Колко деца искате?

Happy_mommy, няма никакъв проблем, нямам нищо против дискусия, просто преди да говорим за абстрактни възприятия (пречи/не пречи) е добре да се изясни ценностна система, защото според нея зависи дали пречи или помага държавата. Това, което за един е помагане, за друг може да е пречене.

Реагирам така, защото няма въпроси и интерес към чуждата аргументация, което да доведе до дискусия, няма споделяне на личен опит или зачитане на чуждия такъв, няма навлизане в детайли, а вместо това лични нападки като на госпожата, която ме поправи за скандинавските държави без да каже абсолютно нищо за какъв ѝ е проблемът точно с тях. Безмислено е това и е точно заяждане с нечие мнение.

Аз лично се ориентирам по различни международни оценки на качеството на живот (в скандинавските е МНОГО по-високо отколкото у нас), ориентирам се по нивата на детска смъртност (у нас са по-високи отколкото във всички други ЕС държави) и подобна обективна информация. Плюс субективна - личен опит с качеството на здравните услуги у нас, от което определено не съм доволен. Но нямам база за сравнение с чужбина все още, единствено статистики Нямам нищо против някой да сподели и личен опит, ще ми бъде интересно. От там насетне в субективни философии - дали трябва да има отношение държавата или не трябва - не ми се навлиза. Ако няма да има никакво отношение държавата за толкова базови неща като децата, моля да не ми прибира 1/5 от заплата всеки месец. И не ми се слушат обяснения колко хубав бил ниският плосък данък, защото този плосък данък е изгоден на най-богатите и евентуално на горна средна класа, но и за тях, когато не получаваш нищо срещу тези пари, е доста трудно да си ОК с плащането им. Социалният данък е прогресивен, не плосък, дискусията кой е по-добър за икономическия растеж на страна като България е много дълга, но със сигурност никой не твърди, че плоският данък бил социален и добър за хората, за да си раждат много деца както някой по-горе мисля, че беше писал Това е просто смешно.

Bg tatko всички тези неща не са по темата не виждам защо трябва да се коментират тук. За скандинавските държави кажи конкретно какво те интересува в друга тема  предназначена за това и ще ти отговоря.

Тази тема е затова КОЛКО деца искате, не защо ги искате и колко може да си позволите и какво прави държавата за вас и тези деца.

На мен ми е пределно ясно, че не искаш повече от две деца защото държавата не ти помага и не си доволен от нея. Ок никой не оспорва избора ти.

 

Две в едно - благодаря за предложението, за момента нищо не ме интересува, защото не планирам да емигрирам в посока скандинавските държави - не ни харесва климата, студеното време, липсата на слънце. Харесваме Испания, Португалия, северна Италия като първите две са в доста затруднено икономическо положение и ако тръгнем да ходим някъде, то ще е в северна Италия по-скоро Там определено бих се пробвал с 3 деца и имам колеги италианци, доста интелигентни хора, които имат 4 и повече А за държавата - не просто не ми "помага", а ми пречи в много отношения. Също така не си изпълнява задълженията, което е малко различно от "помагане" каквото на мен по принцип не ми се полага, защото не съм нуждаещ се. Вижте първите ми две мнения по темата, никъде не съм говорил за "помагане". Всичко това става, защото ресурсите, които са налични, се използват с приоритет за неправомерното забогатяване на една миниатюрна частичка от населението. Ако не Ви е ясно това - значи пропагандата си се свършила чудесно работата включително и при хора, които са избягали от тук, но това очевидно не им пречи да имат мнение.

Що се отнася до темата - мисля, че все още боравя достатъчно добре с родния си език и мога да разбера за какво е темата и за какво не е.

Ами то от поста на бг татко се разбра, че не само държавата е пречка, но и липста на будала, която желае да се откаже от кариера и социален живот. Не че е нещо лошо, ако някоя жена предпочита да има кариера и повече свободно време вместо еди колко си години от живота да прекара бременна и с малки деца, просто е очевидно, че проблемът не е само корупцията и детските градини.

Anastasiya_S, ако една жена иска да има деца и едновременно с това да продължи личното си и професионално развитие, като същевременно дава най-доброто на детето си, тогава ясли и детски градини са много пряко свързани и както и (не)възможността детето да бъде прието или пък липсата на нормални условия дори да бъде прието - тези неща ограничават избора на жената.

Ако една жена иска да се отдаде изцяло на децата си и не желае да работи или да прави неща, които не може да прави едновременно с гледането на деца, тогава не са релевантни детските градини. Но пак са релевантни други фактори като липсата на добра образователна система примерно, което трябва да се компенсира с допълнителна работа вкъщи, частни учители и т.н. Релевантни са дори условия и удобства за майки с деца (вкл. с колички), обезопасени площадки, където да си играят децата, възможност за преминаване на колички през подлези (наличие на рампи, работещи и чисти асансьори) и т.н. и т.н. 

Под профила Ви пише "Италия" - има ли някакво позитивно/негативно отношение на средата там към отглеждането на децата Ви или човек и в пустинята да се намира, все тая? Има ли неща около Вас, които Ви пречат в ежедневието, свързано с децата и такива, за които сте благодарна, че са добре уредени?

Съгласна съм, че средата и условията са важни, както и че държавата има начини чрез които да стимулира раждаемостта или обратното, но според мен когато човек си нареди приоритетите начин се намира въпреки всичко. Не говоря разбира се да си народиш 10 деца, които да отглеждаш в глад, студ и мизерия. Ти сам спомена за жената, която не иска да се откаже от кариера и социален живот, затова казах че явно причината не е само държавата. Иначе ако чакаш идеалните условия, които описваш скоро няма да стане и според мен не са много държавите по света, в които са налични.

Относно въпроса за Италия: Италия заедно с България са двете държави с най-висок отрицателен прираст в Европа и често излизат статии по този въпрос. Тук също се говори, че условията НЕ стимулират хората към раждаемост, но социолози казват, че не това е единствената причина (което е и моето мнение по лични наблюдения). Тук детски няма, а майчинството е 8 месеца. Тоест ако решиш да си почиваш през последните месеци на бременността, ще ти се наложи да зарежеш няколко месечното си бебе на някой друг. Относно детските градини - чувала съм, че и тук невинаги лесно се намират места (моята дъщеря не ходи и затова имформацията ми не е от личен опит). Освен това децата боледуват постоянно и общо взето колкото дни ходят на ДГ, толкова дни се налага да се лекуват вкъщи. Братовчедче на дъщеря ми ходи на частна ДГ още от 7-8 месечен. Там са уж няколко дечица само и пак постоянно е болен, няколко пъти и в болница го приемаха, така че и при налична ДГ не е толкова безпроблемно. Общо взето много хора разчитат на баби, лели и детегледачки. Колкото до училищата, образователната система уж е на ниво (дъщеря ми е малка още) и държавните училища са по-добри от частните. А пък за количките - хич не са добри условията. Тук ако нямаш кола по-добре се откажи. Тротарите са тесни и често с паркирали коли така че няма място за минаване с количка. Градският транспорт освен метрото и някой трамвай в центъра почти не съществува - в смисъл може да си чакаш и 40-50 мин автобус на спирка, където няма нито пейка, нито сянка. Живея в Рим, но има много градчета които са построени на разни хълмове така че улиците са изцяло нагорнища и надолнища, което между другото и в Рим го има в някои квартали. Никак не е удобно за бутане на количка, хеле пък ако си с близнаци.
Общо взето Италия е приятна за живеене държава - аз я обожавам, но далеч от идеално място. Тук също цари корупция и заедно с България са на челно място в ЕС. От друга страна здравеопазване и образование са на ниво и стандартът  на живот е доста приличен. Въпреки това средно днешните семейства имат по малко повече от едно дете (1.2) като в тази бройка влизат и деца на чужденци или от смесени бракове. Само допреди едно поколение хората са имали по 2-3-4, а познавам доста случаи на съвсем нормални смейства с по 5-6 деца (родени през 60-те и 70-те години). И така, иска ми се да имам поне три деца, но това не е защото живея в рая, където всичко ми е перфектно, просто ми е приоритет в живота и мисля че бихме могли да се справим. Моята теория обаче е че който има мозък и амбиция ще се справи в живота и без хиляди частни уроци и курсове и затова не се притеснявам как ще водя три деца (примерно) на 5 курса всеки ден. Познвам хора с много добри финансови възможности, които имат само по едно дете и такива, които са с по-ниски, но имат по три. Така че според мен нагласата, това на какви компромиси си готов и какви приоритети имаш са най-решаващи за броя на децата. Иначе бг татко, в днешно време когато доста хора са с по едно дете, да имаш две не е малко. Просто не мисля, че липсата на идеални условия е единственото, което би те спънало за повече. Общо взето няма супер уредена и процъфтяваща държава, в която се падат средно по повече от две деца на семейство, което показва че не това е от значение.

Anastasiya_S, мерси, много ми беше интересно и полезно да прочета всичко това Идеални условия никой не чака, имаме вече едно и сме планирали и още едно, ако е писано. Във всеки случай 3 (колкото бихме искали при "идеални условия" - нали така е поставена темата) в България не бих гледал, за Италия не знам - очевидно трябва човек да поживее и да види.

За корупцията (то те са я измислили сигурно :Р ), тротоарите и т.н. може и така да е - аз съм бил в Рим и в няколко други града, Рим определено не ми харесва и ми е твърде пренаселен и впечатленията ми са същите. Бих живял може би в Милано или по-скоро в предградията му, също Верона. За детските градини четох и други Ваши мнения и очевидно не сте много позитивно настроена, но за цитирания случай "Братовчедче на дъщеря ми ходи на частна ДГ още от 7-8 месечен. Там са уж няколко дечица само и пак постоянно е болен, няколко пъти и в болница го приемаха, така че и при налична ДГ не е толкова безпроблемно." вероятно просто детето има по-крехка имунна система щом дори в частната ясла при толкова малко деца боледува толкова. За сравнение моето дете ходи на (частна) ясла с не толкова малко деца от 1г. възраст и с изключение на първите няколко месеца изобщо не е боледувала, а и тогава не сериозно. От повече от година вече не е боледувала с температура примерно, понякога има лека хрема, която минава макс. до седмица. Но детето на мои приятели боледува изключително много и наистина няколко пъти прави бронхоспазъм и стига до болница, но наистина детенцето е крехко и се случва да стига до тежки проблеми дори само от хремата. Така че по отношение на боледуване не бих сравнявал на база единични случаи нашите детски градини с италианските. Бих сравнил на база колко неприети деца има при всяко класиране, колко големи са групите, колко персонал се падат реално на 5 или 10 деца, дали има случаи на бой на деца в градините, колко голяма е "ваканцията" и как оценяват местните хора т.нар. "сборни групи" и т.н. и т.н. Но чак такива детайли нямаме, пък и Вие нямате личен опит в това отношение доколкото разбирам.

Между другото забележете, че говорех за детски градини (над 3г.), а не за яслени групи (под 3г.). По закон у нас е задължителна примерно предучилищната (от 5г.), така че тук дори не опират нещата до предпочитания - в някакъв момент трябва детето да влезе в образователната система, а у нас е много зле положението - насилие в училище, сриващи се резултати на учениците в международни тестове като PISA, изобщо тежко е положението.

За развитите страни и негативния прираст е общо взето вярно, но България определено се нарежда на най-последно място в света в това отношение (въпреки силната подкрепа от ромския етнос, която получаваме), пък не е да е чак толкова развита според мен...

Зависи какви деца ти се паднат, ако имах 2 кротки момиченца отлични ученички, бих си родила още 2. Но ако имаш 1 щуро момче от което дъх не ти остава, естествено е да не искаш още деца. Ако ли пък има болнаво дете или с здравословни проблеми не си и помисляш за още. Много е относително.

Аз точно в този случай си помислям за четвърто. Засега само помислям и обмислям.
Вярно, синът ми не е случаят, когато се изискват денонощни грижи, болнично лечение или нещо подобно (слава богу!!!), но във всички случаи изисква повече грижи, отколкото аналогично здраво дете - водене на терапии по-конкретно, както и човек да го надзирава, примерно на заведение с него не става, а със здраво петгодишно може (дъщеря ми е на 3 и няма проблем да я водим с нас). Нататък с възрастта разликата се задълбочава, мога само да стискам палци и моят да стане малко по-самостоятелен.
Иначе дотук само номинално имам три деца, практически имам едно - дъщерята, и едно под въпрос засега - бебето. Както ще, да звучи, това е истината.
Както съм писала и друг път, учудва ме въпросът "не ти ли стигат грижите за големия" - та аз нямам за цел да имам за кого да се грижа, имам за цел да имам здрави, нормални деца. Това е положението, нека е цинично.
Разбира се, има случаи, когато обективно няма как да не отделиш страшно много време и сили (плюя в пазвата да не ми се случва никога, няма да е честно от страна на съдбата след големия). Дори и в този случай обаче, при едно дете, изискващо по-сериозни грижи, по-скоро бих обмислила вариант за съчетаване на нещата с още едно дете, отколкото да остана само с това, защото грижите идват много. Разбира се, че е до човек и не всички държат да имат повече деца или пък дори изобщо деца, но че "не помисляш" съвсем не е общоважащо, не е.
И още нещо - работеща жена съм, кадърна при това и обичаща работата си, и се смея на всички онези, които ми обясняват форумно как не мога да работя с повече от две деца или то ще е максимум само клатене на краката без полза. Мога, работя и ще продължавам.

Искам 1, ММ -2

Наистина темата беше колко деца бихте искали ако нямахте никакви външни ограничения, но всеки си избира на какво да основе отговора си. България е една от най- щедрите по отношение на платеното майчинство. В повечето евро страни е средно 4-8 месеца, и то частично платено. В САЩ е нула. Идеално няма никъде. Всеки родител сам до преценява с колко може да се справи.

Магдена, ние си имаме един и същ здравословен проблем май....... аз ако знам че ще имам здраво дете и аз бих родила, но каква е гаранцията, че и то няма да е болно или пък нещо друго. Не бих го понесла нито физически нито психически. Няма да имам сили толкова да се раздам, а просто да се пробвам НЕ.

Знаете ли,моят син е от аутистичният спектър,но през годините никога не съм си и помисляла заради това,че може пак да родя такова дете, да се откажа да родя отново.Просто го изчаках малко да порасне, а после по стечение на обстоятелствата се наложи да прибегна към инвитро,и макар че имам три спонтанни аборта зад гърба ми,никога не бих се отказала да родя още веднъж.

Според статистиките за аутизм е съвсем малка вероятността следващото дете да е също засегнато. Така че не се отказвай. Имам едни познати- първото им е с аутизъм, но следващите 2 се развиват нормално. Разбирам че е трудно, но според мен не трябва човек просто да се отказва от следващо дете само от страх.

И аз не мога, не искам да се откажа, макар че наистина много ме е страх. Аз съм и малко хипохондрик в добавка. Гаранция няма, за съжаление. При моя син дотук не сме хванали генетичен дефект - е, не сме и изследвали всичко възможно. За нещо друго, случайно и независимо от аутизма, също няма гаранция, а е вярно, че ние, които вече имаме по още едно увредено дете, още повече от останалите, много повече, не можем да си позволим още едно.
Има значение и в коя част на спектъра е детето. Едно е говорещо дете с интелект около нормата и само с известни поведенчески проблеми, друго е нискофункциониращо като моето, което не говори, не разбира и малко неща прави самостоятелно (едва наскоро се научи да си събува обувките, на пет и половина), трето е дете с чести кризи и изблици на агресия (и тук пак има варианти според интелекта и други неща, разбира се) и т.н.
Аз много повече не бих могла да понеса да нямам здрави деца, а да имам увредено. Това е по-голяма мъка, отколкото да нямаш изобщо деца. Здравите са утеха, носят количество щастие, увреденото ти е мило, но не носи радост. Нямам предвид по-леки физически увреждания при запазен интелект, разбира се. Да го д**ат, с извинение, всички, които смятат, че това е егоизъм.

Искам да се събудя утре и бебето, което няма още и два месеца, да е поне на една година, здраво, проходило и казващо първи думи или поне сочещо или изпълняващо команди. Айде, и на 8-9 месеца и развиващо се в норма съм съгласна. Сега непрекъснато треперя за всичко, което не е по книга - движения, поведение, физически особености...