Неясни отношения, или когато той протака с години

Всеки обмен е вид връзка, дори за бъзик и проверка. Хаби се енергия. Не връзка в смисъл гаджета, а връзка на психическо ниво - че още ти е част от деня и го мислиш. Затова е тъпо предложение, което само удължава процеса, а процесът трябва да е почивка и егоизъм, не нова фаза на занимания със Златния.

За психиката няма ирония - щом мислиш човека, значи му отделяш енергия. Тия процеси не разбират от ирония.

Не съм психолог, просто се опитвам да изясня, че понякога най-добре е нищо да не се прави, казва, доказва, проверява. А да се мине на следващата фаза. Колкото повече чепкаш предишната, толкова по-трудно се откъсваш от нея.

Имам развод зад гърба си - откъсване и минимум занимавки са начинът. Всеки опит за разговор, реванш, изясняване, дърпа назад. Мачът е свирен, действаш напред.

Това предложение се разиграва за 1 ден Иначе виждаш - жената от години няма отърване и затъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Нещо трябва да й даде тласък да иска тя самата да се махне. Тя в момента продължава да иска да е с Него, Мъжът с главно М

Защото така му изнася и защото не му пука за теб, но пък е бил коректен да ти каже нещата в прав текст.
Иска ти се отношенията да са неясни, когато са много ясни. От друга страна, твоето държание може да прилича и на емоционално изнудване.
Дори и независима не си, защото не успяваш да се измъкнеш от ситуация, която дори е вредна за здравето ти.
Само си губиш времето.

Само ще добавя, че на роднините реално не им пука особено нито за двойката, нито за връзката - нещата на тоя етап са вече протоколни, не са маркер за наличие на перспектива или някаква ценност. Щом имате сили за празници и дейности, наистина ви е широко около врата. Запълни си живота с истински и трудни неща, да нямаш време, и не му играй никакви игри, вредно е.

Много се извинявам, но ти сама си се поставила в ситуацията да си подлога на този хубостник, който те ползва само в тази ти функция. Не искам да съм груба, дори ми е жал за тебе, но те моля да си вземеш живота в ръце и да имаш поне някакво самоуважение. Когато придобиеш самочувствие, което не се основава на неговото отношение към теб, тогава ще привлечеш и подходящия партньор. Мога и още много да пиша, но всичко ти е казано от другите потребители вече.

И това с бременноста няма да свърши работа, защото:
, а той ясно ѝ е казал, че не иска дори да живее с нея. По-ясно от това, че човекът не иска да има нищо обвързващо с дамата, здраве му кажи! Най-много вестта за заченато бебе да доведе още по-големи скандали и самотормоз за авторката.
Това, жените, сме големи патки понякога - мрем за лъжливи обещания и сваляне на звезди. А когато някой подходи максимално честно с нас, се опитваме да променим ситуацията както ние искаме.
И не, момчето не е недорасло, безотговорно и т. н. Просто не иска семейство точно с тази жена. В началото е казал той каво иска, жената е решила най-вероятно, че с времето ще успее да го промени. И след като тя се е хванала на това хоро, той решава (и с право), че и тя е съгласна. А сега си правим драми.

Той даже е в правото си да се чувства притиснат, да. Казал си е, че не иска съвместен живот! Но тя - не и не, че и боледува, и се съсипва, и го обвинява. Ама насила хубост не става. Може скоро той да я отреже, та да приключат тия драматизми.

Авторке, първо пишеш, че му се молиш да те остави, а сега твърдиш, че ако му кажеш, че си бременна ще те зареже. Само виж как сама се лъжеш, а това е най-страшното. Всъщност ти НЕ искаш той да те ЗАРЕЖЕ. Това за бременността и на мен ми хрумна и според мен е една много добра идея за да видиш реакциите му.
Аз искам обаче да ти кажа едно друго нещо. И то защото съм го преживяла. Наложи ми се на 50+ години да режа пъпна връв с 33 годишна давност,при наличие на две деца. Ние също работим на едно място и го виждам всеки ден. И знаеш ли кога успях да го направя? Едва когато успях да осъзная, че ние изобщо не сме в отношение жена-мъж, а в отношение родител-дете. Като тези роли са променящи се - ту единият е родителят, а другият детето ту обратното. Но едно е сигурно тези отношения не са връзка, те са вид сливане. какво е характерно за детето? Неговите граници са неясни. То първоначално живее в границите на родителя и постепенно родителят създавайки една среда на сигурност дава възможност детето да започне да изпробва границите си и да излиза навън докато напълно не изгради своите. Обикновено това се случва в тийнеджърството. Адва след това вече може да се говори за връзка. Защото тя предполага два индивида с ясни граници. При теб обаче в тийнеджърството се е случило че си загубила баща си. Ти си влязла в живота с непълни, неясни, неоформени...дори липсващи граници....влязла си "лепкава". Несъзнателно ти ще влизаш в отношения родител-дете, защото все още си неспособна да влезеш в отношение жена-мъж. Това отношение блокира и двама ми. Докато ти го играеш родител той ще го играе дете. Няма шанс за порастване и ставане мъж. Може и инстинктивно да усеща това и затова да се дърпа.
Та първо осъзнай това с ролите и започни от там да научиш що е то ЖЕНА. Все пак не си чак толкова далече от тийн възрастта както ако беше на 50+, а и все още нямаш деца. Всичко е поправимо. Работата с психолог ще ускори този процес. Аз се мъчих сама и ми отне 33 години.

Защо, това с бременността може пък и да свърши работа. Досега винаги нещата са се сбозявали, защото тя си е тръгвала, а онзи е играл театър да я върне обратно. Ако му каже, че ще става баща може този път да се откаже от театъра и да я остави на мира.

А и той да си даде сметка за последствията от една бременност. Защото иначе вкъщи с мама и тате едва ли мислят за бебе

По принцип самият факт, че те оставя да спиш сама, означава, че не му пука и дори не те ревнува. А ти нямаш никаква гаранция дали след като си кажете Лека нощ по телефона, той не си излиза, нито какви ги върши. Абе детска история

Аз в тази "връзка" не виждам любов. За мен това е основният проблем. Само някакви зависимости, които обаче с брак и деца не се решават.

Силвия, рядко давам съвети в подобни теми, но този път не мога да се сдържа. Няма да ти обяснявам на дълго и широко, защото съм съгласна с всичко, което  са ти написали до тук. Дори със Сирен съм на 100% съгласна, а това рядко се случва. Ще ти разкажа само историята на едни наши приятели, защото може да ти е полезна. Значи, събраха се когато и ние с ММ, доста години минаха вече. Той е няколко години по-малък от нея, на моя възраст - тогава беше на около 30, та не е бил точно малък. Ами същата работа като при вас - като се стигне до разговор да заживеят заедно направо нервни кризи го хващат. НА 2 пъти й прави цигански номера в последния момент преди да наемат обща квартира, ама наистина в последния, съответно се разделят и той месец след това отива да се моли че ще се променя. Кой ли не й говори, тя не та не - голяма любов, голямо нещо. Заживяха накрая заедно преди няма половин година, тя супер щастлива, вече над 40 годишна. И точно месец след като се нанесоха младежът (който вече е на над 35, по-близо до 40 отколкото до 30) без да й казва нищо си намери работа в друга държава. Без планове да я взема там. Вече започвам да си мисля, че го направи че да избяга от нея, честно. Защото малко преди това беше сменил работата и наистина добре му плащаха. Иначе като човек и приятел е супер, душа човек, обаче за връзка и на най-лошия ми враг не бих го препоръчала. Та така, сега тя е на 40+, сама, няма нужда да обяснявам в какво психическо състояние и какви проблеми поражда това.
Та, въпросът ми е искаш ли подобно развитие за теб? Ако не, вземай се в ръце, сменяй ако трябва и града, но го забравяй и като си готова ще срещнеш свестен мъж и ще си наистина щастлива.

Що да е тъпо?
Току виж, пича яко се гипсира, пък може и да вземе той да се омете бързо-бързо от работа.Така тя печели по всички фронтове-хем си запазва работата, хем него го разкарва без грам хабене на нерви и обяснения, хем той ще потъне вдън земя и няма да й се налага да се мъчи още години, докато се разкарат.
Аз със сигурност бих си направила подобен експеримент.Ако пък , не дай си Боже, реши, че ще става баща, пак има начини.

Ако авторката сама не сложи края на тая мъка, друг няма да я направи. Край, но не чрез лъжа за бременност! Защото след две-три години ще четем от нея пак драми - било с този, било с нов мъж.
Не мога да разбера едно - авторке, толкова ли те кефи да си нечия сянка, да не можеш сама да взимаш решения за живота си. Не искаш да си силна, искаш да си щастлива! Е, няма такъв филм! Слабите си мислят, че са щастливи.

А ако не се омете и реши да я придружи на консултация?!
Освен това, тя има здравословни проблеми и той може да знае за тях и съответно, изобщо да не й повярва.