С какво ви дразнят свекървите - тема 97

Това е нормалното развитие на нещата. Хубаво е, че не ти е ясно за какво се говори.

Някое сте така, но други не.

И за моите деца преди десетилетия не е напъвал никой да целува и мачка.На 10 дни се правеше понуда, зависи почивни яден ,само изнесох детето да го видят и никой не го и пипна ,продължиха си на масата тържеството,дадоха подаръците и това  е.Като ни изписаха бе свекървата и мъжа ми, тогава се носеха пити и сладки,подаръци за екипа,та по тази причина бе и тя.Даже в 10 часа изписваха всички родилки за деня ,то и екипът известен.Свекърва ми къпа детето 3-4 вечери, защото тя иска.Отиде на фризьор и се забави та използвах да почна аз и до там ,идвали са със свекъра да гледат как се къпе бебето.Идвала е по едно време да държи малкия син,че излизаше от коритото,къпя ги в къщата и нося вода(там няма),постилам ,бе беше екшън.Качваше се  и по нея  и пак излиза,неудържим.После обикна водата и плува за разлика от другия.
Но натрапени външни лица не помня.
Та не е от днес да се пази бебето от зарази и хора.
Не знам откъде са се взели в днешно време нахалните целувачи.

За нахалните целувачи не знам, но съм се изумявала какви простотии си позволяват някои хора да правят спрямо чужди деца. Малката нямаше годинка, още в количката и съм слязла пред блока на въздух, имаме беседка, сянка и как си му е реда. Взела съм си кафе в пластмасова чашка, люшкам си количката, бебето си стои спокойно - идилия. По едно време се присъединява съседка от другия вход, уж нормална жена, образована, имаме си приказка с нея. Заговаряме се, времето върви и малката огладнява. Започвам да вадя от чантата млякото и каквото там съм й взела за ядене и докато приготвям тя се размрънква. Както разклащам шишето с АМ и се готвя вече да й го дам, само виждам как ръката на съседката се пресяга, взима биберона на детето, топва го в кафето ми , хубаво го напоява в пяната и аха да й го бутне в устата. За милимунда от секундата успях да й хвана ръката, толкова бях сащисана, че успях да изломотя "какво правиш" и да я изгледам с увиснала мандибула…. Ееее, какво толкова, малко кафенце, нищо нямало да й стане Честно ви казвам, до ден днешен не си обяснявам как й го роди главата това нещо да го направи. Уж не е изкукала жена, големи внуци има вече, не е някоя простакеса .Имам чувството, че нещо им прещраква и действат първосигнално. Сигурно е искала да успокои детето, докато му дам да яде, не мисля, че с лошо го направи, но наистина недоумявам как може да ти хрумне баш в кафе да топиш бебешки биберон. Ясно ми е, че от една капка нищо нямаше да й стане, но в крайна сметка никаква полза не би имало от подобно действие. Ми дай и в биричка, ракийка и други благинки да топвам биберона.... не че не съм виждала родители да го правят.... Тя попарата с вино не е от вчера....

Та в такива случаи, грубо не грубо, хващам ръце, хич не ми дреме, ако не бях успяла да реагирам, доде кажа не, чисто й я беше навряла в устата....

Ръце не съм бутала, но си спомням как веднъж няколко дружки на свеки начело с нея много държаха да дадат на бебето ягодово парфе. Уж разбраха защо ве бива и пак ги хванах с бебето и вилицата към устата. На въпроса не разбраха ли, че детето няма да яде от това парфе, като отговор получих само четири виснали ченета. Вярно понякога прещраква нещо и тогава действат меко казано странно.

В подобни случаи отговорът на майка ми беше "Ама то, детето, искаше". Само изсъсквах "Добре. Като поиска уиски с пура, кажи да му налея."

Парфето било с ягоди, ягодите били плодове, значи било полезно. Това алергени, това захранване, млечни, захар, неясно какви боклуци в тортата...не, полезно било. Не е като да е имала свекърва ми много изцепки, но тази я помня. Не знам дали не се доказваше пред приятелките си, те ли я подкукуросваха? Как не й дойде наум, че е вредно за детето, а и за отношенията ни.

Наясно съм, че повечето хора не го правят с лошо и явно наистина не си дават сметка за вредите и опасностите. Не са и длъжни да знаят всички новости, открития и т.н. Но като не знаеш, а ти е казано от родителите какво може и какво не, редно е да се съобразиш, а не на принципа "те ще ми кажат на мен, аз колко деца съм отгледал/а..." или любимото ми "мани ги тия лекари, те нищо не разбират" Ей това инатене да е на тяхната не го разбирам. И си мисля, че повечето потребителки, които се ядосват на свекърви и други роднини ,се ядосват именно на това - че не слушат и пренебрегват каквото им се казва, а не че по принцип не знаят и не са наясно кое е полезно, кое опасно и прочее.

Моята свекърва, слава Богу, е страхотна жена и никога не сме имали проблеми, разбираме се много добре. Страшно тактичен, обран и възпитан човек е, да е жива и здрава. Свекърът, обаче е чудо на природата и след многобройните му изцепки във възходяща прогресия, преди 3 години просто прекратих контактите с него. Мъжът ми и детето си контактуват с дядото, не ги спирам, но аз нито искам да го виждам, нито да го чувам и понеже чувствата ни са взаимни , всичко е точно.

Не съм привърженик на крайните мерки, но понякога се налага. Винаги съм подхождала към отношенията ни в уважение, разбиране и толеранс, но за жалост, само със свекървата ни се получи. Ами като имаш човек насреща, ще се получи. За мен, тези неща опират наистина до човека и до багажа му. Не съм била с предразсъдъци и предварителни настройки никога, що се касае до тези точно роднински отношения. Не разбирам това мерене и надцакване, но понеже съм се нагледала и наслушала на чужд опит по темата, вярвам, че има хора, с които не можеш да се разбереш каквото и да правиш. Свекър ми е такъв, за него уважението се изразява в съгласие, послушание и подчинение. Ми няма как да стане и въпреки, че моето уважение го имаше в началото, се потруди доста усърдно да го изгуби безвъзвратно. На каквото сам си постелиш.... Да се благодари, че има читав син, а аз не съм някоя кобра, че синът е единствен и можеше и без него да остане.

Виждала съм майка да дава на собствените си запърътъци кафе, защото не си спомням вече какъв беше точно благотворният ефект върху мозъка.

Нито майка ми, нито свекърва ми налитат да целуват децата. То и бебето ако му навлязат в личното пространство за целувка, после ще трябва да го успокояваме близо час и ще ги гледа подозрително, докато ги забрави.

Хахах, може би си вярваш, че от теб зависи дали бащата ще остане без син.
Ако наистина е читав, няма как да се случи.
Трябва да благодари на себе си и на жена си, че е читав, защото той го е възпитал.

Няма нужда от този патос. Нали и аз това казвам, че има читав син, въпреки собствения си пример на "родител". На жена си бива да благодари, обаче, тук съм напълно съгласна. В какво, обаче, аз вярвам и с каква увереност, нека сама преценя, може ли? Мъжът ми има достатъчно мозък, за да предприеме сам нужните мерки, да не се налага нещо от мен да зависи. Както казах, читав е и макар да допусна някои грешки в началото, бързичко му се изясни кое му е приоритет, на него, не на мен, ако и да беше с моя помощ Та да, вярвам си. Освен това, аз също не съм безмозъчна и не съм имала за цел да го разделям от баща му. Ако имах, то механизми за това не липсват, не бой се, просто не са ми в мирогледа. Когато имаш отровен родител и си наясно с това, сам можеш да вземеш правилните решения, когато и ако се налага. Няма нужда да навлизам в подробности за поведението и действията на свекър ми, но ще ти споделя под секрет, че аз бях тази, която го увещаваше да не къса отношенията с баща си. Ясно ми е какво се крие зад ехидната ти усмивчица, но ще те разочаровам - не позна. Не съм от жените, които припознаваш, а виждам, че много ти се искаше. Така ако ехидничиш и на настояща/бъдеща снаха, дано добре си си възпитала синчето и си заслужила да не стоиш отстрани и да се усмихваш през зъби. Добре е човек да може да възприема ситуации и думи малко по-обективно, да излиза от рамките си и да не съди по хората по себе си и по очакванията си, предимно негативни явно, по-леко се живее.

Гледай и собствените си внучета да не наречеш някой ден запъртъци, че ще има да четем за теб в темата...

Е, какъв патос в тази тема очакваш?!?
Каквото и да се крие зад "усмивчицата" видимо е само и единствено забавлението ми от клишето: отровен родител - читаво дете. Това е оксиморон, впрочем честичко споменаван в темата.

А, никакъв патос не очаквам, надявам се на културна и интелигентна комуникация, но видно е, не на всеки се удава, няма драма
Когато таткото е отровен, има по-голям шанс майката да отгледа що-годе читаво дете, да, макар според мен да няма общовалидни принципи по тия въпроси. Виж - обратното, трудна работа, но не и невъзможна. Всеки си идва на тоя свят с багажа и заложеното от гените, оттам насетне - каквото стане. Мъжът ми е читав, да, противоположност на баща си е, намразил е всичко негативно у него. Но си го обича, баща му е, това е нормално. Читав е за мен, в много отношения. В други - не толкова, годините изкривявания от отровния родител си казват думата, няма как. Наясно съм била, когато съм се омъжвала за него. Имали сме сътресения, споменавала съм в предишни теми. В някакъв момент, явно лошият пример и травмите от детството му надделяха и нещата бяха много зле. Бяхме пред развод. Но се освести и разбра къде греши, разбра кое му е важно и че може да продължи да бъде син на баща си /никога не съм искала друго, въпреки че свекър ми направи нещо непростимо и бих била в правото си/, но може и да бъде съпруг на жена си, баща на дъщеря си, без да трови и техния живот излишно. Все пак, читавото явно надделя Та като си вярвам, вярвам си, има защо. 3 години по-късно живеем мирно и спокойно, няма бащи без синове, няма дъщери без бащи и те така. Ми няма да скромнича, заслугата в голяма степен е И моя и знам за какво говоря и за какво си вярвам. Не е лесно да надмогнеш обидата, огорчението, егото си, да преглътнеш някои неща и да бъдеш човек, а не да се поддадеш на гнева, чувството за справедливост и желанието за поставяне на мястото на някои хора. Не съжалявам, защото виждам колко е спокоен мъжът ми вече, но не благодарение на баща си. Пък ти си се забавлявай колкото искаш.

Колкото до клишето - оксиморон, съжалявам но не е оксиморон. Човек не е само продукт на гените и възпитанието си. Изобщо не е невъзможно да имаш отровен родител, а ти да си читав, както и обратно, особено когато отдавна си минал тийн възрастта. Нарича се интелект....

Ако кажа за някой мъж, че е запъртък, да се сърдят. В случая имам предвид 2-3 годишни, на които не мога да определя точно възрастта. За мен няма само обидно значение. Дребен.