Ще започна така: Пише Ви един прекрасен човек. Отговорен, изключително отговорен, ама много образован, подреден, с прекрасна професия и реализация.
Преди четири години изпаднах в състояние, което беше трудно за самостоятелно справяне и посетих психотерапевт, а в последващ момент и психиатър. Обясниха ми това състояние като ОКР. Започнах психотерапия. Лекарства не исках да пия. Приемах единствено деанксит и валериан.
Най-хубавото е, че преди седмица разбрах, че ще ставам мама. Бременността не е планувана и стана от първия месец. В началото изживях шок, после страх, после щастие, после пак страх. Чувството на вина обаче е най-гадното, а то беше във връзка с това, че докато не съм знаела за бременността съм живяла нормално - плаж, басейн, от време на време мента и т.н. Днес обаче се върнаха тревожните мисли и картини. Посещавам психолог, разговарям с него, но...пак съм напрегната. Лекарства не приемам вече никакви.