Пъргави ритничета от ОКТОМВРИЙСКИТЕ мъничета

Много несъобразително Мисля, че това си е момент между най близките ти бебчо и татко му. А другите като искат да го видят мисля, че и за това има време Но това ядене и пиене надявам се да го няма при мен

Много нетактично наистина.
За празнуване има достатъчно време, докато сме в болницата.
Аз съм предупредила, кой поливал повода поливал, за изписването искам ММ свеж като репичка.
Наистина трябва един сериозен разговор с родата преди раждането, че ни е голяма и няма да мога да понеса навалица, предвид, че и аз няма да знам къде се намирам. А приятели честно казано, най-рано 20-30 дни след това.
Който иска да се сърди, но съм убедена, че ще ни трябва време на спокойствие, в което и ние да се адаптираме с всичко ново.

Alex76 аз ако бях на твое място щях да стана и да ги разкарам всички. И с мъжа ми един мн сериозен разговор бих провела след това.
Аз нямам нищо напротив да ми дойдат приятели на гости да видят бебето, но моите ми се обаждаха да питат кога е удобно и се съобразяваха .

И аз съм на принципа приятелите да поливат с таткото преди да ни изпишат, на изписването на дребния дойдоха родителите ни и най-най-най-близките ни приятели (две двойки) и толкова. Видяха ни в стаята за изписване, наснимахме се и се прибрахме само тримата у дома, никой не е влизал в къщи. После известно време (според мен по-кратко отколкото трябваше, ама това е друга тема) който идваше от бабите и дядовците слагаше маска (че февруари месец си е болнаво време, а те всички работят с хора) и стоеше по-далеч от бебето. Приятели в къщи изобщо не помня кога дойдоха за пръв път, но сигурно е било след третия месец поне. Просто си беше постоянно кърмене в къщи и между кърменията отмятане на задачки или с таткото да приготвим нещо да хапнем и т.н. Иначе близо два месеца след раждането си спомням че вече ходехме с бебето през деня навън на кафе с приятели, но си избирахме така местата и времето че да няма много хора. Навън дребният винаги беше спокоен, дори в заведение.
В началото и аз бях постоянно по гърди и кърмех, рошава, къде спала, по която чиста пижама е под ръка, изобщо първите седмици за мен не бяха удобно време за посещения дори от баби и дядовци. Пък "помагачи" да ми светят как и колко често го кърмя и да ми дават мъдри съвети, не, благодаря. Да не говорим, че независимо че става въпрос за майките и бащите ни, не мога да ги посрещна като клошар, а след раждането нямаше как да изглеждам постоянно в приличен вид. После идва и моментът с варенето на смрадлика и промивките и т.н. процедури, които се налагат на родилката. Ами за мен не е удачно да има различни хора покрай бебето от майката и бащата в дома за известно време.
Това с 40-те дни не сме го спазвали, но поне 2 седмици след изписването мисля че е добър период да се ограничат контактите. Долу-горе след толкова време водихме дребния на първа консултация и след още седмица започанх да го извеждам всеки ден за около час поне. Та някъде три седмици след изписването съм започнала да приличам на човек, а бебето е било "приучено" към външните условия за да стоим по-дълго навън.
Да се отчета, в 31 г.с. бебето е скромно - 1800 гр, може да се каже че до тук върви 1 към 1 с бъдещия батко Иначе се развива нормално, и при мен нещата са добре, оказа се че шийката ми дето беше малко под 3 см, сега е малко под 4 см, да се чуди човек. Та съм спокойна, че миналата седмица имах няколко поредни дни с болезнени контракции, отделно се натоварих доста покрай домакинството напоследък и се бях притеснила като я измери доктора да не се е скъсила много. Обаче хемоглобинът ми е паднал доста и вече е 104

Purpletka, и при нас беше горе долу така на изписването - само роднини и най-близката ми приятелка с мъжа ѝ в болницата, вкъщи се прибрахме само тримата с бебето. Даже не си спомням да сме коментирали с някого, че софри у дома няма да има, или са се усетили и сами родата, или ме познават добре А таткото не пие изобщо, та и той не беше правил запои, само отиде да занесе почерпки из офисите ни, където и са и без това повечето ни приятели.


И нашият батко е зимно бебе - декемврийче, и в началото бабите като идваха слягаха и те маска. С останалия народ се запозна на погачата. Иначе откъм 10, 15 ден започнахме постепенно излизане навън, първо малко на терсата, после за 30, 40 мин, и така удължавахме, въпреки студа. На първа почивка с нео отидхоме до Велинград като беше на 2 месеца, значи февруари е било.

И моят хемоглобин е доста нисък - 103, за един месец се е вдигнал с цели 2 единици от 101. На феталната според някакви показатели лекаря гледа и каза, че бебето няма анемия, само аз, защото то дърпа всичко явно. Сега съм на микс Тотема желязо, капки желязо Bio care, 3 инжекции имам назначени б12, през 1 седмица, пия по малко сок от цвекло в микс с друг сок и течното желязо, и се надявам поне да не спада още. Лекарят ми изобщо не е притеснен, пък аз се плаша, най-големият ми ужас е кръвопреливане ако нещо се наложи след операцията. Но му имам доверие де, предният път нямах никакви грижи, минимална кръвогазуба, дано и сега да е така.

Момичета аз съм имала желязодефицитна анемия преди няколко години и ми бяха назначили Тотема обаче с нея пиех и Герисан на хапчета. Незнам дали се позволя при бременни, но не пише и че се забранява. Мисля, че хапченцата също много спомогнаха да ми се вдигне желязото тогава.

blondie_anna, ние дребният първо го обличахме като за навън и го слагахме до отворен прозорец в кошницата за колата като всеки ден увеличавахме времето (така ни каза педиатъра). Така може би седмица, после направо го извдох за към 40 минути май беше първата разходка, защото се притеснявах с честите кърмения да не се разплаче навън, а февруари хич не е удачно кърменето на студа Обаче навън издържаше повече между кърменията и започнах по час и повече да се разхождам с него...
Иначе аз още нищо не съм пила за хемоглобина. За близо шест месеца е паднал от 138 на 104. Сега най-вероятно че ми изпишат добавка, защото живи и здрави остават два месеца до термин и е хубаво да се вдигне. Ти знаеш - после и за кърменето си трябва да е в добри граници, а независимо от метода раждането се отразява и спада малко. С предната бременност пиех феро-фолгамма, ама ми докара ужасен запек, много е гаден момента с пиенето на желязо

https://Връщаме се от консултация, 30+ г.с., почти 1900, голям мъж и яко ме хвана шубето как ще излиза. Докторката за таза ми говори нещо ако не се е разширил... И вече съм в паника! Първия излезе с малко зор, но излезе по каналния ред, 3550, а този втория за, 1 месец е качил килограм, за 8-9 седмици дето остават, не знам колко ще качи, но може и 4 да гоним. Ох, панирах се, не ща да ме режат 😔😣😫

Не се панирай,  то е много относително това което мерят и действителността.  Има време,  ще си покаже...

При нас като се роди баткото, ММ беше повикал родителите и най-близки приятели и бяха правили парти. След това на изписването дойдоха само родителите и кръстниците.

Аз пък след вчерашния преглед малко се притесних, че не наддава добре.
На 6.08 беше над 1500 гр., а вчера малко над 1800 гр.

Ние нали сме самички, приятели ще има ако ги поканим. Никой няма да дойде да наднича на вратата. Съответно и родата има карт бланш да празнува колкото иска на 3000км. от бебето Ама те и едните и другите не са много по големите запивки, та вероятно ще почерпят на работа само. Очаквам брат ми и сестра му на ММ да се съберат и да празнуват стабилно (все още се надявам и да се сгаджосат) ама те са студентчета, само поводи им дай. И така...
Иначе имам случай, на моя позната, която изкара и инсулт по време на бременноста, накая в стаята в родилното бяха рязали салати и ракии, приятелите на мъжа и.... Пълен кошмар, като ми го разказаха с такава гордост, директно ги срязах, че те няма да идват на нашето изписване

Моето бебе по ехограф си отговоряше до минута, сега започнаха да я мерят ръчно - дават 2 седмици напред отклонение, а аз така да не им вярвам... За мен до 3.500 долу/горе си е нормално бебе.

Да се отчета и аз от днешния преглед 33г.с.+4 дни бебето тежи 2 килограма и 100 грама със 7 сантиметрови бедра сме. Лекарката каза, че ще е дългокрака. Единственото, мкоето не ми хареса е, че ще си пия магнезия до 36г.с Вижда ми се много ............

Уау, едва смогнах да изчета всичко, за няма и ден, големи романи сте изписали, всички са се оплакали или са похвалили свекървите и майките си. Аз предния път не исках да разчитам на помощ от никого, освен от ММ, защото мразя някой да ми се бърка и да ми дава съвети, особено когато не съм го питала. Сега също мисля сама да се справям с бебето, само че се притеснявам, че баткото ще бъде ощетен, няма да остава много време за него, а и как ще го извеждам навън да играе, а и то вече ще захладнява. Може да се наложи да го пратим на гости на някоя баба, ама пък той с такъв мерак чака бебето. Мисля, че като се роди ще преценяваме на момента. За изписването по принцип е редно да се отчете събитието и да се почерпи на софрата, ама важното е да няма болни

Момичета как сте? Аз вече ще изтрещя честно........ навсякъде новини за починали родилки една след друга...То не беше в Сливен 2 после в Плевен. Започвам да се плаша адски много. Знам, че не е добра тема за обсъждане, но найстина започва да ме притеснява всичко това.