Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви здравословни състояния са свързани с инсулиновата резистентност и какви са причините за инсулиновата резистентност?
Какво е ИР?
Кой е изложен на риск от инсулинова резистентност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви здравословни състояния са свързани с инсулиновата резистентност и какви са причините за инсулиновата резистентност?
Инсулиновата резистентност е свързана с метаболитен синдром, диабет тип 2, чернодробна стеатоза, атеросклероза, кожни лезии, поликистозен яйчник и нарушения на щитовидната жлеза. Причините за развитието на инсулинова резистентност включват затлъстяване, метаболитен синдром, стрес, употреба на кортикостероиди, тежки общи заболявания, бременност и консумация на твърде много бързи въглехидрати.
-
Какво е ИР?
-
Кой е изложен на риск от инсулинова резистентност?
Най-висок е рискът за развитие на инсулинова резистентност при хора с наднормено тегло, възраст над 40 години, наличие на родител с диабет тип 2, високо кръвно налягане, гестационен диабет, триглицериди над нормалното ниво , нисък HDL холестерол (добър холестерол), синдром на поликистозни яйчници и акнантоза.
-
Как се диагностицира инсулиновата резистентност?
-
Какви са ефективните превантивни мерки, препоръки и алтернативни методи за справяне с инсулиновата резистентност?

Радвам ти се за волята, аз лично със спорта не се справям, както ми се щеше. Одеве се успокоих като прочетох написаното от Савина, че всяко движение е важно и има значение, защото аз до това се ограничих и се чудех дали е достатъчно. Да се движа редовно, като забравя за колата, да правя всеки ден бързоходни разходки и домашна гимнастика. В началото на април, когато хем бях свалила първите 10 кг, ходихме на екскурзия и изкачвах разни височини. Имах чувството, че ще умра, като риба на сухо дишах, на всеки 10-15 минути почивка. В момента изкачвам възвишения без изобщо да се задъхам и даже май и без особено да ускоря пулса, който преди ми блъскаше като камбана в главата при едни нищо и никакви натоварвания. Не го чувствам вече. По стълбите до 5-6 етаж въобще не се затруднявам, преди си беше изпитание. Мислех тогава, че е от цигарите, но сега даже пуша повече. Както и да е, мисълта ми е, че можеш да започнеш и с по-леко натоварване, пак ще помогне. Като няма да си стресираш толкова тялото. Казвам може, ако ще се чувстваш по-добре, по-малко стресирана, стресът също е важен. Но щом си спортна натура може и от раз да се справиш. Аз постепенно вдигах, нямах сили и тренинг за повече. Готова съм вече и за по-сериозни занимания, ама пусто мързел...

