как едно куче ...

Здрасти Lennie,

Хубаво е, че ентусиазмът е налице. Останалото е постоянство и любов.
Аз не съм давала Кимба на училище. Успяхме сами да се справим. Той дойде на 2 месеца при нас и в началото имах много работа с парцала. Моят личен опит показва, че е добре още от самото начало да му разширяваш по малко територията. Казваш, че имате двор. Може би ще се наложи да преглътнеш, че в началото ще пишка и ака вкъщи, после в двора и чак след това извън него. Следи го - кучето започва да се върти в кръг и да души упорито, търсейки си "тоалетна". Тогава е моментът да го хванеш преди да е направил белята. Не знам при вас как е, при нас има специални пътеки за разходка на кучета. Намери си най-оптималното място за разходка и имай предвид, че в началото ще трябва да отделяш малко повече време. Не се ядосвай, ако все пак се случи - кучетата независимо от породата учат сравнително бързо. При нас това трая около два-три месеца, след което Кимба вече си знаеше територията и оттогава почти нямаме проблеми.
Когато все пак се наложи шамарче - вестник му е майката, както и другите са те посъветвали.
Важно е също да постигнете съгласие вкъщи какво и къде може да прави кучето. А не, както при нас - мъжът ми да го прибира в леглото, аз после да ги гоня и двамата оттам. Ако упорства все пак да се качва на дивана или да проси от масата - ти /т.е. вие всички/ трябва да сте двойно по-упорити, докато го отучите. Тъй като кучето няма панкреас и не може например да преработва сладко, не следва да яде човешка храна - научи го да си яде от паничката и само оттам неговата си храна.
Така написано, всичко звучи малко сложно, но всъщност не е. Майката му е постоянство.
Техническа подробност - избери здрава каишка и внимавай за мебелировката, защото кутретата имат много остри зъби и си ги упражняват успешно върху каквото намерят.
Успех и дай снимки после на сладура.

П.С. Информирай се дали има специални местни изисквания към ваксинации, регистрации, данъци, чипове, застраховки и подобни бюрократизми.

Голям проблем е виенето.....навремето имах женска, която така виеше докато ме няма, че блока беше тръгнал да събира подписка да ме изсели . Подробностите за състоянието в което си намирах апартамента виждам са ти известни....
Има въпрос защо вие кучето? Винаги ли лае докато ви няма, или е на периоди? Ако е първото - изпуснали сте контрола, глезили сте го като малко и сега то страда от т.нар. страх от раздяла със стопанина, за това възраст няма. Ако вие на периоди, както много мъжки кучета - навярно в околността ( имам предвид голям периметър навън, защото все пак го изкарвате на разходки ) има разгонена женска. В такъв случай кастрацията може да помогне, по принцип всички кастрирани кучета малко или много улягат като характери. Но както описваш ситуацията с рушенето на покъщнината, според мен е вариант номер едно. Да се поправи точно този проблем е едно от най-трудните неща, през които съм минавала с куче - що нерви изхабих, не искам да се сещам. През деня и за 3-4 часа няма проблем, и да вие - куче е все пак, но се е случвало да излезем на дискотека нощно време няма да казвам какъв срам съм брала от съседите, излизах и се прибирах на тръни. Ако искаш, ще ти напиша как и по какъв начин да се опиташ да се справиш с проблема, но ми дай малко повече подробности - какъв тип порода е кучето, на каква възраст е, учили ли сте го на някакви команди - т.е. като цяло и навън слуша ли ви, то ли доминира над вас - напр. качва се по легла без разрешение, краде храна от масата, колко време на ден може да му отделяте за занимание с него и каквото се сетиш още ще е от полза. Питам за да не пиша излишно сега, защото ако се окаже че кучето вие на периоди, кастрация ще реши проблема, може да се намали и рушенето вкъщи, но ако е другия вариант, ще ти изпратя събраните от инструктори начини за справяне, пък дано и на теб да помогнат.... 

Сега се сещам като препрочетох пак темата...има едино сайтче ( аз май само пуснах снимка на синчетата ми, и не съм писала, само препрочитам от време на време това онова)

www.dog.bg

 Успех! 

Gia™ , писах ти ЛС

Препълнила си си лимита и не мога да ти пратя това съобщения за това го плесвам тук, защото трябва да бягам на работа:

  С интерес изчетох това, което си ми написала и открих, че неволно съм прилагала "условния знак". Например като отивам да водя или взимам детето от детска градина оставям телевизора включен и казвам "Сега се връщам отивам да заведа Тими на детска". Забелязала съм, че през това време не вие и не прави бели!
Открих и грешка, понякога го наказвам на балкона. В повечето случаи обаче не му обръщам внимание т. е. не го наказвам, защото е трудно да го измъкна под леглото, а и ме хапе.
Не мога да го оставям в едно помещение обаче, защото се опитва да отваря вратите и така един път го бях забравила (беше по-малък) резултат е полуизядената врата на хола, а не живеем в собствено жилище иначе бих пробвала.
Относно кастрацията твърдо съм го решила, говорих и с лекар, а също се бях замисляла и за хапченца от време на време! От написаното от теб разбирам, че не е опасно за тях, разбира се не постоянно да го тъпча. За съжаление не мога да му отделям много време, а той е точно от кучетата, които изпитват панически страх от раздяла със стопанина.
Едно лято го оставихме на майка ми, която живее в "Банишора", за да отидем на море. Ние живеем в Зона Б-5. На втория ден избяга и ако искаш вярвай, беше минал "Сливница",, новото шосе, и "Стамболийски". Идвал до нас (съседите казаха, че го виждали), беше се върнал до "Банишора", после отишъл при майката на мъжа ми, която живее на 'Одрин" т. е. по средата на нас и майка ми (ние също сме на "Одрин", но в частта след "Стамболийски"). Ходила съм пеша с него да майка ми и той явно е запомнил маршрута. Нищо му нямаше. Как не го е бутнала кола не знам. А и си беше намерил партийка някакво улично куче, с което го намерихме при майката на мъжа ми, те имат двор и сестра му ги беше пуснала там. Знам, че звучи невероятно, но е истина. Аз се шегувам, че той е безсмъртен! Като го кастрираме ще кажа какви са резултатите, а междувременно ще опитвам някои от нещата, които ти ми каза, дано помогне!

и аз съм гледала кучета, но при наличие на дворно място.

Впечатленията са ми следните: има някаква зависимост от вида порода.
Има породи, които по - лесно се поддават на научаване. Има породи, при които не се налага да се дресира, а самите кучета се научават. Има и трети - наричам ги "проклетии" и такива не бих си взела.

момичета  пак по темата ми)))
давам отчет
днес видяхме нашето куче! то спеше и нищо не разбра, но е беллиссимо, както казвва мъжа ми тоест красиво)))

9 кученца между сетер и бретон - всички са еднакви, с гладка козина и без петна. Нашата госпожица я взех от щайгата защото беше единствената , която имаше петна по гърба ( казаха ми , че после ще излязат още, а и на другите, като порастнат още малко) . бели са с кафеви петна, ушите им са като на кокери, но по-къси ( бретонски шпаньол е таткото).

аз като една видна комплексарка ме беше срам да извадя апарата да я снимам, да не ме мислят за луда, но имаше и друга двойка , които си снимаха тяхното куче
както и да е - маркирахме я  с един маркер, възрахме й една синя панделка и си е наша.

трябва да изчакаме да стане на 2 мес. , защото тука закона е , че нямат право да ги отделят от майките толкова малки заради импринтинг, тоест, да се утвърди като куче ( а не като човек).

щя й сложим микрочип на 7 юли и след това си я взимаме ( вече ще е почти на 2 месеца)
сега спяха всичките кучовци , та дори не й видяхме очите,
те като мишлета....аз уж съм биолог, но забравих да й погледна крачетата и въобще да я разгледам по-обстойно..

мъжа ми каза, че след като са толкова еднакви и с такава козина копринена означава, че родителите все пак са породисти кучета , което е добре.

асоциацията , от която ще я вземем , която се занимава с бездомни кучета и изоставени, ни оредложиха и едно като поинтер, ама леко се е разминало с поинтера преди 9 поколения)))
милото, много беше смешно, но доста буйно.

както и да е, сега ще имаме време да се образоваме малко преди да я вземем,
ще я снимам и пиша пак
всякакви съвети приемам!

Поздравления за избора на нов член на семейството ви!
Радостите са много,  какно и отговорността,че от вас зависи с какъв характер ще се оформи палето.
Момичетата са ти дали съвети, няма да се повтарям, тъй като  няма да открия топлата вода-мненията ми ще бъдат продължения на нещо вече написано.
Чудесен сайт е dog.bg-видях, че  са го препоръчали вече, но отново го пиша, защото е важно да прочетеш систематизирана информация за новия си любимец-там има.
Имаме куче вече 5 години,  за нас е равноправен член на семейството ни.Пожелавам ти да виждаш в очите му онази преданост, която никой човек не може да ти даде.