Та не ми е ясно за какво говорим.
Това е нормалното развитие на нещата. Хубаво е, че не ти е ясно за какво се говори.
, хубаво го напоява в пяната и аха да й го бутне в устата. За милимунда от секундата успях да й хвана ръката, толкова бях сащисана, че успях да изломотя "какво правиш" и да я изгледам с увиснала мандибула…. Ееее, какво толкова, малко кафенце, нищо нямало да й стане
Честно ви казвам, до ден днешен не си обяснявам как й го роди главата това нещо да го направи. Уж не е изкукала жена, големи внуци има вече, не е някоя простакеса .Имам чувството, че нещо им прещраква и действат първосигнално. Сигурно е искала да успокои детето, докато му дам да яде, не мисля, че с лошо го направи, но наистина недоумявам как може да ти хрумне баш в кафе да топиш бебешки биберон. Ясно ми е, че от една капка нищо нямаше да й стане, но в крайна сметка никаква полза не би имало от подобно действие. Ми дай и в биричка, ракийка и други благинки да топвам биберона.... не че не съм виждала родители да го правят.... Тя попарата с вино не е от вчера....
Ей това инатене да е на тяхната не го разбирам. И си мисля, че повечето потребителки, които се ядосват на свекърви и други роднини ,се ядосват именно на това - че не слушат и пренебрегват каквото им се казва, а не че по принцип не знаят и не са наясно кое е полезно, кое опасно и прочее.
, всичко е точно. 

Та да, вярвам си. Освен това, аз също не съм безмозъчна и не съм имала за цел да го разделям от баща му. Ако имах, то механизми за това не липсват, не бой се, просто не са ми в мирогледа. Когато имаш отровен родител и си наясно с това, сам можеш да вземеш правилните решения, когато и ако се налага. Няма нужда да навлизам в подробности за поведението и действията на свекър ми, но ще ти споделя под секрет, че аз бях тази, която го увещаваше да не къса отношенията с баща си. Ясно ми е какво се крие зад ехидната ти усмивчица, но ще те разочаровам - не позна. Не съм от жените, които припознаваш, а виждам, че много ти се искаше. Така ако ехидничиш и на настояща/бъдеща снаха, дано добре си си възпитала синчето и си заслужила да не стоиш отстрани и да се усмихваш през зъби. Добре е човек да може да възприема ситуации и думи малко по-обективно, да излиза от рамките си и да не съди по хората по себе си и по очакванията си, предимно негативни явно, по-леко се живее.


Та като си вярвам, вярвам си, има защо. 3 години по-късно живеем мирно и спокойно, няма бащи без синове, няма дъщери без бащи и те така. Ми няма да скромнича, заслугата в голяма степен е И моя и знам за какво говоря и за какво си вярвам. Не е лесно да надмогнеш обидата, огорчението, егото си, да преглътнеш някои неща и да бъдеш човек, а не да се поддадеш на гнева, чувството за справедливост и желанието за поставяне на мястото на някои хора. Не съжалявам, защото виждам колко е спокоен мъжът ми вече, но не благодарение на баща си. Пък ти си се забавлявай колкото искаш.Препоръчани теми