Неясни отношения, или когато той протака с години

Тя опасността не идва от мухльото, а от самата авторка. Любов ли бе да я опишеш. Аз бих се махнала. Фирми и работи много. И в случай на такива безнадеждни емоции точно бягството е вариант. Иначе всеки ден сълзи и сополи в тоалетната на работа - да бе да.

Никой не говори за напускане, говорим за смяна на работа, правите ли разлика? Докато си на една работа, редовно си ходиш по интервюта и я подменяш с по-добра.

Ами не, не се шегувам за съжаление. И не, не е бил насилник. Просто бях тотално обсебена от него, до такава степен ми беше промил мозъкът, че не знаех на кой свят съм. Имаше момент, в който трябваше да избирам между него и семейството ми, тъй като те не го харесваха грам, и избрах него, за което в последствие съжалявах. Наричай го както искаш - любов, глупост... и аз не знам къде се намирах в този период.
И по това, което чета авторката е точно в същата позиция като мен. Тотално промит мозък от един манипулатор. Хем ти дава всичко, хем не. Хем те унижава, но вследващия момент знае точно как да те накара да го обичаш повече от всичко. Много е странно чувството. На мен до такава степен ми бяха бръкнали в мозъка, че аз го сънувах всяка вечер в продължение на година и половина, ако щете вярвайте. Просто бях едно нищо. Но се справих, затова съветвам авторката да го заличи тотално, само това е спасението.

Достатъчно се е съобразявала с него. Крайно време е да започне да се съобразява със себе си и точно заради това, изборът на работа не трябва да зависи от външен фактор. Ще го направи, когато е добре за нея и й е икономически и професионално изгодно. Ако сега не се научи, ще попада все на такива типажи и ще се успокоява, че като се махне, ще се "спаси". От себе си не може да избяга и зарова трябва да й е добре сама.

Ами какво да кажа - и аз в кюпа -  близо 3 години тичане след илюзорна любов. Посвещавах му песни , гледайки филми си представях че е главен герой ... а като му звънях даже не вдигаше . Търсеше ме само са секс и понякога , ако е в настроение гледахме филми . Все чаках да направи крачка , да каже хайде да сме сериозни . Не стана - даже се шегуваше с мен - аз в леглото гола - той “ обличай се и тръгвай , че баща ми идва на гости , ако пита как ще му обясня коя си “ . Ужас , пълен кошмар , в най - големите зими ходех на студа до тях , даже не правеше труда са ме вземе. . По- лошото е че в същото време други ми сваляха звезди от небето , носеха ми лекарства като съм болна и ми подаряваха цветя .
Сега осъзнавам , че не съм вярвала , че заслужавам истинска любов и уважение ( естествено проблеми в детството , най- вече с бащинската фигура) .
Въпросния човек се ожени малко след като скъсах отношения с него , има и дете и изглежда грижовен и добър съпруг и баща. Смятам , че аз съм изисквала и провокирала това отвратително отношение. Ако обичах себе си малко повече и се уважавах и се грижех за себе си - нямаше да мина през това , но пандорита е права - тези хора са урок. , за това което е нужно да проверим в себе си . Ако някога отново го срещна ще му благодаря

Щях да имам подобна връзка, ако нещата не бяха се раздухали в началото. Неговата мама се намеси. Прати ми покана във фейсбук. За пет месеца от огромен интерес към мен отношенията се скапаха, обвини ме, че съм го задушила, че искам връзка за цял живот и куп други неща. Ами явно явно е било за добро. След като ме заряза, разбраха доста хора, както и всички мои родини по лоши стечения на обстоятелствата. Мама му,
ме махна веднага от приятели.  След доста години разбирам, че той си е сам и няма никой до себе си. Даже малкия му брат бил семеен с дете, а той самотен. Та причината не е била в мен. Той бил гордостта на мама, мама инвестира в него да учи, да стане голяма работа. Истината е, че след този унизителен шамар на живота, мъжът ми се появи с гръм и трясък. Бяхме гаджета, оженихме се, ходихме по почивки, даже живяхме в чужбина известно време, вече сме родители. Щастието е там, където не сме го търсили.

Понякога хората просто не са един за друг, няма виновни или грешни. Имат различни характери, разбирания и с някой може да си пасват много, с друг - не. Малко си е въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата. 

Това е така. Въпросът е защо едната страна дава грешни сигнали и то нарочно? Когато видиш, че някой е емоционално и душевно зависим от теб, пусни го, бе мама му стара, не си играй с него. Ако това момче беше мъж на място щеше да и каже да търси това, което иска на друго място. Да, той ясно и е заявил, че не иска брак и семейство, но в същото време не я пуска и и казва, че иска да е само негова. Прави някакви неща, които по някакъв начин и дават някаква дори и съвсем малка надежда. То е като някой да се възползва от пияно момиче или в някакво неравностойно положение. Просто влюбен човек не мисли трезво. Хваща се за всичко като удавник за сламка. Не е редно от негова страна, но явно и той чеша някакво его или просто си я държи като краен вариант, ако не срещне нещо друго, което да го удовлетворява повече.

Няма да я пусне. Не може да й даде каквото иска и в същото време я държи на куката. Прави го по две причини: защото е садист - причинява болка умишлено на живо същество и още защото получава от тази връзка. Получава това, което му е потребно без да дава. Хем има жена до себе си, хем няма. Хем има секс и общ социален живот, хем не я допуска. Малко е игра на ластици. Тези връзки са удобни за тези хора. Но са нездрави. Не иска да се обвързва по две причини: или има фобия от обвързване, за да не се почувства задушен или просто не иска да се обвързва с тази жена.
Според мен разковничето е в това когато нещастният от двамата, този, който иска друго, тогава когато започне да се осъзнава да предприеме спасителни действия. Тръгва си, според мен трябва да каже защо си тръгва и прекратява всичко. Няма поздрави за празници, няма нищо. всъщност, може и да не каже защо си тръгва. Другият, манипулатор-садистът, много добре знае защо.
Извинявам се, ако ви звуча крайна, но това е форум и тук се изказват мнения. А моето мнение е от първа ръка, на потърпевш, а не по разкази на очевидци.

Темата е болезнена за този, който го е преживял. За мен истината е една. Иска да създаде семейство някога и някъде, но не с тази жена. Тази жена за него е за развлечения, за безплатен секс, да показ, за подхранване на мъжкото его, че е много желан и оборотен. Това е въпрос на чест да я върти, а когато той реши, ще създаде семейство с друга.
Единственото което може да се направи е да се прекъсват подобни връзки своевременно.

Не си съвсем права.
Тя е тази, която не пуска. Човека отдавна и е казал, че не иска семейство.  Тя сама се съсипва като седи при него и го чака с някакви мижави надежди.
4 години го е чакала, така като я гледам може още два пъти по толкова, докато съвсем не се скапе.
Съжалявам, но тя сама си е виновна.
Досега е трябвало да го разкара и да търси подходящия за нея. Седейки при него, тя си губи времето и възможността да общува с други мъже и да срещне някой, който иска това, което и тя.
Да, той е садист. Вижда, че тя се измъчва, но му е удобна за едното чукане, без да си дава сметка как тя се съсипва.
Той е садист, а тя е мазохист.

Елора, така е права си. Пасивният участник също носи последствия от действията си, в случая, бездействието и търпенето на ситуацията.

Чак пък садист. Все пак..не я мъчи той, тя си се мъчи защото има очаквания, които не се случват. Той дори  може и да се чуди защо страда тя, може да си мисли нещо от сорта "женски работи", "те жените все за нещо си намират да се тюхкат". Понякога мъжете наистина не разбират емоциите на жената. Просто защото при тях нещата са различни, не работят по същия начин, психиката им е друга и не хабят емоции. Може и да си мисли, че ако НАИСТИНА  и е толкова зле нямаше да се връща толкова пъти. Щом стои и се връща и прощава, значи....не и е толкова зле. По неговата мъжка логика. Не я вързал, не я е принудил...Егоист да, определено. В по-големи дози от т.н. здравословен егоизъм. Ма чак пък садист не мисля. Смята, че всеки отговаря за себе си и решава какво  да търпи и какво не. Ако я беше вързал, заплашил, насилвал...да. А той просто си гледа своя интерес и иска на него да му е добре. "Обичам я, но себе си обичам повече". Това изречение чух аз от един подобен егоист на въпроса "ти обичаш ли я?". Те това е. Още не е стигнал до "Обичай ближния си като себе си". Да не говорим пък до "обичай ближния си повече от себе си".

Много добър пост!

И аз съм на мнението на повечето писали до тук, че е крайно време да си наложиш малко воля или там каквото друго го наречеш и да се разделиш с този човек завинаги. На 30 си,искаш семейство , а човека до теб не - колко още време имаш за губене? Все пак и новия човек, който срещнеш няма на втория ден да ти предложи брак , а и ти недей да се хващаш за първия като удавник за сламка, за да не съжаляваш после още повече. Разбирам те , обичаш го, виждаш го всеки ден - преживяла съм го - луда любов, професионални отношения, съответно срещи всеки ден , трудно е наистина да се откъснеш. Аз лично смених работата, търсих я паралелно , докато си работех до последно на старата, започнах нови отношения , задълбочих ги и така. До ден днешен въпросния човек ми е слабост и тъй като ние пък си поддържаме приятелски отношения само като ми пише , звънне или го видя се активизират в мен всички пеперуди сигурно, които съществуват на планетата, но си наложих да не бъда с него по друг начин, а да подредя живота си по начина , по който аз искам, защото в противен случай той щеше да е щастлив , защото получава това, което иска, но аз никога нямаше да получа това, което аз искам. За съжаление живота е такъв, понякога трябва да правим трудни избори, да взимаме тежки решения и не забравяй - най-тъмно е преди изгрев , в началото ще ти е много трудно , но след това ще си спомняш с усмивка за тези си терзания. Но не го чакай, няма да се промени, щом за 4 години не се е променил , ако стоиш още с него , в един момент ще се окажеш на възраст , в която нито ще можеш да си създадеш нормално семейство, нито пък да имаш деца , а явно за теб тези неща са важни. Успех, пиши когато имаш нужда да споделиш , затова сме тук, с каквото можем да си помагаме! 🤗