Бихте ли си взели жена с дете ?

Винаги е много дълго време, а човешкият живот се случва в рамките на деня. С кой и как си прекарваш деня - това е животът.

И да, финансовата част може да е и лесна и не значи, че детето е гледано "като свое".

'Винаги' е докато сме живи, все пак. Никой не е вечен.
И ежедневието си го правиш ти и избираш с кого и покрай кого живее детето/децата ти.

Нито финансовата, нито емоционалната част са лесни. Това може да го каже човек, който не осигурява и двете и лекомислено смята, че щом той смята така, то всички трябва да са във възторг от решенията му.

Мъжът не е малко дете, сам си е преценил с какво се хваща. Както казах, отсявах всякакви намеци, че детето си е мой проблем, който партньорът не трябва да усеща ни финансово, нито никак. Щом ме е взел с дете, разбира се, че на всички деца в семейството се полагат равни базови неща. Оттам нататък впрочем първото ми дете е получавало и доста екстри, защото е по-голям, докато малките минаваха доста по-икономично и с минимум глезотии, щото все пак са бебета. Но не мисля, че детето се гледа "като свое", просто нормално, цивилизовано и грамотно.

Хайде, хайде, изобщо не е говорила за пари Бианка. Тя децата може да си ги издържа и сама, винаги е имала добри доходи. Както и аз моите впрочем. Действително от отглеждането на деца , най-лесната част е да изкараш парите.

Това коментирах, Бърди.

Да, аз също това.
Единственото изречение за пари го спомена след няколко коментара в тази посока. И беше в стил - на мен не ми трябва да ме издържат, но ако на някоя жен й е нужно, какво толкова.
Прочети го пак, говори се за грижи, бе за пари.
Може би трябва човек да е оставал сам родител,за да го разбере, не знам, за мен е пределно ясно.

Аз, като осигурявала и двете части сама, твърдя, че те не са в никакъв случай равнопоставени. Финансовата част не е лесна, но е най-лесната част от упражнението.

Като чета разсъжденията на някои потребители осъзнавам какъв късмет съм имала с втория си мъж. (Надявам се и той с мен )Както казах по- рано за двама ни е втори “шанс” и двамата имаме по едно дете с разлика от 7 години. Живеем четиримата заедно, нямаме общо дете ( не че не искаме, не се получава)! При все че са живи и здрави (поддържат контакт) другите майка/баща отговорността за гледане, възпитание и финанси е само наша.
Никога не е стоял въпроса на мойто/твойто се полага повече ( финанси, внимание, грижи...)
Никога не е стоял въпроса за “ заместител”. Децата ни си имат майка/баща, ние сме заедно само и единствено заради Нас, заради Любовта, заради Пътя, по който искаме да вървим Заедно!
Не отричам, че в началото беше трудно!
Не отричам, че доста време мислих дали да се преместим с детето при тях!
Не отричам, че отговорността че първо сме родители не ни даваше дълго време смелостта да направим тази крачка!
Като човек преминал през всичко това ще си позволя да дам няколко съвета:
Никога не казвай никога! Раждайки детето си от първия мъж след близо 10 годишна връзка, не съм предполагала, че още ненавършила годинка с дъщеря ми ще бъдем изоставени! Не търся къде е вината, та нали за всичко трябват двама ( е почти )!
Оставайки сами се вглъбяваме до единственото нещо, което е да нас - Детето! А нима така няма повече да му навредим? Примери за задушаващи родители има много, но вместо това дайте малко време и за себе си! Спортувайте, излизайте с приятелки, даже си бях направила всяка събота- часът на мама.
Бъдете наясно с това, което искате, но постигането да не е на всяка цена!

Ако няма желание, ясно, че и двете части ще са трудни. Именно затова мъж, който взима жена с дете/деца е доста навит да я вземе, иначе как ще се получат нещата?

Между другото, и аз не разбирам това плюене по жените с деца, които си намирали по-заможни мъже. Значи свободните могат да търсят и да искат мъжът да е със собствено жилище и еди каква си заплата, и това се толерира напълно,  обаче тези с деца - не. Нека има равнопоставеност

Е то при момите и свободните има един елемент на завист, защото се чудят какви ли качества има човекът с дете, че да изберат него. Впрочем качеството "свободна, млада и без дете" е едно от най-нетрайните и се губи почти веднага в живота. Други качества обаче не се губят толкова лесно.

Впрочем пак се чудя какво значи "като свое дете". Когато родих второто си дете, неговото първо, как мислиш, че разпределихме децата? Много ясно, че по-големият ведната стана задължение на таткото. Това, че не пипа новородени не значи, че не може да се занимава с по-големи деца. Не ме интересува дали е било като свое, или се е чувствал само като бавачка, или нещо друго, не му чета мислите, но не е абдикирал да не ми пипа и поглежда сина, напротив.

ами то по тази логика и с биологичните си родители може да има конфликт детето, какво правим тогава ?
Ще позволим на детето да си върти кончето ли?

Дам, и по-нови книги и филми има по темата. Например "Кажи ми, Маркъс" на Ник Хорнби.
В нея Маркъс, отчаяно се опитва да сватоса депресираната си майка с новия си познат. Вижда я, че страда след развода с баща му и си мисли, че ако си намери сродна душа в лицето на нов мъж, ще е по-добре и за двамата. Филмът е с Хю Грант.

Впрочем една от причините с охота да приема нов брак и да не се правя на недостъпна е, че първото ми дете е момче. А момчетата винаги имат полза от мъжки фигури в живота си - дори да не се разбират много. При мъжете е друго, и да има конфликт, не е същото чепкане и драма, както при жените.

И български филм има "Търси се мъж за мама".

Абсолютно. Всичко друго си е чешане на клавиатури.