Неясни отношения, или когато той протака с години

Не успях да изчета всичко, може и да се повторя с някой, за което се извинявам...

Това, че се познавате със семейството на другия, нищо не означава.
Голяма част от мъжете не го приемат по начина, по който една жена.
Не е задължително да е признак на това, че едва ли не иска сериозна връзка с теб. Не влага същото, което и ти в това познанство с роднини, общи приятели и т.н.

Не е готов за обвързване, а продължава тази връзка 4 години...
Ами не е е нормално.
Наистина, необходимо е време, за да опознаеш някого. Но чак пък толкова! А и работите заедно.

Преди известно време в моя приятелски кръг имаше подобна връзка. Години бяха заедно, мъжът все не се чувстваше готов за връзка.
Обясняваше й как не бил "такъв тип мъж".
Накрая точно за 6 месеца не само че заживя с ДРУГА жена, ами и тя забременя от него. Сега си гледат детето и си е точно "семеен" тип мъж.

Подчертавам - с ДРУГА жена. Не тази, с която години все не беше готов.

Изводът - не иска това точно с теб.
Харесваш му, хубаво му е с теб. Но когато реши да създава семейство, няма да си ти.

Това не означава, че проблема е в теб. Просто това не е "твоят" човек, колкото и да ти се иска.

Според мен 4 години връзка са достатъчно, за да си свалиш розовите очила и освен положителните черти, да започнеш да виждаш и недостатъците на някой.
Чак пък толкова да е перфектен, не ми се вярва. Просто прекалено го идеализираш.

Какво мислят близките ти/приятелите за вас като двойка? Според тях подхождате ли си?
Задай този въпрос на някой, който те познава достатъчно добре и ще ти отговори каквото мисли, а не каквото ти искаш да чуеш.

Според мен прекратявай. Искате различни неща, а така стабилна връзка няма как да се гради!

И накрая - колко години ви е разликата?

Върнах се пак да прочета първия ти пост внимателно. И това, което аз намирам за основен проблем е че ти си предала юздите на живота си на друг човек. Молиш го да те остави, правиш му въпрос честно ли било да гледа как се мъчиш и да не те оставя. Сякаш си пионка, сякаш нямаш собствена воля. Ти си се предала на чуждо разпореждане. Тук всички го оплюха този, че не може да носи отговорност. Но човекът, който не може да носи отговорност за собствения си живот си ти. Защото не е НЕГОВА работа да те пази, това е първо твоя работа. Всеки трябва да се научи най-напред да поема пълна отговорност за своя собствен живот. И това, че се справяш на материално ниво  не значи, че си поела пълна отговорнсот за себе си, защото на емоционално си напълно зависима.Трябва да хванеш юздите на живота си. Не да молиш него  да се смили над теб и да те остави, а да поставиш ясно условие и ти да си тази, която ще го остави, ако той не приема условията ти. Не му крещи, не прави фасони, не повдигай разговори и не се обяснявай. Кратко, ясно и категорично постави своето условие. Постави ултиватум. Но бъди готова да го отстоиш на живот и смърт ако трябва. В мига в който произнесеш условието си ти вече нямаш друг ход освен този, който си изрекла. И даваш срок. Нещо от сорта - или да седмица /промерно/ се нанасяш при мен и правим годеж или аз съм дотук. Казах. И думата ми е последна. нещо такова. А не обяснения, въпроси - защо ми го причиняваш, пусни ме...и пр. доказателства че си поставила живота си в неговите ръце.
Това е престъпление към теб самата - да оставяш друг да се разпорежда с живота ти. Какво семейство, какви деца ще възпиташ ако не можеш да ги научиш на най-важното - как да носят отговорност за живота си. Ще бъдат и те зависими и тогава страданието ти край няма да има, защото ще има и вина.
Действай. Не чакай. И без много лирични обяснения. Хладно, сдържано, ясно и точно.

Добро утро,
Поставях ултиматуми няколко пъти или/или, поставях си срокове и на себе си - хайде да мине тоя празник, тази почивка, че е планирана, тази екскурзия, това събитие, онова.. После си тръгвах, не си говорехме с месеци, събирахме се след това, уж всичко щеше да е наред. Той ме търсеше всеки път, когато се отдръпвах и всеки път, когато се връщах той се отдръпваше. За неспособността за поемане на отговорност за живота ми сте прави отново. Ако не бях слаба, нямаше да очаквам от него - или да е с мен или да ме остави окончателно. Всичките ми опити за откъсване от него, включително с опит да започна друга връзка удряха на камък. Всичко съм пробвала досега, връщам се, по-силно е било от мен. Ядосва ме повече друго , никога не съм настоявала за сватби и деца , аз се молех просто да заживеем заедно, той дори за това не е пораснал. За него това е обсебващо , ненужно, ограничаващо . А за мен да живея сама и да имам "уж гадже" вече не е приемливо на никакво ниво. И да, знае, знае за състоянията , в които изпадам, знае за здравословните ми проблеми, обяснението му е слабата ми психика трябвало да съм силна. Казах, че не искам да съм силна , а щастлива..За него явно е голяма загадка как може да не съм добре в това положение, нали ме обичал, защо съм насилвала нещата..Ще го направя, ще се махна, чувствам се длъжна да му обясня преди това, макар че си мисля, че не заслужава, другото е ще успея ли, предвид обстоятелствата да се откъсна.Ако не успея, ще се наложи и да напусна.

Както са ти казали по-назад в темата - ти и сега си сама, просто трябва да отрежеш неудовлетворяващата те връзка.
Ако той те обичаше и уважаваше, нямаше 4 години да те мотае. А това със задушаването и нуждата от свой живот....ами, дай му свободата. Някъде там има мъж, който ще те обича, уважава, ще си неговия живот и няма да го задушаваш.
Мотае те, понеже така му изнася - сигурна жена, забавления, пътуване и т.н., обаче и да си е ергенче му сe иска.....

що за връзка е "не си говорехме с месеци"?
вие дори връзка нямате - излизане по приятелски и секс за приятно прекарване ... връзка?

Аз нищо няма да ти казвам и да ти давам акъли. До година-две ще се осъзнаеш, като сложиш тройката отпред и ще усетиш, че в живота няма време за такива глупости. На 30 вече не си момиче, то и сега не си момиче - момиче си максимум до 23, след това си жена.

Аз доста се чудя на по-новите поколения и фантазията им, че са млади, а вече са попревтасали отвсякъде.

Смени си работата, какво точно ти пречи? Идеални условия няма никъде, затова и работа се сменя през година-две-три, ако трябва, ако ще само за да претръпнеш и да не живееш вкопчена само в една позиция.

Няма нужда да си силна, само трябва да се ядосаш и да кажеш майната му. Но то само ще си дойде - още явно не си се изморила достатъчно. Много ви е широко около врата - екскурзии, празници, аху-иху. Затова не може да хванете бика за рогата и да видите истински значимото и важното, ами се барличкате с детайли. Някои на твоята възраст гледат по 2 деца. А вие отглеждате драми, при това смешни, погледнати в перспектива.

Кажи му, че си бременна и гледай сеир.

Да, това е добра идея

Ляля, наистина ме разсмя, това ако стане сигурно ще си оплаче живота три пъти и ще ме зареже ритуално и с държавен вестник .. да му отнемам свободата на човека

И това не те спира? Как е възможно от всички мъже на света да искаш точно този, който гарантирано не иска да живее с теб? Жив мазохизъм си е

Охххх, така се смях на това предложение... добре, че съм в отпуска вкъщи и не ме видя никой, иначе сигурно щяха да ме обвинят за психично нестабилна.
Хи-хи-хи-хи-хи!

Много тъпо предложение е това. Изобщо, всички предложения, които целят да запазят връзчица, дори ако е с цел тролене и гаднярство. Трябва да се върви напред. Аз препоръчвам смяна на работа, дълъг работен ден, дори смяна на град и държава.

Това не е с цел запазване, а проверка. Аз поне доста бих се отрезвила, ако човекът се побърка и вземе да ме навива за аборт. Ще се благодаря от сърце, че не съм всъщност бременна и такъв шут ще му набия, че....

Ми ти нали това искаш - да не се изкушваш като ти се умилква след като си решила да скъсате.

Пандорина добре обощи вчерашните ни писания - той не те лъже, просто ти си дала управлението на ТВОЯ живот в НЕГОВИТЕ ръце.

Иначе и преди ти казах - иди в чужбина - животът ти ще се промени и в главата ти ще дойдат други мисли и стремежи.

Какво предложение за запазване? Ти от ирония не разбираш ли?
Я се върни и прочети първия пост на авторката