На път сме да се разделим..

  • 13 348
  • 121
# 15
Не обичаш достатъчно този мъж според мен. Иначе можеше той да дойде в твоя град и какви ли не други варианти, но на теб ти излиза раздялата като най-вероятна. Не сте един за друг може би.
Виж целия пост
# 16
Бианка, ти прочете ли първия пост докрая? newsm78
Виж целия пост
# 17
ТЯ не го обича?!? Аз бих казала обратното.
Виж целия пост
# 18
Абсолютно основание имате според мен за всичко, което пишете.

При така описаната ситуация не виждам решение - може би не е трябвало да започвате връзка от разстояние, защото е било ясно, че е безперспективна.

Най-вероятно не е лош човек, но няма как да знаете как ще се развият нещата, когато заживеете заедно - нито Вие знаете, нито той.

Ако Ви обича, би разбрал и не би настоявал за повече от това, което е връзката Ви в момента. Уикендите е много повече от нищо. Аз не мога да си представя да заменя уикендите и отпуските с човек, когото обичам, с.... какво? Ще си търси друга жена, която е склонна да заживее с него? Не виждам логиката, наистина. Ако има любов, искаш конкретния човек, толкова, колкото можеш да получиш от него. Да се откажеш от това, което имате, защото би искал повече - звучи ми като заплаха или прагматизъм. И в двата случая, мисля, че решението Ви в описаната ситуация е съвсем правилно.
Виж целия пост
# 19
И аз съм на мнение, че любовта не достига в този случай. Не упреквам, просто коментирам.
Ако авторката беше много влюбена, щеше да търси идеи и решение на проблема, а не да се оправдава защо не могат да живеят заедно.
Виж целия пост
# 20
И аз бих действала по-предпазливо след като вече имам дете. Трябва да е ясно и на приятеля ви това и да не ви поставя в позиция да избирате. Отговорността да имаш, отглеждаш, да се грижиш за дете е несравнима с мисълта само за собствените ни дупета. Така че той е свободен да направи избор – да се включи в общия ви живот с детето или да драпа за собственото си дупе. Няма добро и лошо, зависи какъв е човекът до вас.
Но не правете компромис с комфорта и сигурността на детето. Следвайте посоката, която пишете, че сте поели – купуване на ваше си жилище. Осигуряване на сигурност и спокойствие за вас и детето.
Виж целия пост
# 21
Много опростенчески гледаш нещата, Манекен. Не само не са от един град. Има и дете в картинката. Тя е изживяла една тежка раздяла, от която е излязла с дете и един куфар дрехи. Съвсем нормално е прозряла колко е важно материалното обезпечение, особено ако не си сам. Затова иска да работи в посока лично жилище и някаква стабилност.  В случая аз бих очаквала мъжът да направи компромис. Ако не - всеки по пътя си. Това е моето виждане.
И това припиране никак не ми звучи добре, не знам защо.
За какво припиране става дума, след като връзката им е от година и половина? Не е ли нормално след като се опознаят да предприемат стъпка да се съберат?
Виж целия пост
# 22
Не е нормално да се поставят ултиматуми. Тя не е казала "или се преместваш при мен или късаме". Направил го е той. Може би не с тези думи точно, но по смисъл е това...
Виж целия пост
# 23
Да, нормално е да искат да се съберат. Но защо е нормално те да се местят, а не мъжа? Чисто логистично по-лесно ще е той да отиде при нея. Тя трябва да мести себе си и дете, да остане на негова издръжка докато/ако успее да си намери работа. И не само тя, а и детето. Това означава също смяна на градина/училище, както и приятелска среда за детето. Всички тези неща са трудни за преодоляване от жена, преживяла кофти брак и почти изхвърлена на улицата с дете и една чанта. За него ще е по-лесна промяната, особено щом толкова иска тя да е до него.

Припира ама припира само за неговия вариант. Това не е право на избор, а принуда от типа "ако ме обичаш ще направиш еди какво си". Не чух авторката да го натиска за нейния вариант. Тя просто обмисля начини и се чуди накъде да поеме.

А, писали сме едновременно с бг татко.
Виж целия пост
# 24
Да, нормално е да искат да се съберат. Но защо е нормално те да се местят, а не мъжа? Чисто логистично по-лесно ще е той да отиде при нея. Тя трябва да мести себе си и дете, да остане на негова издръжка докато/ако успее да си намери работа. И не само тя, а и детето. Това означава също смяна на градина/училище, както и приятелска среда за детето. Всички тези неща са трудни за преодоляване от жена, преживяла кофти брак и почти изхвърлена на улицата с дете и една чанта. За него ще е по-лесна промяната, особено щом толкова иска тя да е до него.

Припира ама припира само за неговия вариант. Това не е право на избор, а принуда от типа "ако ме обичаш ще направиш еди какво си". Не чух авторката да го натиска за нейния вариант. Тя просто обмисля начини и се чуди накъде да поеме.

А, писали сме едновременно с бг татко.
А мъжа ако се премести при тях, тя ми ще го издържа? Ами ако мъжа има собствен бизнес, нали ще си загуби клиентите и приходите му ще паднат много. Освен това нали мъжа трябва да осигури жилището за семейството?
Като гледам, май мъжете взеха да напират за съвместно съжителство, а жените се дърпат
Виж целия пост
# 25
Вероятно и неговите мотиви са важни за него. Аз затова писах, че на нейно място ще послушам разума, а не сърцето.

Детето е голям фактор. Поне за мен.
Виж целия пост
# 26
Не е лесно решение в такава ситуация, след като един път са те изгонили с дете "на улицата", да се поставиш, заедно с детето, в същия риск за втори път. Не е и лесно в тази ситуация да смениш коренно средата на детето - на чуждо място, при непознати. То ще трябва да свиква с всичко, приятели, среда, училище...
Аз няма да коментирам кое и как, не знаейки мотивите нито на единия, нито на другия.
Виж целия пост
# 27
Не търся оправдания, въпреки че някой от вас включително и човека до мен изказват обратното мнение. Факт е че невъзможноста да вземам решения и способността ми да избутвам проблемите, вместо да ги решавам ме доведоха до сегашното положение.

Благодаря за коментарите, знам че това което мисля е правилното решение за мен и за детето ми.  Определено гледам по-егоистично на нещата, след преживяното. Но човек колкото и да е наивен има някакво чувство за самосъхранение.

В същото време ми е тежко, че ще загубя мъжа, който ми даде изключително много положителни емоции, отношение, подкрепа, съвети...който настоя да започна да шофирам отново, като ме качи на кола с ремарке и изтърпя мрънкането ми стоически, който се остави да го победя на Мортал Комбат...но да разума трябва да надделее...
Виж целия пост
# 28

 А мъжа ако се премести при тях, тя ми ще го издържа? Ами ако мъжа има собствен бизнес, нали ще си загуби клиентите и приходите му ще паднат много. Освен това нали мъжа трябва да осигури жилището за семейството?
Като гледам, май мъжете взеха да напират за съвместно съжителство, а жените се дърпат

Мъжът е сам и ще отиде на борсата, няма тя да го издържа.
Ще има достатъчно време да си намери работа, дори и да не е най- доброто на първо време.+Ако иска да работи и вагони ще разтоварва на гарата, докато изпадне нещо свястно.

Жената има отговорност за детето, работата ѝ е добре платена и даваща възможност да се грижи качествено за детето.
В другия град не се знае дали ще си намери нещо, а да разчита от първия ден на неговите пари и жилище, е рисковано.

Имаше една тема с така зарязала всичко в града си, жена и се оказа, че "милото" е съвсем различно от това, което е бил там.
Хем и бяха живели заедно в нейния град.
Виж целия пост
# 29
Аз също гледам детето си сама от известно време. Не съм от обсебващите майки, не се обезличавам заради нея, имам си и мой си живот. Но въпреки това тя ми дава несравнимо повече положителни емоции от кой да е мъж досега. За капак съм ужасно практичен човек, който е свикнал да не зависи от други. От тази гледна точка написах, че за мен разумът би бил водещ в подобна ситуация и коментарите ми се изключително повлияни от тези ми качества. Ти си преценяваш за себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия