Моя приятелка, която познавам от повече от 20г и не бях виждала известно време отново е част от обкръжението ми. Със съпруга ми подържаме близки отношение с нея и половинката и, излизаме заедно, пътуваме заедно и т.н. Нормални отношения погледнато отстрани. И понеже сме си доста близки, а при въпросната приятелка така са се стекли нещата, че има кофти и нископлатена работа ние със съпруга ми много искаме да и помогнем в това отношение. По стечение на обстоятелствата фирмата ни отваря офис в друга държава, където преди време тази приятелка живееше и работеше и има огромното желание да отиде пак и ние с мъжа ми можем да и предложим тази възможност. И от тук вече започват проблемите и въпросителните. Когато преди години поддържах приятелски отношения с тази жена тя беше много различна от сегашното и аз. Душата на купона, любимка на мъжете, забавна, но по един изключително интелигентен начин, купонджийка, но всичко в рамките на добрия тон, изискана, с безупречни маниери все едно е отраснала в някой кралски двор. Мъжът с когото съжителстваше по онова време беше интелигентен, образован, със същите безупречни обноски и маниери, като самата нея. Изведнъж няколко години по-късно тази жена вече живеейки обратно в БГ все едно е някой друг. През цялото време говори с носталгия за времето прекарано в чужбина, от най-забаваната купонджийка е останало твърде малко, дори във външния си вид е доста по-небрежна. Но няма лошо, обстоятелствата се променят и човек се нагажда към тях, за да оцелее. Най-фрапиращо обаче е новият и приятел. Познавайки я от дълги години и опознавайки него сега постоянно си задавам въпроса как изобщо са намерили обща тема за разговор, пък какво ги държи заедно изобщо не проумявам. Не, че мъжът е лош, но е всичко това, което предишният и мъж не беше. И пак, не е в това проблема. Ще кажете, че не е моя работа и ще сте прави. Но ето тук вече идва основния проблем: по това което наблюдавам, моята приятелка се старае всячески да забрави живота зад граница, който толкова много е обичала и поради този факт се опитва да е точно обратното на това, което е била преди. Сега не е забавна, не е купонджийка, облича се немърливо, не е изискана и на финала си в взела мъж, който е типичен "балкански субект" , тип "жина дай ракийката и салатката и пусни лепа брена".
Та да се върнем на темата. Ако със съпруга ми заведем тази жена и приятеля и в държава X има 2 варианта:
1.Ако сме прави и всичко тук е маскарад, за да забрави живота си там, при връщането тя ще се върне и към стария си начин на живот и съответно приятелят ще стане излишен. Честно казано не ми се иска да изиграя тази роля в техните отношения.
2.Ако пък наистина се е променила и сега търси друг начин на живот проблема от т.1 няма да е актуален, но мъжът ще се окаже в много неизгодна ситуация - без образование и без 1 дума език. Да не говорим, че той дори не е напускал очертанията на БГ и няма да изкара и 1 седмица. И пак всичко ще завърши като в т.1.
Та седим и се чудим с ММ, ако вземем вместо да им помогнем да им навредим дали няма да е по-зле от това да не им помагаме. От друга страна пък ми е ужасно мъчно като гледам мойта дружка как се погубва тук и колко и е тежко и гадно.
Виж целия пост
Та да се върнем на темата. Ако със съпруга ми заведем тази жена и приятеля и в държава X има 2 варианта:
1.Ако сме прави и всичко тук е маскарад, за да забрави живота си там, при връщането тя ще се върне и към стария си начин на живот и съответно приятелят ще стане излишен. Честно казано не ми се иска да изиграя тази роля в техните отношения.
2.Ако пък наистина се е променила и сега търси друг начин на живот проблема от т.1 няма да е актуален, но мъжът ще се окаже в много неизгодна ситуация - без образование и без 1 дума език. Да не говорим, че той дори не е напускал очертанията на БГ и няма да изкара и 1 седмица. И пак всичко ще завърши като в т.1.
Та седим и се чудим с ММ, ако вземем вместо да им помогнем да им навредим дали няма да е по-зле от това да не им помагаме. От друга страна пък ми е ужасно мъчно като гледам мойта дружка как се погубва тук и колко и е тежко и гадно.
