Вредна компания или злобно съзнание?!

виждат се веднъж месечно.. как по точно се е оженил за тях.. като ги обижда ли... пак коментари не на място...

Само дето нямам много ясен спомен, но май преди да са минали две години от сключването на брака не можеше да се разведеш по взаимно съгласие. Поправете ме, ако нормата е остаряла.

Авторката - родителите ти са в основата, съжалявам. Те са те научили да се държиш по този пасивен начин. Някой да те плюе и вместо да действаш, да пускаш допитвания във форум. Несериозно. Несериозно си задала и самата тема - с тези усмивки. Няма характер.

Не знам, за кое точно си се борила през живота си? Май за нищо. За достойнството си поне, не се бориш. И това, което ти се случва днес, си е точно резултата от родителските действия. Не толкова добър резултат...

А може би, на твоя приятел му е яко писнало, само да спамиш из вас за родителите си и да се държиш недорасло. На мен лично ми писна да слушам за тях, а са само два дни, чудя му се как издържа.

много тежки моменти сме имали за да ми казва някой, че за нищо не сме се борили... че има лош резултат от родителите... жал ми е за хора като теб... няма връзка.. нищо от това, което говориш.. бяха споменати за това съм отговорила нещо свързано с тях.. от кво му е писнало... аз му казвам няма ли да изхвърлиш боклука.. той ми казва говори така на майка си у вас.. от нищото... писах за първи и последен път... за кво изобщо пишеш нито ми помагаш, нито говориш по темата... пълни глупости общо взето... нали за това са форумите... такива као теб ги обезсмислят...

Момиче, никой от тук не може да ти помогне. Трябва сама да си помогнеш - сама да се спасиш! Щом стоиш и се дразниш из форума, значи ти харесва там, приятно ти е.

то е ясно, че сама ще си помогна... но нали за това си изказвате мнението да бъдете полезни... каква е иначе идеята на този форум... за пореден път... разбрах всеки един от Вас... разбирам си грешките... нещата са в мои ръце

Ако ние намираме нашите мнения за полезни, то ти можеш да не ги намираш за такива. Не можеш да очакваш, че споделяш едно и също виждане за живота с всички.

Хайде, разкарвай го тоя вече и заключвай темата, че се изчерпа... И ти си леко скучна, разбирам защо не те взима, като излиза с приятели.

Приказката за "Сляпата Неделя" не е случайна. Момичето наистина е сгрешило, но аз не мисля родителите и хората какво ще кажат за разумно оправдание да не си подаде документите за развод.
Аз мисля, че просто семейството на момичето не знае как той се държи с нея реално, защото се е прикривал пред тях, колкото да им замаже очите. Хората няма да я съдят със сигурност и проблем за нова връзка няма да има също със сигурност. Не е първата жертва на тормоз и насилие и по тази причина с малко обясняние на родителите ще разберат и ще омекнат.

Представи си следната ситуация. Ще береш малко срам, ще има хора, които ще те изкарват по-черна и от катрана, ще се научиш да не ти е важно мнението на незначителни хора и най-важното: всеки един миг от живота е важен. Всеки един миг от живота, в който се поставяш или стоиш в нездравословна ситуация заради кумова срама си похабяваш живота за нищо. За нищо.

Ако ти трябва извинение, причина, по която ти да не си лошата - започни да изкарваш мръсните ризи на яве пред всички. Ама не да ги обсъждаш, ами така, малко лисичешки: тук се изпуснеш нещо, там се изпуснеш нещо. Направи си срещи на кафе с половината град и случайно разкажи как сте, какво се случва с вас. Кажи, че ти е малко странно какво се случва и ... остави другите да се групират срещу него в спасителна акция на теб. Тогава няма да си ти несериозната, а ще си червената шапчица, която е била подлъгана от големия лош вълк и има нужда от спасяване сега и веднага.

Това, което ти се пише е ситуацията, погледната през очите на всеки от пишещите. Дали ти помага или не, това си е твоя работа. Ако отричаш всичко и не търпиш критика - няма да промениш нищо.

През какво сте преминали с родителите ти, няма никакво значение, нито за мен, нито за тебе, нито за мъжа ти - факт е, че си обсебена от тях. Щом на мен ми прави впечатление, дето те "виждам" за пръв път, на него сигурно му е втръснало. Не е адекватно на възрастта ти, на положението ти на омъжена жена, да говориш само за "мама и тати". Разбирай го, както искаш или не го разбирай, твой проблем. Но този ти навик, винаги ще дразни хората около тебе.

bgmamma00001, няма да коментирам твоя случай, но ще разкажа за други два. Може да са ти от полза да проектираш живота си...

Преди 15-тина години една позната се омъжи. Хубаво, умно, добро момиче. Момчето не съм го виждала, но светен трябва да е бил. Тя работи, има добри и възпитани родители, но не толкова заможни. Ражда се едно детенце, след време второ. Момичето е отговорно, гледа си децата, бабите и дядовците от двете страни помагат. Тя работи, не знам каква е заплатата й, но не е мързелива. Неотдавна разбрах, че са се развели. Защото той я е биел и тормозил. От много време. Не можах да повярвам. Но не на това, че се е развела, а че е търпяла. Горкото момиче. А имам подозрение, че е търпяла донякъде и заради родителите си - да не ги тревожи, какво ще си кажат хората (а то реално на никой не му пука), заради децата. Не съм я виждала скоро, надявам се, че е добре и този дългогодишен тормоз не се е отразил на здравето й и на децата, макар, че за последното се съмнявам.

Втори случай. Преди много години познавах едно момиче. Хубавко, добре възпитано, от добро семейство. Аз и приятелките ми след гимназия отидохме на унивврситет. Въртяхме гаджета, ама такива на нашата възраст. След време разбрах, че тя не записала да учи, ами направо се е задомила. Тръгнала е с някакъв чичо. Не мога да ти кажа на колко години е бил, но изглеждаше лато да е набор на баща й. Роди му детенце. Преди 10-тина години разбрах, че е избягала от него. Върнала се е при родителите си и малко след това почина. Има-няма на 35 години. Развила е някакво заболяване от тормоза. Аз не я виждах тогава, защото не бях в България, но майка ми, като ми разказваше, беше потресена.

Та така. Това е историята на 2 читави, добри, възпитани, хубави момичета.
Надявам се, че решението за това, което е добре за теб, няма да ги вземеш заради "какво ще кажат хората/родителите".

И да знаеш, че имаш само един живот.
Успех ти желая!

Ключ по молба на автора.