предстой ни пътуване

Мики, ще ти кажа как беше при мене. Когато тръгвахме по-скоро бях изплашена от неизвестното, от това че не знам и езика. На всичкото отгоре бях бременна и в 7-ят месец, няма да кажа как и следродилната депресия ме тресе. Но винаги съм си казвала, че сме избрали този вариянт за наше добро (поне така се надяваме и за сега е така). Когато ми станеше мъчно вдигах телефона и говорех с родителите си. Така горе долу ме държа през първата година. После нещата си дойдоха що годе на място. Понаучих езика, намерих си приятели и сега не можеш да ме затикаш даже в Б-я. Тоест като си отида и след първата седмица носталгията за там ме напуска. Сега едва ли ще ме разбереш за какво ти говоря . Но има и друг момент, че не всеки е роден да живее в странство. Не всеки го понася (ние не сме от тоя род хора) . Просто гледай по-малко да мислиш за това. Мисли за новите приятели, които ще срещнеш . Успех и късмет на новото място.
 

БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО  СЕГА ОПРЕДЕЛЕНО СЕ ЧУСТВАМ МЪНИЧКО ПО ДОБРЕ ВЪПРЕКИ  ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ВИ РАЗКАЖА ПРЕДИ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ ТА СЕГА С 2 ДУМИ; СЕСТРА МИ Е ОМЪЖЕНА В РИМ ОТ 14 ГОДИНИ ЖИВЕЕ ТАМ МАЛКО СЛЕД НЕЯ ОТИДЕ И МАЙКА МИ ДА И ПОМАГА ЗА ДЕТЕТО ТА И ОТ НЕЙНОТО ЗАМИНАВАНЕ МИНАХА 10 ГОДИНИ А АЗ ПРЕДИ  5 ГОДИНИ СЕ ОПИТАХ ДА ПОЖИВЕЯ ТАМ НО НЕЩО НЕ УСПЯХ И С ТРИСТА ЗОРА ИЗДЪРЖАХ 1 ГОДИНА НО ГО ОТДАВАМ НА ТОВА ЧЕ ТОГАВА НЯМАХ НИТО ОБРАЗОВАНИЕ НИТО СЕМЕЙСТВО БЯХ НЯКЪК САМОТНА А РИМ Е СТРАНЕН ГРАД ХОРАТА НЕ МИ ХАРЕСВАТ МНОГО И НЯКЪК ЖИВОТА НЕ Е МНОГО СПОКОЕН. И ТАКА ДОЙДОХ СИ ПРИ БАБА МИ В БЪЛГАРИЯ ПРИЕХА МЕ В МЕДИЦИНСКИЯ КОЛЕЖ ВЕЧЕ ГО ЗАВЪРШИХ ИМАМ СЕМЕЙСТВО И ДЕТЕНЦЕ НА 3.6 ГОДИНКИ И СЪДБАТА ПАК МЕ ЗАСИЛВА КЪМ ИТАЛИЯ И ТАКА СЕГА ОТ ЕДНА СТРАНА ЗНАМ КАКВО Е БИЛА СЪМ ЕЗИКА ГО ЗНАМ ГОРЕ ДОЛУ НО КАТО ЗНАМ ЧЕ ПЪРВИЯ ПЪТ СЕ ПРОВАЛИХ И СЕГА НАПРАВО МЕ Е СТРАХ НО ПЪК ОТ ДРУГА СТРАНА В ЛЕЧЕ НЕ СЪМ БИЛА МОЖЕ БИ ЩЕ МИ ХАРЕСА ТАМ ИМАМ ПРИЯТЕЛКА И ЩЕ ЖИВЕЕМЕ В ЕДИН БЛОК А И ВСЕ ПАК РИМ НЕ Е ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ И ЩЕ МОГА ДА ХОДЯ ПОНЕ 1 ПЪТ В МЕСЕЦА ДА СЕ ВИЖДАМ С МАЙКА МИ И СЕСТРА МИ А И ВСЕ ПАК СЕГА ИМАМ СЕМЕЙСТВО И ТОВА Е НЕЩОТО КОЕТО НАЙ МНОГО МЕ УСПОКОЯВА. И ТАКА НАПИСАНО ВСИЧКО ЗВУЧИ ДОБРЕ НО РАБОТАТА Е ТАМ ЧЕ АЗ ЖИВЕЯ САМА С БАБА МИ ОТ 16- ГОДИШНА И ЦЕЛИЯ МИ ПО СМИСЛЕН ЖИВОТ Е ПРЕМИНАЛ СРЕД МНОГО МНОГО ПРИЯТЕЛКИ С КОЙТО СТРАШНО СЕ РАЗБИРАМ ВИЖДАМЕ СЕ НЕПРЕКЪСНАТО И УЖАСНО ЩЕ МИ ЛИПСВАТ ТЕ СА БИЛИ МОЕТО СЕМЕЙСТВО ПРЕЗ ВСИЧКОТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ КОГАТО МАЙКА МИ И СЕСТРА МИ БЯХА ДАЛЕЧЕ ЗАТОВА МИ Е ТОЛКОВА ТЕЖКО.  Е НАДЯВАМ СЕ ЧЕ ЩЕ СВИКНА .А СЕ ПРИТЕСНЯВАМ  И ЗА ДЪЩЕРЯ МИ ТЯ НЕЗНАЕ ИТАЛЯНСКИ И НЕЗНАМ КАК ЩЕ СЕ ОПРАВЯ АКО И СЕ НАЛОЖИ БЪРЗО СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО НИ ДА ТРЪГНЕ НА ГРАДИНА НЯМА ДА МОЖЕ ДА СИ ПОЙСКА И ЧАША ВОДА.ЩЕ ПИША ЧЕСТО ЗАЩОТО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА ВСИЧКО ПРЕЗ КОЕТО ВИЕ СТЕ ПРЕМИНАЛИ И ОПРЕДЕЛЕНО ЩЕ ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩТА ВИ.  БЛАГОДАРЯ ВИ И ПОЗДРАВИ ЗА СЕГА ОТ BG

ИЗВИНЯВАЙТЕ НО В ГОРНИЯ ПОСТИНГ ЗАБРАВИХ ДА НАПИША ЧЕ СЪМ MIKI3

За детенце най-малко се притеснявай. Просто уведомяваш тамошното ръковство, че детето не знае езика и останалата работа е тяхна. Децата учат най-бързо.
А и като прочетох цялата ти история...., че ти си късметлийка .Поне част от фамилията ти е там. А много от нас като са тръгнали не са имали и грам познати хора и пак сме се оправили. Горе главата - ние сме насреща

Ми щото ни е на главата и си знаем вече