И аз чета за соченето с пръст. и аз имам страхове. трябва ли да го учим бебето да сочи и ние да сочим или е нещо естествено, което здраво дете би усвоило?

За оставане една година вкъщи наистина е много, когато децата станат повече, но при мен мъжът ми остана вкъщи и пак ми е малко криво, че изпускам детството на сина си. А и мъжете наистина честно казано им куцат някои инстинкти. например , мъжът ми е супер старателен и грижовен, но се оказа, че 8 месеца не е тествал температурата на млякото, което е приготвял. бил го изчислявал приблизително. и много други неща са така. но бебето го обожава и са голяма двойка.

Бавачките са добре дошли, както и детски градини и ясли и тн. Аз съм за работещите родители, особено при повече деца. Също смятам, че парите са фактор за старта, продължението и края на живота. Изобщо фактор са си, трябват си и с тях е хубаво.
Но от друга страна не смятам, че ако нямаш стоке и не водиш детето си на киндеру и прочее дивотии, ако не е затрупано с играчки и гивезлък и няма рокля за 100000 за абитуриентския бал и ягуар за първия ден в уни, ще стане нещо страшно. Най много да стане амбициозен и свестен човек. За мен най най-важното за детето е здраве и достъп до образование, ценностна система, обич от родителите, борбеност и вярата в Бог.
А и е казано: "роди ме мамо с късмет" 
Виж целия пост
# 86
Не, няма нужда да го учиш специално, жестовете се смятат за нещо естествено за здраво дете. Разбира се, хубаво е да му посочваш разни неща.

Леле, температурата на млякото! Аз млякото го приготвям с вода направо от чешмата. Не преварявам, нали е истински ужас това? Колкото до температурата, вярно, че обикновено не е за непосредствено поене (вкъщи човекът се кърми), а за излизане, когато така или иначе ще изстине, дори да е затоплена или преварена. Но и с вода за пиене веднага от улична чешма съм приготвяла.

Парите са много за предпочитане и за старта, и за продължението на живота, но живот спокойно може да се стартира без влагане на огромни суми не само за ягуар, ами дори и за уроци по английски и тенис, та да речеш, че без въпросните суми ще произведеш на света един нещастник с неравен старт, дето цял живот ще се мъчи и няма да навакса.
Виж целия пост
# 87
Другото, за старта в живота, за който трябвали пари - моля никой да не се обижда  Embarassed - ми е по-скоро смешно.

В смисъл? Кое му е смешното? Изобщо не става дума за екстри като колички и други неща, посочени тук. Инвестицията в развитието на детето и осъзнаването на тази отговорност по никакъв начин не се изразява само в материални средства. При подобни реакции веднага си проличава разликата и отношението към тези неща.
Виж целия пост
# 88
Не съм си и помисляла за колички, както би трябвало да се сетиш (ама не се). Чела съм достатъчно теми в бгмама, за да ми е ясно горе-долу какво се има предвид обикновено.
Ние, бездуховните и безотговорните, сме така, какво да се прави.
Виж целия пост
# 89
Не съм си и помисляла за колички, както би трябвало да се сетиш (ама не се). Чела съм достатъчно теми в бгмама, за да ми е ясно горе-долу какво се има предвид обикновено.
Ние, бездуховните и безотговорните, сме така, какво да се прави.

Количките бяха споменати по-горе. Безпредметен е разговорът с личност като Вашата, мдам. Като няма какво да се каже, обикновено човек тръгва да се заяжда и да се изживява на непукист. Какво общо имат темите в бгмама, нямам си и най-малка представа, но какво да се прави...   
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия