за мъжете не знам ама за себе си мога да кажа - за временно развлечение мъж с деца мога да приема, ама не бих живяла с него и децата му със или без брак. Не знам колко специален трябва да е за да го взема с деца. Ако мен не ме иска мъж заради децата ще го разбера - никой не е длъжен да ми ги търпи и отглежда
Значи си обречена и ще си сама /без да броим мимолетните връзки/ до края на живота си?
А, когато тези деца създадат свои семейства и при тях няма място за теб? С кой ще си кажеш 5 приказки?
Е, чак пък обречена да е сама...малко крайно е това. В крайна сметка, не всеки припира за втори брак. Аз например ако някога се разведа, не желая повече да се обвързвам в съжителство. Човек индивидуалист съм, трудно ми е да се съобразявам с друг, колкото и да съм влюбена и за мен семейството е инвестиция, която съм готова да направя само веднъж в живота. Обичам себе си достатъчно и нямам нужда от нечия чужда любов на всяка цена, за да се валидирам.
Ако се разведа, вероятно бих си поддържала дискретна връзка за забавление - секс, вечери, тук-таме пътешествия и толкова. Деца повече не възнамерявам да имам, нито пък тепърва да се напасвам с нови роднини. Евентуално може на по-зряла възраст (с отгледани и самостоятелни деца) да заживеем заедно от чисто практична гледна точка - да си помагаме и да не ни мислят децата.
Животът е твърде кратък за излишни усложнения. Може би някъде от там произтича и гледната точка на хората, които не желаят да се обвързват с партньор, който вече има деца.
+1 В сериозни семейни отношения съм , за да създам и възпитам нов живот в благоприятна среда. Иначе смятам , че страстта и битовизмите вървят мнооого трудно заедно , тя ако някога остана самотна майка ще постъпя точно като Кафе с Канела .
