На 18 години съм и съм във връзка с турчин от 3 години. Вече ми писна да се крием от нашите и искам да им споделя за него, но има един голям проблем – реакцията им. Сигурна съм, че ще реагират много лошо и ще искат да скъсаме, а аз не искам това да става. Освен това, нашите, без значение кое момче ще доведа, те все ще му намират косури.
Всички познаваме типичните турци – с техните претенции, начин на живот, колко са религиозни и как си спазват традициите. Обаче той изобщо не е от този тип, нито неговите родители и роднини! Нито ни напъват да се женим, той си учи в университет и аз също почнах и имаме планове за бъдеще. Всичко е точно и никога не е имало лошо отношение нито от него, нито от родителите му. Познавам ги и наистина са много добри хора. Той е прекрасен човек и се държи страхотно с мен.
Преди време, още в началото на връзката ни, реших да споделя на майка ми, защото имах нужда от майчина подкрепа. Но уви, стана съвсем друго… Почнаха се обиди по негов адрес, как хората щели да казват на децата ни след време, че са циганчета, как техните щели да ме подтискат и да ме направят един вид робиня, как на 18 ще съм щяла да се оженя… Каза ми и че баща ми няма да ми даде да си покажа носа навън, ако разбере, и че изобщо няма да ме погледне повече. Тогава бях по-малка, веднага се разплаках и не знаех как да предприема нещата в свои ръце. Говорих с братовчедите ми и други близки роднини и те ме посъветваха за момента да им кажа, че сме се разделили, а след като навърша 18, да им кажа, че пак сме заедно.
Слушала съм и други истории за смесени двойки (тя българка, той турчин) и как накрая родителите винаги се примиряват.
Въпросът ми е какво да правя? Вярвайте ми, наистина ми писна да се крия! Не искам да се карам с нашите, но според вас, ако го опознаят, дали ще си променят мнението? Изпадали ли сте в подобна ситуация?