Кога да му разкрия ? Нуждая се от съвет!

А да се спрете малко с лепенето на етикети. Зададен е конкретен въпрос, търси се съвет, другарският съд е излишен, как па всички праведни и "чисти" са с регистрация в бгмама...

Здравейте !
Искам да ви разкажа ...!
Най-сетне изплюх камъка.  Адски много ви благодаря.  

Сутринта докато пиехме кафето си, си отворих чантата, извадих си хапчетата и му разказах за тях, и какво съм претърпЯла като по-малка.
Разказах му подробно какво усещам към него,че ме е страх да не го загубЯ и че вероЯтността да го дарЯ с наше дете, след последната ми операция, е никаква .
Прекалено емоционално подходих. Сълзи ,треперене.. трудно беше много,сринах се . Казах му че не искам да ми казва нищо в момента,да помисли какво иска да прави с живота си, готова съм да не му преча ,ако реши да търси щастието си другаде,ще си тръгна без да го съдя и винаги ще го разбера ,извиних се че чак сега му казвам, но просто чаках момента, да се уверя, че той е моят човек и да осъзная колко много го обичам за да се разкрия напълно,защото това е нещо прекалено лично и не бих могла да го споделя на всеки мъж . Очаквах да се шокира, да се ядоса, стоях със затаен дъх и ме беше срам да го погледна в очите.
РеакциЯта му беше повече от това, което очаквах, каза ми, че каквото и да стане е до мен,ако не ни е писано да имаме свое дете ще си осиновим,каза ми,че е с мен ,заради мен самата и ако е писано да преминаваме през нещо такова,ще преминем заедно , животът ни не е свършил.
 
Цяла сутрин плача във фабриката в която работя,треперя, а той ми се обажда и ме пита някакви неща от ежедневието , '' имаме ли хляб вкъщи ,кво да взема за вечеря '' все едно, че нищо не се е случило . Незнам наистина,аз самата незная къде съм в момента. Нормално ли е да го приеме така леко? Никаква драма,никакви дълги разговори на тая тема ,нищо? Очаквах друго, знам ли... объркана съм адски много. И в същото време незнам дали да се радвам още ....

Браво, че си събрала смелост. Човекът сега "смила" новината, дай му време и не си прави генерални изводи веднага. Продължете си живота както досега, битовизми и т.н. Времето ще ти покаже накъде вървят нещата.

Мъжете нямат бащино чувство, докато не проимат дете и то не стане годно да бъде държано без да изпитват дива паника!
Затова, успокой се и се радвай, да! 

Спокойно сега. Просто продължи напред, недей да екстраполираш едно до безкрайност. От време на време ще има и камъчета по пътя, но най-страшното мина.

Дай му време да "смели" информацията.За него не е нищо повече от "възможно е да нямаме деца".И толкова.
Ако останете заедно да градите семейство, със сигурност ще имате разговори по темата, и то доста.В момента, когато решите, че сте готови за дете, темата ще излезе на дневен ред.

Аз също нямах майчински инстинкт - нито преди бременността, нито по време на нея, чак малко след раждането се появи, т.е. когато вече имах връзка с детето.
Не съм имала повод да повдигам въпроса, но за себе си знаех, че независимо дали мъжът ми може да има деца, ще съм до него и ако искаме поколение, ще си осиновим.
Затова за мен реакцията му е напълно нормална. Едно е да има човек проблем с вече роденото си дете, тогава няма как да се приеме леко, но за Нероден Петко повечето хора не влагат особени емоции.

А обажданията за ежедневни неща може да са просто повод да провери как си.

Всичко ще е наред, каквото и да ви е подготвила съдбата!

След като се успокоиш от емоциите, ще видиш колко ще ти олекне. Ще се чувстваш добре, дай си време да се успокоиш. Мъжете са рационални в голяма степен – той приема нещата такива каквито са. Не изпада в сложни анализи за бъдещето. Реагирал е човекът съвсем адекватно. Ако и когато ви дойде момента да проискате деца, щом се подкрепяте, ще намерите верният за вас вариант.

Въобще не са ми такива наблюденията в/у мъжете. В смисъл - има всякакви, но са единици, приемащите просто така нещата.
Има значение и кой конкретно човек е до тях. В случая всичко е точно, защото човекът я обича и има нормална представа за човешките отношения.

Браво! Сега вече се успокой, всичко ще е наред. Той ти е казал, че ще е до теб във всичко, значи това е твоят човек! Дишай спокойно и не си задавай излишни въпроси от сорта на "възможно ли е" - да, възможно е, дори ти се е случило. Стига толкова. И да, не е края на света, много се преекспонира вече тази драма. Като не може - не може, това е положението. С драми, сълзи и самосъжаление няма да се променят нещата, приема се каквото е и се продължава напред.

Браво и от мен, мила

Реакциите, които имаш в момента са съвсем естествени, беше нагнетила толкова много напрежение, че отварянето на винтила нямаше как да не доведе до голямо освобождаване.

Радвам се, че е реагирал адекватно. Дано сте щастливи заедно дълги години напред

Да, нормално е да го приеме леко.
Първо, защото в днешно време е често срещано хората да не могат да имат дете и да осиновят.
Второ, защото със сигурност е подозирал, че го лъжеш за менструацията. Най-малкото като нямаш нито вкъщи, нито в чантата поне тампон си е странно, а с този 'цикъл по време на командировка' бкизо година, без ПМС и т.н. ... Ами не би му минало през ума само ако си първата жена в живота му е бягал от часовете по биология.
Сега се успокой и се радвай, че до себе си имаш интелигентен мъж!

И аз имам неличима болест,външни белези нямам , болестта не е свързана с детеродни органи.Когато разбрах за болестта оставаше 2 месеца до сгодяването ни с моя вече съпруг.
Бях съсипана след като чух диагнозата,моята болест е такава,че с времето напредва и може да се влошиш,много ме беше стах да му кажа ,но го направих същия ден в който разбрах казах му,че с времето може да не мога да си движа ръка или крак ,че ако ме изостави и не иска да е женен за болна жена ще го разбера и няма да се сърдя за нищо,а той ми отговори съвсем спокойно,че ще е винаги до мен каквато и да стана с времето и,че се е уплашил,кагато съм му се обадила и съм казала,че трябва да говорим,  защото си е помислил,че искам да се разделим.
Женени сме и след месец празнуваме 4-та годишнина та мъжте може би по-лесно асимилират нещата и не драматизират колкото нас,но това мисля ,че е само,когато обичат жената до тях Много здраве и успех ви пожелавам

Наташа, браво за смелоста. Колкото ида си приказвахме тук късно ли е и кога и как, никоя не е и помислила, че не се изисква голяма смелост, за да го направиш.

Нормало е да реагира така, не се успокоявай прекалено обаче. Не гое осъзнал съвсем предполагам. Все пак реакцията му предполага, че всичко ще е ок.

Имам само един още съвет, на изпроводяк. Не повдигай и чопли излишно повече темата. Ако той нещо каже, попита, коментира, говорете, но иначе ти недей повече да гоориш затова. Поне не в близките дни и месеци.
Ако и когато някой ден се зажените, устроите и ти се приискат деца, говори за начин за сдобиването с тях, но засега не бъркай излишно в раната.

Да, очаквано хепи енд. Въпреки че, ако ситуацията е истинска - всеки би казал същото, което не означава, че го мисли.

Реалното развитие ще е, когато маминка разбере, че няма да има внуци.