Биполярно разстройство - моля за помощ

  • 9 164
  • 13
Здравейте!
Тази диагноза беше поставена като евентуална на член на моето семейство. Казвам евентуална, защото в момента той е в депресия, а ние период на мания не сме усетили.
Лекарят съди по неговите описания и усещания назад във времето.
В момента нещата са в процес - предприето е лечение и...чакаме.
Започвам тази тема с надежда да се включат (може и на лични) хора, които преминават/са преминали
през това изпитание, а също и близки на хора, които са диагностицирани с това заболяване.
Търся информация, обмяна на опит, начини за справяне и взаимна помощ.
Имам много въпроси и като начало ще задам три от тях:
1.Четох, че е възможно тази болест да си отиде за дълги години и да се получи устойчива ремисия. Знаете ли какви са начините да се постигне такава ремисия?
2.Има ли някой, при когото след да кажем един-два-три епизода, болстта повече не се е проявявала?
3.Има ли такива, които са пили лекарства, постигнали са ремисия и след това са успели да спрат лекарствата и се чувстват добре?

Надявам се да се включат и други, незасегнати пряко, съфорумци, които могат да дадат съвети за справяне.
Виж целия пост
# 1
Имам приятелка с биполярно разстройство. Откакто поставиха диагнозата вече добре, благодарение на лекарствата. Пие си ги. Преди поставянето на диагнозата беше много зле, успяха да я поставят в пика на маниакалната фаза. До този момент мислеха, че има депресия. Сега вече е добре, води си съвсем нормален живот. Взема лекарствата. Не знам дали ще е завинаги.
Виж целия пост
# 2
Благодаря, galentse,
Може ли да ми кажеш от колко време е добре и дали са й казали, че в един момен може да спре лекарствата?
И още - дали ползва помощ от психолог или ходи само при психиатър?
Виж целия пост
# 3
Аз имам близка, психотерапевт, ще я питам и ще ти кажа как тя вижда нещата.
Виж целия пост
# 4
Uncommon, много ще съм ти благодарна.
Много съм объркана, притеснена и не знам какво да правя.
Виж целия пост
# 5
Ето какво ми отговори:
"Аз нямам опит с биполярно разстройство. Лекува се с лекарства, но не знам дали трябва да се вземат винаги. Предполагам, че зависи от случая. Може би в по-леки случаи да е достатъчно да се вземат лекарства, само когато човек има пристъп. За такива неща човек е наложително да пита психиатър.

Психотерапия винаги е добре. Simple Smile В случая с биполярното разстройство не е достатъчна. Но е добре човек възможно по-добре да си е решил вътрешните конфликти и да е възможно по-стабилен. Също една психотерапия може да помогне човек да си разпознава промените в настроението още в начална фаза и да вземе мерки (лекарства).

Като цяло биполярното разстройство трябва да се лекува, защото хора в манийна или хипоманийна фаза могат да сътворят много големи глупости и да си съсипят живота. А в общия случай пациентите в тази фаза изобщо не осъзнават, че имат някакъв проблем. "
Виж целия пост
# 6
Благодаря, Uncommon
Виж целия пост
# 7
Здравейте! Майка ми е с такава диагноза. Искам да Ви попитам. Наясно ли сте дали биполярно разтройство може да бъде наследствено?
Виж целия пост
# 8
Моника, от това, което съм чела, въпросът за наследствеността е спорен. Възможно е да има наследствен фактор, възможно е и да се отключва от външни фактори - според мен самите лекари не знаят точно.
Ако се чувствате добре, не си го слагайте на сърце. Ако имате деца - не се тревожете дали ще им се случи същото. Никой не знае. При нас няма хора в рода с такива пробелми, въпреки това ни се случи.
При вас, дори майка ви да е диагностицирана с такъв проблем, може на никого да не се случи. Не се тормозете излишно.
А бихте ли ми писали(може и на лични) тя на колко години е диагностицирана и дали работи?
Виж целия пост
# 9
Здравейте, дъщеря ми е с такава диагноза. Изписаха я от болницата преди две седмици и днес я приеха отново. Агресивна е и все иска да бяга навън, просто така. Не знам как да и помогна , търся всякакво инфо. Благодаря!
Виж целия пост
# 10
Здравейте, как вървят нещата пи вас? Аз съм се лекувам от 2 години и се чувствам много добре. О т около 6 години имах проблем с депресията и за това трудно ме диагностицираха. Нямах проблем в периодите на мания, просто се чувствах щастлива и пълна с енергия. След като започнах лечение обаче всичко се нормализира. Вече не страдам от депресия, но и не се чувствам особено щастлива. Всъщност това е разстройство на настроението и се изписват така наречените стабилизатори. Според моя доктор се лекува напълно, но трябва да ги пия продължително време, най-малко 3 години. Не е нищо страшно, но трябва да се нацелят правилните лекарства.
Виж целия пост
# 11
Кой е вашият лекуващ лекар ? Дали ще е удобно да ми кажете неговото име ?
Здравейте, как вървят нещата пи вас? Аз съм се лекувам от 2 години и се чувствам много добре. О т около 6 години имах проблем с депресията и за това трудно ме диагностицираха. Нямах проблем в периодите на мания, просто се чувствах щастлива и пълна с енергия. След като започнах лечение обаче всичко се нормализира. Вече не страдам от депресия, но и не се чувствам особено щастлива. Всъщност това е разстройство на настроението и се изписват така наречените стабилизатори. Според моя доктор се лекува напълно, но трябва да ги пия продължително време, най-малко 3 години. Не е нищо страшно, но трябва да се нацелят правилните лекарства.
Виж целия пост
# 12
Да, разбира се. Казва се д-р Димитров, но работи в Благоевград. Ако имате възможност да го посетите, силно го препоръчвам.
Кой е вашият лекуващ лекар ? Дали ще е удобно да ми кажете неговото име ?
Здравейте, как вървят нещата пи вас? Аз съм се лекувам от 2 години и се чувствам много добре. О т около 6 години имах проблем с депресията и за това трудно ме диагностицираха. Нямах проблем в периодите на мания, просто се чувствах щастлива и пълна с енергия. След като започнах лечение обаче всичко се нормализира. Вече не страдам от депресия, но и не се чувствам особено щастлива. Всъщност това е разстройство на настроението и се изписват така наречените стабилизатори. Според моя доктор се лекува напълно, но трябва да ги пия продължително време, най-малко 3 години. Не е нищо страшно, но трябва да се нацелят правилните лекарства.
Виж целия пост
# 13
Здравейте,

Включвам се и аз по темата. Сестра ми е с такава диагноза от 2013г. Така и не разбрахме как се отключи проблемът. Факт е, че между 18 до 30 годишна възраст се води най-предразположената. Прилагаха различни решения като Абилифай депо беше най-ефективно и се беше задържала около 8 години на ниво и беше полезна за себе си и дори ходеше на работа. Последните години обаче нещата се влошават. Често влиза в кризи и се налага настаняването и в отделение. Сега приема Халоперидол, защото казват че Абилифай няма да даде същия ефект. Силно се надяваме всички да има някакво решение, но за съжаление изглежда, че тези болестни състояния все още не са изучени достатъчно. Ние сме в гр. Русе и другото, което ме притеснява е, че не съм наясно дали тук лекарите са на ниво в тази област. Бихме предприели търсене и в София, но ще се радвам да споделите мнение, ако знаете надежден специалист. За родителите и роднините е мъка. Никой не иска да вижда близкия си в такова състояние и да не знае как да му помогне. Също и аз се интересувам при едно добро лечение с медикаменти посещението при психолог добре ли е. Или психотерапевт?
В такива състояния медикаментите възможно ли е да доувредят човека и той никога да не може да се върне що годе в нормално състояние?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия