Здравейте!
Често чета теми тук, но никога не бях писала до сега. Не и до момента, в който не се оказах сама сред познати.
На 26г. съм и съм самотна майка на момче. С бащата се разделихме, още когато сина ми беше бебе. Интерес от негова страна към детето няма. Той беше “лошо момче” ако мога така да се изразя, включително и до днес ми създава проблеми (“бащата”) Тази ситуация изключително много ме натовари психически и емоционално. Трябваше ми доста време да приема това, че направих грешен избор и останах сама с дете на ръце. Смятам се за доста привлекателна и не ми липсва мъжко внимание. Имам висше образование и съм от добро семейство. Е времето мина, приех съдбата си и в живота ми се появи човек… който имаше интерес към мен. Аз също имах. Прекарахме една уникална първа среща, а след това се видяхме още няколко пъти насаме….съответно сещате се какво се е случило. Имаше си доста химия между нас и си паснахме и в тази сфера на отношенията мъж- жена. Но не това е лошото, а факта, че тогава пихме алкохол на който аз не нося въобще. Напих се страшно много и приказвах страшни глупости. (Нямам тази практика, бях много притеснена) Съответно момчето накрая ми каза, че не желае да има сериозни отношения с мен.Имаше химия, имаше интерес, желание, сходни интереси, приоритети, ценностна система… чак не можах да повярвам, че е възможно да си прекарам толкова добре и да срещна човек - като мен. И съответно се издъних грандиозно… не ми се вярваше, че това момче ще иска сериозни отношения с жена с дете… и от страх да не ме отхвърли се хвърлих в тези отношения прекалено бързо, прекалено много исках да остане с мен, да не съм сама повече, че го отблъснах с непрестанното искане да сме заедно и поведението ми- когато пиехме .(от ден 2 на запознанството ни) ….може би. Бях на предела си, когато го срещнах и самотата ме убиваше, тъй като сериозни отношения не съм имала с никого след бащата на детето ми- не исках и не бях срещнала подходящ човек. Място не мога да си намеря от яд, че си позволих да пия толкова и да се държа така… Не съм сигурна всъщност обаче дали това е причината да прекрати отношения с мен, или това, че просто му е било за 1ния с*кS. Нямал е сериозна връзка никога и му се носи славата малко на сваляч… но и на добро момче. Също така ми сподели, че иска вече връзка иска любов и т.н. Чудя се, защо ме отсвири така бързо? Аз ли сгреших като се показах в лоша светлина, или той като ме заблуди и използва за да си легне с мен. Никога не са ме отрязвали, мъжете бързо се закачат и влюбват в мен. Но пък аз съм отрязала доста мъже през годините. Не съм споделила с никого, защото се срамувам от поведението си най- вече. Изхвърлих всичкия алкохол който имах вкъщи и сигурно повече никога няма да пия. Плаче ми се… и то за човек който познавах съвсем бегло.. или по скоро за това, че сякаш с тези отношения умря и последната ми надежда. Нямам голям социален кръг и не знам къде бих срещнала мъж, с който да си паснем. Ако сте мъж и попаднете в такава ситуация с жена, каква би била причината да прекратите отношения ? А ако сте жена с дете (без мъж), как се изправихте отново на крака след поредния несполучлив опит да създадете връзка? И как изобщо се случва жена с дете да намери човек до себе си на който да се довери…. ? Благодаря!
Виж целия пост
Често чета теми тук, но никога не бях писала до сега. Не и до момента, в който не се оказах сама сред познати.
На 26г. съм и съм самотна майка на момче. С бащата се разделихме, още когато сина ми беше бебе. Интерес от негова страна към детето няма. Той беше “лошо момче” ако мога така да се изразя, включително и до днес ми създава проблеми (“бащата”) Тази ситуация изключително много ме натовари психически и емоционално. Трябваше ми доста време да приема това, че направих грешен избор и останах сама с дете на ръце. Смятам се за доста привлекателна и не ми липсва мъжко внимание. Имам висше образование и съм от добро семейство. Е времето мина, приех съдбата си и в живота ми се появи човек… който имаше интерес към мен. Аз също имах. Прекарахме една уникална първа среща, а след това се видяхме още няколко пъти насаме….съответно сещате се какво се е случило. Имаше си доста химия между нас и си паснахме и в тази сфера на отношенията мъж- жена. Но не това е лошото, а факта, че тогава пихме алкохол на който аз не нося въобще. Напих се страшно много и приказвах страшни глупости. (Нямам тази практика, бях много притеснена) Съответно момчето накрая ми каза, че не желае да има сериозни отношения с мен.Имаше химия, имаше интерес, желание, сходни интереси, приоритети, ценностна система… чак не можах да повярвам, че е възможно да си прекарам толкова добре и да срещна човек - като мен. И съответно се издъних грандиозно… не ми се вярваше, че това момче ще иска сериозни отношения с жена с дете… и от страх да не ме отхвърли се хвърлих в тези отношения прекалено бързо, прекалено много исках да остане с мен, да не съм сама повече, че го отблъснах с непрестанното искане да сме заедно и поведението ми- когато пиехме .(от ден 2 на запознанството ни) ….може би. Бях на предела си, когато го срещнах и самотата ме убиваше, тъй като сериозни отношения не съм имала с никого след бащата на детето ми- не исках и не бях срещнала подходящ човек. Място не мога да си намеря от яд, че си позволих да пия толкова и да се държа така… Не съм сигурна всъщност обаче дали това е причината да прекрати отношения с мен, или това, че просто му е било за 1ния с*кS. Нямал е сериозна връзка никога и му се носи славата малко на сваляч… но и на добро момче. Също така ми сподели, че иска вече връзка иска любов и т.н. Чудя се, защо ме отсвири така бързо? Аз ли сгреших като се показах в лоша светлина, или той като ме заблуди и използва за да си легне с мен. Никога не са ме отрязвали, мъжете бързо се закачат и влюбват в мен. Но пък аз съм отрязала доста мъже през годините. Не съм споделила с никого, защото се срамувам от поведението си най- вече. Изхвърлих всичкия алкохол който имах вкъщи и сигурно повече никога няма да пия. Плаче ми се… и то за човек който познавах съвсем бегло.. или по скоро за това, че сякаш с тези отношения умря и последната ми надежда. Нямам голям социален кръг и не знам къде бих срещнала мъж, с който да си паснем. Ако сте мъж и попаднете в такава ситуация с жена, каква би била причината да прекратите отношения ? А ако сте жена с дете (без мъж), как се изправихте отново на крака след поредния несполучлив опит да създадете връзка? И как изобщо се случва жена с дете да намери човек до себе си на който да се довери…. ? Благодаря!
