На път сме да се разделим..

  • 13 331
  • 121
# 30
Мъжът е сам и ще отиде на борсата, няма тя да го издържа.
Ще има достатъчно време да си намери работа, дори и да не е най- доброто на първо време.+Ако иска да работи и вагони ще разтоварва на гарата, докато изпадне нещо свястно.
Жената има отговорност за детето, работата ѝ е добре платена и даваща възможност да се грижи качествено за детето.
В другия град не се знае дали ще си намери нещо, а да разчита от първия ден на неговите пари и жилище, е рисковано.
Имаше една тема с така зарязала всичко в града си, жена и се оказа, че "милото" е съвсем различно от това, което е бил там. Хем и бяха живели заедно в нейния град.
Ха! Значи мъжа може да отиде да разтоварва вагони на гарата, а тя не може да отиде да живее при него? Нали мъжете използвали жените само за секс, а когато имат сериозни намерения, пак те виновни. Да ви имам мисленето....
Виж целия пост
# 31
Имам връзка с мъж от друг град, като се виждаме всеки уикенд, понякога и през седмицата. Връзката ни продължава повече от година и половина.

Проблема е че той не спира да настоява да живеем заедно, т.е. аз и детето ми да се принесем при него. Аз от моя страна имам притеснения, смисъл искам да си купя апартамент(част от парите в брой, останалата с кредит) в моя град и чак след това да се принеса при него.
Причината поради която го искам е че в предишната си връзка(12 години), от която имам и дете се раздавах безусловно и накрая си тръгнах(изпратиха) с един куфар дрехи. Искам да направя нещо за мен и за детето ми, да не завися от мъжа до мен или от семейството ми. Имам стабилна работа с добър доход в града в който живея, притеснявам се дали ще успея да си намеря еквивалентна в другия град.

Има и други съществени причини, които ме спират да отида при него, но тях бих ги преодоляла.

Ако бях сама, нямаше да се замисля, но имам дете и не ми се иска да скачам, без да се подсигуря...Веднъж вече се опарих..

Та на път сме да се разделим, а аз наистина имам чувства към него, той също показва че обича и мен и детето ми. За съжаление опцията той да дойде при нас е неосъществима, поради много причини, които аз разбирам.


Умните хора се учат от грешките. Другите знаеш какво правят.
Тези неща може да му обясниш на него.
След като веднъж си се опарила, взимаш си поука и се грижиш за себе си, детето и си следваш целите - собствен дом и стабилна работа.
И ако тръгнеш да се омъжваш, купи си апартамента преди това. Че ще се води и негово.
И какви са тези непреодолими причини?
А да ти поставя ултиматум е доста грозно и показва, че хич не е стока човек.
Виж целия пост
# 32

 Ха! Значи мъжа може да отиде да разтоварва вагони на гарата, а тя не може да отиде да живее при него? Нали мъжете използвали жените само за секс, а когато имат сериозни намерения, пак те виновни. Да ви имам мисленето....

Разбира се, ако е мъж, а не се развява с парцала за бърсане на прах и не ходи по 2 пъти на седмица на маникюр.
Тя е с дете, а той ако не му изнася, вдига си достойнството и си го понася обратно.

Той има вече жилище, само ще се нанесе и толкова.
Тя е под наем.

Защо ли ти обяснявам елементарни неща, които са ясни за всеки истински мъж? newsm78
Виж целия пост
# 33
Търпене на мрънкане от време на време и да паднеш на мортал комбат не са точно да си дадеш единия бъбрек.

Очевидно сте борбена и еманципирана жена, която разчита на себе си, справя се с живота и преодолява трудностите.

Мои близки живеят по модела на Вашата връзка от години - единият в един щат, другият в друг, където ги запрати пътят към реализация, като естествено е ясно, че на някакъв етап ще успеят да си намерят работа на едно и също място. Дотогава пътуват стотици километри, за да са заедно през отпуски, почивки, уикенди. За мен дилемата "зарязваш всичко и идваш при мен" срещу "разделяме се" е изкуствено създадена. Животът не е мортал комбат, в който или ти си на 0 кръв накрая или другият. Истинският живот и истинските връзки са низ от взаимни компромиси и намиране на решения, удовлетворяващи и двете страни.

Ако държи на Вас, ще Ви чака толкова, колкото е нужно. Или пък Мохамед ще дойде при планината. Аман от тия бизнесмени, бих мил чинии в който и да е град за жената, която обичам.
Виж целия пост
# 34
Имам връзка с мъж от друг град, като се виждаме всеки уикенд, понякога и през седмицата. Връзката ни продължава повече от година и половина.

Проблема е че той не спира да настоява да живеем заедно, т.е. аз и детето ми да се принесем при него. Аз от моя страна имам притеснения, смисъл искам да си купя апартамент(част от парите в брой, останалата с кредит) в моя град и чак след това да се принеса при него.
Причината поради която го искам е че в предишната си връзка(12 години), от която имам и дете се раздавах безусловно и накрая си тръгнах(изпратиха) с един куфар дрехи. Искам да направя нещо за мен и за детето ми, да не завися от мъжа до мен или от семейството ми. Имам стабилна работа с добър доход в града в който живея, притеснявам се дали ще успея да си намеря еквивалентна в другия град.

Има и други съществени причини, които ме спират да отида при него, но тях бих ги преодоляла.

Ако бях сама, нямаше да се замисля, но имам дете и не ми се иска да скачам, без да се подсигуря...Веднъж вече се опарих..

Та на път сме да се разделим, а аз наистина имам чувства към него, той също показва че обича и мен и детето ми. За съжаление опцията той да дойде при нас е неосъществима, поради много причини, които аз разбирам.



И сама да си, пак - не, щом имаш стоп някъде. Ако те обича, няма да настоява, за кво точно му трябваш?
Виж целия пост
# 35
И аз съм с дете. На Ваше място ако искам да съм с този мъж ще постъпя така:
1. Започвам да си търся работа в неговия град да видя каква е реално ситуацията. Ако намирам нещо приблизително същото като досега, то:
2. Купувам апартамент в моя град
3. Давам го под наем, така че да си помагам с кредита
4. Хубаво бих преговорила с мъжа какво, защо, как и се местя.

Това при условие, че детето се чувства ок с мъжа.

Успех.
Виж целия пост
# 36
И аз не те разбирам. Не конкретно теб, а взаимоотношенията ви с този мъж. При положение, че единствената опция е раздяла / не става ясно той ли поставя ултиматум/ , за мен това не е стабилна връзка. Предишният пост звучи най- разумно и според мен, но нещо ми намирисва твоя човек , незнам защо. Егоист е , а с такъв и ти с дете много добро няма да видиш при съжителство. Защо да не продължите по досегашния начин? Теб те разбирам отлично и си права- хич не се обвързвай, защото обичта ви ще се видоизмени коренно, него обаче не го- точно защото мъжете не са по обвързването, за мен има користни цели, може и да не съм  права. Дали не иска безплатна домакиня и слугиня? А може би повече , незнам. Гледай си детето, а иначе точно това е начинът да провериш този мъж държи ли на теб. Щото кола да караш - може да ти даде кураж всеки, много странен плюс му лепна.
Виж целия пост
# 37
При наличие на непълнолетно дете, то винаги би било приоритет за майката. Аз бих разсъждавала също по този начин. Жената винаги трябва да се подсигурява, на мъж едва ли ще му е приоритет детето от друг.
Виж целия пост
# 38
При положение, че авторката си е “стъпила на краката” след развода, не виждам смисъл да се съобразява с ултиматуми.
Тя вижда правилното решение.Пожелавам и сили да го приложи.
Виж целия пост
# 39
Аз бих търсила работа в другия град, особено с моята професия, никога заради мъж. Може да има съвпадение на обстоятелства, но не за да съм с него.
При такава давност на отношенията, за мен, особено ако има натиск, това е край.
Виж целия пост
# 40
Аз затова написах, че ми е странно това припиране от негова страна. ТОЙ не можел да живее без нея, ТОЙ искал тя да е при него ама като се стигне дотам трябва ТЯ да се грабне да се мести, да направи всички нужни промени в живота си и в този на детето си, дори и да се откаже за някакъв период от независимостта си и да чака неговото благоволение за нея и детето. Не ми се вижда много редно.
Виж целия пост
# 41
Или пък Мохамед ще дойде при планината. Аман от тия бизнесмени, бих мил чинии в който и да е град за жената, която обичам.
Точно така! Имах приятел, който  беше готов да си зареже работата и всичко останало, да се мести на 600 км при мен. Проблемът беше, че аз не бях сигурна и реално не го обичах така. Но мъж, който обича и планини мести...не поставя ултиматуми.
Виж целия пост
# 42
Аз затова написах, че ми е странно това припиране от негова страна. ТОЙ не можел да живее без нея, ТОЙ искал тя да е при него ама като се стигне дотам трябва ТЯ да се грабне да се мести, да направи всички нужни промени в живота си и в този на детето си, дори и да се откаже за някакъв период от независимостта си и да чака неговото благоволение за нея и детето. Не ми се вижда много редно.

Не знаем какви са обстоятелствата при него. Може да е собствен бизнес локален. Може да е грижа за болни родители. Авторката трябва да даде повече яснота. А ако разполага с хубав апартамент/къща и трябва просто авторката да се нанесе? А ако пък е сбор от няколко неща? Защо да се мести той ако няма къде да живеят в нейния град? Има много защо, но трябват повече детайли. А за детето ще е промяна и самото съжителство с мъж различен от бащата, независимо в кой град.

Аз ултиматум никъде не видях. Виждам, че той иска да са заедно и че има пречка той да се премести (без да знам каква).

Раздялата е нормално стечение на обстоятелствата ако живеят в различни градове. Ами ако е свестен? Ако иска жена, брак, дом, семейство, деца?
Виж целия пост
# 43
Ако връзката е силна, няма пречки, винаги идва моментът. Ако той иска, ми нек си иска. Не е ли важно тя какво иска?!
Знаем ги тез, с вараиант съжителство и брак, като единствена възможност. Или, или!
Виж целия пост
# 44
Аз също гледам детето си сама от известно време. Не съм от обсебващите майки, не се обезличавам заради нея, имам си и мой си живот. Но въпреки това тя ми дава несравнимо повече положителни емоции от кой да е мъж досега. За капак съм ужасно практичен човек, който е свикнал да не зависи от други. От тази гледна точка написах, че за мен разумът би бил водещ в подобна ситуация и коментарите ми се изключително повлияни от тези ми качества. Ти си преценяваш за себе си.

Аз не гледам децата си сама, но все пак ми дават положителни емоции, както нищо и никой друг. Те са най-важни, това е истината. И също мисля, че разумът би трябвало да е водещ. Изключително трудно бих взела решение да сменя ей така средата на децата. Дори сме отхвърляли с мъжа ми такова предложение, въпреки че знам, че няма да ме изостави или нещо, но все пак не беше сигурно, как ще се случат нещата там. Предложиха му длъжност с доста по-добра заплата, но ... не се правят такива драстични промени с лека ръка, когато има и детенце. Разумът винаги трябва да играе основната роля.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия