Какво бихте сторили на мое място?

Тоест ти допускаш, че може да промениш мъж? Това няма как да стане. Не можеш ли да приемеш, че това за чуждите жени го е казал в момент на гняв, и да видиш всички други реални неща, истинския ви живот. Тебе все тази реплика ти е в главата! Не е тя най-важното!

Той все пак се съгласи да сме отделно, много пъти я затапва, особено за онези реплики покрай раждането. И то без да съм му казала дума. На нея до ден днешен дума на криво не съм казала, макар много пъти да ме е влудявала, като например да обяснява на детето, че тук не е вкъщи, в нейния дом било вкъщи. Сдържам се заради него, да не го поставям между чука и наковалнята. Ако не беше той да съм я сложила на мястото и.

Холи, от всичко, което прочетох оставам с впечатление, че от самото начало той не е искал нищо сериозно. През цялото време ти го ръчкаш, ти инициираш, ти правиш, ти жертваш. Подобна схема изхабява и в никакъв случай не е правилната. Няма как човек, който твърди, че те обича да допусне това, което ти описваш. Според мен, обича си детето, но теб, съжалявам - но не мисля!

Е, надеждата умира последна, нали? Така че стегни се и помни едно - ако си успешна и готина жена, трудно мъжът ти ще ти вгорчи живота. Много противоречиво пишеш за отношенията ви и е трудно да се разбере как живеете в ежедневието - смеете ли се заедно, весело ли ви е или сте все нацупени..?

За мен, такъв тип поведение е характерно за момчета, отглеждаи от властни майки, дали сами или с безгласен мъж, все едно...
Той просто няма модел и не знае как да се държи, във всяко едно отношение... Най- вероятно ви обича, но е ужасно объркан и много изплашен...

Напротив, пожелавате ми го, защото смятате, че никога не съм се чувствал така, защото смятате, че който се е чувствал така, автоматично би застанал на Ваша страна. Аз обаче не мисля така А Вие не знаете как съм се чувствал и как не съм

С този пост трябваше да започнете темата, това вече е ясна, конкретна ситуация, а не празни приказки, от които бая изписахте.

Разбирате, че няма как да дадем съвет в тази ситуация - Вие си преценявате най-добре кое работи за Вас, кое не работи. Тук става дума за по-цялостни житейски решения. А преумората отчасти е и нормална след като сте поели толкова ангажименти.

Единствено пак ще Ви кажа - не очаквайте някой (който и да е - мъж, жена, дете...) да се чувства по някакъв начин (примерно признателен), защото трябвало така да се чувства, заради нещо си. Човек се чувства така, както се чувства. Затова не правете непоискани саможертви за никого. Не само, че няма да получите признателност, но дори може да загубите и самоуважението си и това на другия човек.

Извън горния съвет наистина не мога да преценя дали връзката Ви има някакъв шанс. Драматични проблеми не виждам, според мен и двамата сте ужасно преуморени и явно поне донякъде мнителни. Предвид обстоятелствата, това поне отчасти се дължи на ситуацията, а не толкова на проблеми с хората, според мен. Но ситуацията няма изгледи да се променя, така че ще трябва или да намерите някакъв път един към друг, или почвате отначало.

Нека и другите кажат мнения, дано поне малко се поотпуснете с тази тема и чрез споделянето, със съпричастността, която (ще) получавате също.

Караме се постоянно. Има мнооого рядко, 1-2 пъти в месеца дни, в които нещата са както преди и се смеем, щастливи сме. Но са 1-2 дни в месеца, не повече

Е че как го издържаш тогава?

                     Прави ми впечатление,че се връщате непрекъснато назад,едни и същи аргументи,ровене...Първо се научете да гледате напред.Проблема с десертацията ще свърши,но лекарската професия е трудна-ангажира много време,отговорност.И така ще е години занапред.Първо се насочете към някоя специалност,която е ви осигури не само пари,но и време за вас,като за семейна жена,жена с дете ,просто ЖЕНА.Дано да разберете,че на първо място е семейството,не кариерата и парите.Вероятно и мъжът ви си обича работата,за да избере да не ходи на курс,а на работа.Трудно се свиква,когато само ти си разполагал с парите си,да ги влееш в общи...това се изгражда постепенно.Дори фактът,че не е поискал вашата карта за пазаруване,прави добро впечатление.Живеете сами,което е положително,значи не е толкова вързан за полата на мама.Имате много дини под мишницата  и това ви уморява и изнервя,а човек не може да е перфектен навсякъде.
                  Първо се съсредоточете в скорошно време да си осигурите макар и кратка почивка само двамата.Вероятно това може да се осъществи с повече дипломация и без скандали.Жените си имат техните малки хитринки,време е да ги научите и прилагате.
                  И си вземете възглавничката и се върнете в спалнята.Ако продължавате с ината и самосъжалението,само ще загубите.

Точно, че не гледам само парите. Има специалност, която ми е страст. Но за съжаление няма шанс тук да се занимавам с нея.
Относно картата - обратният вариант е на това , което сте разбрали. Като се наложи той не даде своята, но като го пратих веднъж да ми вземе нещо и му дадох карата и Пина ги взе к плати с тях. Не ми е за едните пари. Не съм за 5-10-20-50-100 лв дори. А за това да спре да разсъждава 'аз и тя', а 'ние'

Кофти - стига вече рев и самосъжаление. Ама животът не почва и не свършва с тоя мъж - един ден ще го разбереш. Спирам да пиша, че не виждам смисъл, ти все едно че без него ще загиваш.

               Има една поговорка-преди да видиш сламката в окото на другия,виж гредата в своето.Първо преоцени собственото си поведение!

Изчетох чинно цялата тема.
Не знам защо авторката се е вкопчила в това което е било приказно първия месец.Това е било моментно, породено от еуфорията след раждането.Нещата са се скъсали преди това, още докато е била бременна.И след" приказния " първи месец са продължили да се сриват.
Авторката още повече ескалира нещата с исканията си да е " като преди" А това " преди" е било мнооого одавна.
И сега се е вкопчила и рие и търси и се върти в едни и същи неща започнали преди  почти 2 години.
Защото промяната е започнала тогава.
Искаш си приказния един месец, а не виждаш че смисъла го няма вече 2 години.
Може би е най добре да вземеш живота си в ръце..сама.А той ако иска да е баща нека бъде, но като партньор не го виждам.

Така е - връщане назад няма. А животът занапред може да е прекрасен, от авторката зависи!

Погледнато отстрани, изглежда, че този мъж е вкопчен в майка си. Поради това му вкопчване, се налага да се местите в неговия град, защото той не може да я "изостави". Жертваш доста неща в името на тази връзка, живееш в по-малък град, където не познаваш никого, работиш работа, която не харесваш. Най-логично и разумно звучи да се преместите семейно в по-голям град.

И още нещо... Все пак сигурна ли си, че той не те обвинява за забременявато? Попрегледах някои предишни мнения, в които си разпитвала за домашни тестове за бременност, както и за тестове за овулация. Не ми се връзва с първоначалната версия, че си била на противозачатъчни и си забременяла случайно покрай боледуване.